Пиша, понеже имам нужда от свет, съдействие, подкрепа или каквото и да е, защото полобението не се търпи.
Преди 30 дни направих аборт по желание и мъката, страданието, вината, съжалението е нещо непосилнои тежко и нещо, което според мен е непосилно за мен.
Има ли сред вас жени, които са правили аборт по желание и безумно да съжалявате за това. Как се соравихте, как продължите живота си отново. Аз съм на 41 години, имам деца. Искам да си върна любовта, любовта и радостта си към живота. Толкова съжалвам за случилот се, не мога да си простя, че направих тази ужасна постъпка и не спирам да се самообвинявам....Чувствам се сама в моята тъмнина. Чувствам, че всичко около мен рухва. Ходя на психотерапия - не усещам да ми помага кой знае колко. Успооявам се, че след около 3 месеца ще се нормализират хормоните и ще видя бял ден - въпреки, че не вярвам много в това,,,,