Навлажняват ли ти се очите, когато видиш по ТV-то, че са разбити къщите на много старци, взето им е всичко, че някои са и жестоко пребивани като за довиждане? А колко българи са пострадали в чужбина? Или тях не ги броим. Какво излиза, че трябва да се грижим за чужденците като за деца ли, защото те не могат самички да си направят сметката? Хубаво е, чеса им помогнали, сигурно и аз щях да постъпя така. Но всичко си има граници.
Зная, че думите ми звучат жестоко и коравосърдечно, но това е положението. Ще извиняваш Дон Кихотке, много те харесвам, ама не мога да се съглася с теб.
Не са туристи и да е станало случайно да ги оберат. Те са дошли да живеят на чуждо място и като възрастни хора могат да си преценят рисковете. Те са се заселили тук, а не са невинни туристи. Ако ние, българите толкова добре се гледахме и се жалехме един друг, досега всичко да се беше променило. Ама, на, става като в приказката "за своите врагове, а за чуждите приятели".