чувството за вина ме убива

Публикувана: 1 авг. 2008, 09:22 ч.

Последно мнение: 29 дек. 2009, 15:18 ч.

7 068

# 15 4 авг. 2008, 00:29 ч.

Цитат на: slancice в нд, 03 авг 2008, 16:04

ВИНАТА ЛИ...........това ужасно чувство ме разяжда всеки ден...и вьпреки,че знам ,че няма врьщане назад,немога да не се чувствам виновна за това че загубих бебето си.едва ли има някоя от нас тук ,която да не е изпитвала чувство за вина,за това че е изгубила детето си.това според мен е напьлно нормално,защото всяка една от нас е чакала или вече имала детето си.незнам дали има лек за това горчиво чувство....наистина незнам...

чувствам се по същия начин Cry

Виж целия пост

dididid

# 16 4 авг. 2008, 10:30 ч.

благодаря на всички, опитвам се да продължа и дано да си пишем в друг форум, а не в този

Виж целия пост

polimoli

# 17 4 авг. 2008, 21:17 ч.

Мила Диди, чувството от загубата е достатъчно убийствено, за да позволяваш и на това за вината да те убива. То в живота е пълно с ако- та, а всичките са толкова излишни... Не се тормози, смисълът е никакъв.
Сила и успех ти пожелавам Peace

Виж целия пост

TALETO

# 18 5 авг. 2008, 11:14 ч.

Миличка,има много "ако" същите мисли ме разяждат и мен още повече сега с настоящата ми бременност аз от всичката преживяна гадория съм разбрала,че сме безсилни просто ей така взимат ти най-скъпото и това е и най-добрите специалисти са безсилни понякога а какво остава пък ние но знам че след сълзите идват и усмивките!

Виж целия пост

dididid

# 19 19 авг. 2008, 17:12 ч.

Благодара на всички, че ме подкрепихте. Сега след близо месец, се чувствам по-добре. Може би е било за добро. Пожелавам на всички ви безоблачни дни в бъдеще, много детски усмивки и да ви видя, че пишете на друго място с други "проблеми" 1stroller

Виж целия пост

nai-vinovnata

# 20 24 дек. 2009, 18:35 ч.

не знаете какво е да изгубите 13 годишно дете по своя вина

Виж целия пост

cherri

# 21 26 дек. 2009, 19:55 ч.

Миличка ,незнам какво ти се е случило,но и аз изпитвам вина за това ,което се случи с моето дете.Сигурна съм,че не си го направила нарочно и в никакъв случай не си го желала.Незнам как бих се чувствала ако бях пряк виновник ,но едно знам загубата си е загуба.Надявам се близките ти да не те обвиняват,защото ти достатъчно страдаш и го правиш сама. Hug

Виж целия пост

nai-vinovnata

# 22 28 дек. 2009, 12:39 ч.

Не, близките не ме обвиняват, но аз както пише една майка , ако можех, ако знаех, ако бях отишла по-навреме. Някак си се обърках и мислех, че всичко ще мине, и има толкова много акота и трябваше или...........незнам. Докторите дори не ни обвиниха, но може би са ни съжалявали....Дали всичко е съдба и писано или........

Виж целия пост

nani-banani

# 23 28 дек. 2009, 14:40 ч.

Цитат на: nai-vinovnata в пн, 28 дек 2009, 12:39

Миличка , няма смисъл да се обвиняваш. Така нищо не можеш да промениш. Знаеш ли преди много години , когато дори не съм предполагала , че може да пиша тук и да изгубя детето си (винаги ми се е струвало , че в 21 век деца не умират и това е останоло в миналото, но...) бях чела една книга , в която бе описано как, на починалите (описваше се случай на майка загубила детето си) , т.е. на душите им не е хубаво , когато тук на земята плачат близките им за тях . Така че мисли си за твоето ангелче, че то е добре. Спомняй си хубавите моменти и мигове , които сте имали заедно. Намери книгата "Пътят на душите", може да ти допадне и да погледнеш на нещата от друг ъгъл. Знам много е трудно, не мисли, че сега като ти пиша моето сърце също не кърви от болка, но такъв е живота и в името на нашите ангели трябва да продължим живота си. Ето всъщност и линк към книгата http://duhovno-razvitie.com/niuton.htm

Виж целия пост

nani-banani

# 24 28 дек. 2009, 14:43 ч.

Забравих, силно те прегръщам Hug

Виж целия пост

nai-vinovnata

# 25 28 дек. 2009, 19:32 ч.

Благодаря и аз теб,и аз си мислех че в 21 век това просто не може да се случва но........
четох книгата знаеш ,че успокоение няма , аз четох тази за духовете на Алан Кардек,
където пише, горе-долу същите неща, както и това, че всеки си има дата и час и това не зависи от нас , каквото и да четем незнам тази вечер големият ми син каза че не намира в мен нищо от предишният човек и е така с Роси загубих и себе си

Виж целия пост

mpetkova

# 26 29 дек. 2009, 09:23 ч.

Така е. С децата си загубваме и част от себе си. Но не прави нова грешка-да се отпуснеш и да отблъснеш и изгубиш и по-големият си син. Той е загубил брат, трябва ли да загуби и подкрепата на майка си?

Много е трудно, болезнено, непрежалимо, неутешимо.......Мъка, мъка, мъка....
Всички ние тук сме изпитали всичко това върху себе си.....
Но щом ние сме се справили по един или друг начин, ще успееш и ти.От теб зависи. Ако сама не се издърпаш от блатото, който и както и да ти говори и да се опита да ти помогне, няма да успее... В теб е силата на майката!
Кураж, миличка!
Hug