Много са малко приятелите ни на които може да разчитаме ,но виж познати колкото щеш..... 
Виж целия пост
Имате ли приятели?
- Публикувана: 30 юли 2008, 16:45 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 20:31 ч.
# 31
31 юли 2008, 14:32 ч.
Старх ме е да си призная, но и при мен е така.
Мислех си, че имам една приятелка, но след като преди няколко месеца се преместихме да живеем в чужбина разбрах, че съм сбъркала в преценката си за нея.
Виж целия пост
за истински приятели, ако става дума - не, нямам.
Мислех си, че имам една приятелка, но след като преди няколко месеца се преместихме да живеем в чужбина разбрах, че съм сбъркала в преценката си за нея.
# 32
31 юли 2008, 14:43 ч.
Слава на господ имам две приятелки,които са били с мен в тежки моменти. Аз съжалявам за изгубените приятелства,поради отдалеченост и липса на време... Трябва да се поддържа приятелството и нищо ,че аз ще съм тази ,която все напомня за себе си. 
Виж целия пост
# 33
31 юли 2008, 14:57 ч.
Имам. Много. Някоко (по-малко от 5) изключително близки.
Като ученичка имах две големи приятелки, но след завършването живота ни развя в различни посоки и с времето се поотдалечихме. не сме се виждали...не знам от кога. Сега пак имаме какво много да си кажем, много ни е приятно заедно, но...някакси го няма онзи уют от едно време.
Едната ми приятелка е г-жа Галантерия от този форум, която рядко се вясва тук. С нея се познаваме от 24-25 години. Заедно порастнахме, заедно правихме магарии, заедно се оженихме (мъжете ни също се знаят от малки); тя е по-голяма от мен с 9 месеца, нейния син е по-голям от моя с 9 месеца, тя е 77, аз 78, съответно децата ни са 97 и 98
И имената ни са почти еднакви по букви и по звучене. Напоследък нещо сме се отчуждили, но може би е нормално. До преди 1-2 години бяхме денонощно заедно дет се вика. Явно сме си поомръзнали и е врем за почивка.
С другата се познаваме от 10 години. Още от ппървия ден станахме много близки, все едно цял живот сме се познавали. Многоуважаемата пенелопа.сан, която също не се мярка много тук (и двете аз ги вкарах във форума ).
Още 4-5 приятелки, близки, но не чак толкова.
И мнооого добри приятели/познати.
Виж целия пост
Като ученичка имах две големи приятелки, но след завършването живота ни развя в различни посоки и с времето се поотдалечихме. не сме се виждали...не знам от кога. Сега пак имаме какво много да си кажем, много ни е приятно заедно, но...някакси го няма онзи уют от едно време.
Едната ми приятелка е г-жа Галантерия от този форум, която рядко се вясва тук. С нея се познаваме от 24-25 години. Заедно порастнахме, заедно правихме магарии, заедно се оженихме (мъжете ни също се знаят от малки); тя е по-голяма от мен с 9 месеца, нейния син е по-голям от моя с 9 месеца, тя е 77, аз 78, съответно децата ни са 97 и 98
И имената ни са почти еднакви по букви и по звучене. Напоследък нещо сме се отчуждили, но може би е нормално. До преди 1-2 години бяхме денонощно заедно дет се вика. Явно сме си поомръзнали и е врем за почивка.С другата се познаваме от 10 години. Още от ппървия ден станахме много близки, все едно цял живот сме се познавали. Многоуважаемата пенелопа.сан, която също не се мярка много тук (и двете аз ги вкарах във форума
).Още 4-5 приятелки, близки, но не чак толкова.
И мнооого добри приятели/познати.
# 34
31 юли 2008, 14:58 ч.
Имаме:) Наистина познатите за по кафе са повече, но все пак...
Виж целия пост
# 35
31 юли 2008, 15:06 ч.
Все пак важното според мен е,не дали имаш много приятели,а качествени ли са.Хората са казали "Приятел в нужда се познава".Нещото,което разбрах през годините е, че тази стара максима не изпълва изцяло съдържанието на приятелството.Приятелят и в радост се познава-онзи,който умее искрено да се зарадва с теб на хубавото,което ти се е случило-независимо от какъв характер.На пръстите на едната ми ръка са тези хора в живота ми.Да са живи и здрави!
Виж целия пост
# 36
31 юли 2008, 16:04 ч.
Особено в днесшно време повечето "приятели" с радост и искрено помагат в трудни моменти. Но все по-рядко се радват на щастието ти от сърце. А много по-често завиждат. За съжаление.
Виж целия пост
Все пак важното според мен е,не дали имаш много приятели,а качествени ли са.Хората са казали "Приятел в нужда се познава".Нещото,което разбрах през годините е, че тази стара максима не изпълва изцяло съдържанието на приятелството.Приятелят и в радост се познава-онзи,който умее искрено да се зарадва с теб на хубавото,което ти се е случило-независимо от какъв характер.На пръстите на едната ми ръка са тези хора в живота ми.Да са живи и здрави!
Особено в днесшно време повечето "приятели" с радост и искрено помагат в трудни моменти. Но все по-рядко се радват на щастието ти от сърце. А много по-често завиждат. За съжаление.
# 37
31 юли 2008, 17:07 ч.
След като завърших университет по стечение на обстоятелствата се оказах отново в родния град, където се и омъжих. Старите ни приятели са или в по-големите градове или в чужбина. Рядко намираме такива тук на нашето ниво. Имаме си само едно приятелско семейство
Виж целия пост
# 39
31 юли 2008, 21:17 ч.
Слава Богу, все още имам... Истински, да. Явно нито съм поумняла, нито съм се озлобила толкова...
Имам на кого да разчитам както в хубавите, така и в тежките моменти.
Виж целия пост
Имам на кого да разчитам както в хубавите, така и в тежките моменти.
# 40
31 юли 2008, 21:45 ч.
Тц,само двама.Не се сприятелявам лесно,аз съм малко чешит ,по родопски инджа човек.
Виж целия пост
# 41
31 юли 2008, 21:52 ч.
и аз мисля така
Виж целия пост
В една тема вече отговорих: не. Мисля, че приятелство съществува
някъде до към 25-30 години. След това или поумняваме или се озлобяваме, а може би и двете.
някъде до към 25-30 години. След това или поумняваме или се озлобяваме, а може би и двете.
и аз мисля така
# 42
31 юли 2008, 21:52 ч.
Виж целия пост
Много са малко приятелите ни на които може да разчитаме ,но виж познати колкото щеш.....
# 43
1 авг. 2008, 00:08 ч.
Не точно такива каквито бих искала,но пък мъжът ми е най-големият приятел така че не се оплаквам
Виж целия пост
# 44
1 авг. 2008, 09:27 ч.
И при мен е така, но повече не ми трябват. По-добре малко но истински!
Виж целия пост
Имам приятели които се броят на едната ми ръка,но знам ,че са ми приятели и мога да разчитам напълно на тях.А познати за по кафе,или гости имам много.
Препоръчани теми