Чета го за кой ли път...........
Виж целия пост
Най-силния татко на света!
- Публикувана: 30 юли 2008, 22:31 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2009, 10:59 ч.
# 16
31 юли 2008, 18:48 ч.
Все пак май сме впечатлени от различни неща 
Виж целия пост
Чета го за кой ли път...........
# 17
31 юли 2008, 19:01 ч.
Дълбок поклон пред силата на волята и себе отдаването на този невероятен баща .
Виж целия пост
# 19
31 юли 2008, 19:53 ч.
Все пак май сме впечатлени от различни неща
...какви неща...баща и син...и много любов...много сърце 
...няма такава сбъдната мечта ..такава надежда за усмивка
Виж целия пост
Чета го за кой ли път...........
...няма такава сбъдната мечта ..такава надежда за усмивка
# 20
31 юли 2008, 21:24 ч.
Все пак май сме впечатлени от различни неща
...какви неща...баща и син...и много любов...много сърце ...няма такава сбъдната мечта ..такава надежда за усмивка
ОК 
Синът има нещо, което аз никога съм нямала
Страхотно е, че има и такива бащи
Виж целия пост
Чета го за кой ли път...........
...няма такава сбъдната мечта ..такава надежда за усмивка Синът има нещо, което аз никога съм нямала
Страхотно е, че има и такива бащи 
# 25
6 авг. 2008, 19:23 ч.
УАУ!
Страхотна история! От много време се занимвам с колоездене, а отскоро и сериозно с фитнес. Горе-долу си представям усилията, които е нужно да положиш, за да постигнеш тези резултати сам. Трудно ми е обаче реално да си представя какво би било, ако постоянно вършиш тези излючително тежки "упражнения" като носиш или теглиш някого... Наистина е достойно за възхищение, макар тази дума да е твърде слаба в случая.
От друга страна мисля, че всеки татко има шанса да е най-силният татко за своето дете. И то не включва само физическа сила, макар това със сигурност да помага. В случая с Дик вярвам, че психиката и волята за постигане на целта са много по-силни от физическите умения, които е развил по един невероятен начин. И без вътрешния подтик, без силното убеждение, че искаш и МОЖЕШ да постигнеш най-доброто за детето си, не можеш не 3,8 км да минеш на колело, а изобщо няма и да се качиш. Затова и в клипа толкова се набляга на думата МОГА. Вътрешната сигурност, че искаш и че вярваш, че можеш, е повече от половината работа. Другото е физика, която се тренира по-бързо или по-бавно (не че е лесно).
Помня, че навремето в училище често ставаше дума за това дали в съвременния (тогава комунистически) живот има място за горои и геройства. Ами има. В очите на детето родителите може да са герои преди изобщо да съзнава значението на тази дума. Мен като баща ме интересува какъв съм в очите на сина ми. Ако за него един хубав ден стана герой (хехе), ще съм най-щастливият човек на света. Не че сега не съм. Всеки - според своята черга.
А за Дик - поклон!
Виж целия пост
Страхотна история! От много време се занимвам с колоездене, а отскоро и сериозно с фитнес. Горе-долу си представям усилията, които е нужно да положиш, за да постигнеш тези резултати сам. Трудно ми е обаче реално да си представя какво би било, ако постоянно вършиш тези излючително тежки "упражнения" като носиш или теглиш някого... Наистина е достойно за възхищение, макар тази дума да е твърде слаба в случая.
От друга страна мисля, че всеки татко има шанса да е най-силният татко за своето дете. И то не включва само физическа сила, макар това със сигурност да помага. В случая с Дик вярвам, че психиката и волята за постигане на целта са много по-силни от физическите умения, които е развил по един невероятен начин. И без вътрешния подтик, без силното убеждение, че искаш и МОЖЕШ да постигнеш най-доброто за детето си, не можеш не 3,8 км да минеш на колело, а изобщо няма и да се качиш. Затова и в клипа толкова се набляга на думата МОГА. Вътрешната сигурност, че искаш и че вярваш, че можеш, е повече от половината работа. Другото е физика, която се тренира по-бързо или по-бавно (не че е лесно).
Помня, че навремето в училище често ставаше дума за това дали в съвременния (тогава комунистически) живот има място за горои и геройства. Ами има. В очите на детето родителите може да са герои преди изобщо да съзнава значението на тази дума. Мен като баща ме интересува какъв съм в очите на сина ми. Ако за него един хубав ден стана герой (хехе), ще съм най-щастливият човек на света. Не че сега не съм. Всеки - според своята черга.
А за Дик - поклон!
# 27
20 ноем. 2008, 12:00 ч.
Потресаващо...разплаках се...
чудесно е, че има такива хора. прекланям се пред силата и волята на този ТАТКО и пред волята за живот на сина му.
ето новини от май месец тази година( за съжаление не мн добри , но поне и двамата са живи и са заедно):
Автор: Иво Иванов
Драги читатели, точно преди година ви разказах историята на Дик и Ричард Хойт. Днес се връщам към нея, защото изминалата година не беше лека за този неповторим тандем. Наскоро Дик и Ричард са били събудени от противопожарната сирена в мотел в Маями. Дик грабнал сина си на ръце, за да го изнесе от сградата. Наложило се да се спуснат по аварийните стълби и за нещастие Дик пострадал при слизането и претърпял тежка контузия с фрактура на коляното. Инцидентът събудил и стара травма в другото коляно.
Г-н Хойт направи героично усилие, за да се възстанови и да участва със сина си в Бостънския маратон за 25-и пореден път. Тийм Хойт завърши, но с огромно усилие, защото Дик продължава да се възстановява и от сърдечен удар, който получил преди 4 г. поради вроден дефект. Лекарите твърдят, че единствено неописуемата му физическа форма е спасила живота му. Самият Дик пък настоява, че посвоему синът му го е спасил от смърт.
Въпросът, който никой не смее да зададе, е какво ще стане, ако г-н Хойт не е в състояние да се състезава повече? Според мнозина целият им свят ще се сгромоляса. Дик е вече на 66 и въпреки невероятната си физика този тъжен въпрос започва да се прокрадва все по-настойчиво. Преди седмици бащата и синът се състезаваха в поредния триатлон "Айрън Мен" и Дик заяви, че участва за последен път. Очите му бяха пълни със сълзи. Наскоро Хойт призна, че ще продължи да тича, докато може, но като че ли е настъпил моментът, в който дори на този железен мъж е необходима малко помощ. Миналата година много хора откликнаха на историята на семейство Хойт. Моля всички читатели, които по някакъв начин са били докоснати от техните премеждия, да напишат по няколко окуражителни думи до Рик и Дик. В тази ситуация две добри думи са далеч по-ценни от каквито и да било пари. Ако имате такива думи в себе си, моля ви пратете ги на следния адрес:
Team Hoyt
241 Mashapaug Road
Holland, MA
01521
или чрез имейл: teamhoyt@cox.net
И още нещо: Наскоро някой попитал Рик какво ще бъде първото нещо, което би направил, ако стане чудо и той не е вече инвалид. "Много съм мислил за това - казал Рик чрез компютъра си. - Първо мислех, че сигурно ще изляза навън, за да тичам или да играя бейзбол. Но всъщност това, което искам най-много, е да стана от инвалидната количка, да сложа баща си в нея и поне веднъж в живота си да мога аз него да побутам."
Виж целия пост
чудесно е, че има такива хора. прекланям се пред силата и волята на този ТАТКО и пред волята за живот на сина му.
ето новини от май месец тази година( за съжаление не мн добри , но поне и двамата са живи и са заедно):
Автор: Иво Иванов
Драги читатели, точно преди година ви разказах историята на Дик и Ричард Хойт. Днес се връщам към нея, защото изминалата година не беше лека за този неповторим тандем. Наскоро Дик и Ричард са били събудени от противопожарната сирена в мотел в Маями. Дик грабнал сина си на ръце, за да го изнесе от сградата. Наложило се да се спуснат по аварийните стълби и за нещастие Дик пострадал при слизането и претърпял тежка контузия с фрактура на коляното. Инцидентът събудил и стара травма в другото коляно.
Г-н Хойт направи героично усилие, за да се възстанови и да участва със сина си в Бостънския маратон за 25-и пореден път. Тийм Хойт завърши, но с огромно усилие, защото Дик продължава да се възстановява и от сърдечен удар, който получил преди 4 г. поради вроден дефект. Лекарите твърдят, че единствено неописуемата му физическа форма е спасила живота му. Самият Дик пък настоява, че посвоему синът му го е спасил от смърт.
Въпросът, който никой не смее да зададе, е какво ще стане, ако г-н Хойт не е в състояние да се състезава повече? Според мнозина целият им свят ще се сгромоляса. Дик е вече на 66 и въпреки невероятната си физика този тъжен въпрос започва да се прокрадва все по-настойчиво. Преди седмици бащата и синът се състезаваха в поредния триатлон "Айрън Мен" и Дик заяви, че участва за последен път. Очите му бяха пълни със сълзи. Наскоро Хойт призна, че ще продължи да тича, докато може, но като че ли е настъпил моментът, в който дори на този железен мъж е необходима малко помощ. Миналата година много хора откликнаха на историята на семейство Хойт. Моля всички читатели, които по някакъв начин са били докоснати от техните премеждия, да напишат по няколко окуражителни думи до Рик и Дик. В тази ситуация две добри думи са далеч по-ценни от каквито и да било пари. Ако имате такива думи в себе си, моля ви пратете ги на следния адрес:
Team Hoyt
241 Mashapaug Road
Holland, MA
01521
или чрез имейл: teamhoyt@cox.net
И още нещо: Наскоро някой попитал Рик какво ще бъде първото нещо, което би направил, ако стане чудо и той не е вече инвалид. "Много съм мислил за това - казал Рик чрез компютъра си. - Първо мислех, че сигурно ще изляза навън, за да тичам или да играя бейзбол. Но всъщност това, което искам най-много, е да стана от инвалидната количка, да сложа баща си в нея и поне веднъж в живота си да мога аз него да побутам."
# 28
25 ноем. 2008, 23:44 ч.
Колко много плаках.Наистина невероятно силен и борбен дух.Моля се да бъдат добре и двамата и един ден да се случи чудото.Наистина прав е Моканина,колко много мъка има по света. 
Виж целия пост
Препоръчани теми