Вродени сърдечни малформации - тема 3

Публикувана: 5 авг. 2008, 13:10 ч.
Последно мнение: 11 дек. 2008, 18:08 ч.

43 203
432

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мина операцията на детето на Зорi?
Как мина операцията на малкия Криско?
Какви са последните новини за Григор, момчето от Бургас?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мина операцията на детето на Зорi?
  
  Операцията на детето на Зорi премина успешно. В момента е в реанимация и се стабилизира. Те се надяват да преминат безпроблемно критичните часове за адаптиране.
- Как мина операцията на малкия Криско?
  
  Операцията на малкия Криско беше успешна, но имаше леко усложнение, свързано с ритъма на сърцето. Въпреки това той се възстановява добре и вече е излизал извън болницата.
- Какви са последните новини за Григор, момчето от Бургас?
  
  Григор вече е на апаратна вентилация и се справя по-добре. Той продължава с тренировките си и лекарите постепенно намаляват помощта от апарата. Всички се надяват скоро той да може да диша сам и да бъде преместен в отделението.
- Как мога да помогна на детето си да се отпусне преди контролен преглед?
- Как мога да помогна на детето си да преодолее страха си от медицински персонал?

Ентусиаст

# 270 6 ноем. 2008, 11:29 ч.

kroelahai, всички тук наистина те разбираме прекрасно.
Вярвай в чудеса и мисли положително защото така помагаш на детето си. Може да не си го държала и прегръщала, но то знае, че ти си му майка - 9 месеца то се е запознавало с теб и те е заобичало. Има нужда от теб, както ти от него. И най- важното, макар и много трудно изпълнимо - не търси вината в себе си, в това което си направила, в грях който си допуснала.......не се измъчвай допълнително търсейки вина и причина. Моля те не си го причинявай!
Сигурно всички майки като нас са минали през този етап - при мен продължи почти година да търся причината в себе си (примерно: че нямам брак с таткото на детето, че съм била груба и съм наранила някого и т.н) ходих дори на психотерапевт и през цялото време не можех да спра да плача за да й обясня проблема. Разбирам те! Hug

Приеми го като изпитание, което ще преминете и ще ви направи по-силни. Изпитание което никога няма да забравите,нокоетоще ви помогне да бъдете прекрасни родители за едно невероятно и борбено момиченце.
Кураж! Praynig