Чудна била тази планина, доказателство за което се явява хвалбата въздадена за нея в стихове:
И тази планина като основа,
владееща морета безпределни,
величествена и сурова
над бурните господства океани.
Седефени вълните се смиряват,
но ако са сребристо сиви
и сякаш сребърни са планините,
то рибките се крият в пещерите.
Когато тя могъща повелява,
изправена в водите зеленисти,
от дъното изплуват тъй нечисти
чудовищата слънце невидели.
Дървото на стихиите и пламък -
нагоре устремени. Зейва в пропаст
морето, мие рифове отвесни.
Тук кървави са стръмните каньони.
Тук пеещи са феникси по двойки -
летят нагоре, падат към земята.
И сякаш устремени в небесата
са върховете всички в планината.
В подножието тука ще открием
Цилин сред хълмове да се разхожда.
На златните фазани виковете
не стихват. Дракони излитат
и влитат на скалите в пещерите.
И може да попаднеш на лисица,
която на жена да се престори.
Елени дълголетни сред горите
и птици имащи човешки разум.
И щъркел мъдър, борове прекрасни.
Цветята редки в цвят целогодишно
и праскови цъфтящи буйно, пищно,
и кипариси сякаш в вечна пролет.
Бамбуците във облаци увити,
и винаги зелени са тревите.
Лиани тук обвиват в гъста мрежа
широките пространства в долините.
И истина е, може да се каже,
че тук кръстосват буйно се реките,
че планината се явява земен корен.
че бедствия не могат да я сплашат.
Стои тя горда, силна, извисена,
поддържа вечно свода тя небесен,
като непадаща нетрепваща колона
тя пее свойта бавна вечна песен.
Една твърде гореща сутрин, маймуната и нейните спътници се укрили от пека в гъстата сянка на боровете и се отдали на игри и забавления. Само погледнете какво правели там:
Скачат в клоните високи
и в игри прекарват дните.
Но почитат и светците,
Небесата и предците.
Покатерват се в клонака
и политат към шубрака,
кули пясъчни издигат,
от треви плетат сандали,
търсят плодове в горите,
сплитат във венци цветята.
После къпят се в реките,
пляскат в изворна водица.
Пощят се, гадинки търсят,
и бълхите си изгризват,
козинката си приглаждат,
после ноктите почистват.
И тълпят се, и боричкат,
и се бутат, дърпат, тичат,
сред горите и елите
в цветове тъмнозелени.
Наклонила се маймуната и скочила на моста. Тръгнала напред и пак се огледала и изведнъж видяла нещо като къща. О каква чудна гледка се открила пред нея!
Мъх като зелен килим
тук разстила се навред.
Облак като бял нефрит
плава някъде напред.
Влага капчица по капка
се просмуква във скалата,
ямки от опал копае,
свети кат око на дракон.
Празните прозорци мамят,
стаите са онемели.
Гладки пейките подканят,
в аромат и цвят са цели.
Вътре от храна, напитки
масите таят остатък.
Счупено огнище, плитки
огнени следи оттатък.
Дълги маси, тесни маси,
делви с вино в тях опират.
Столове, легла от камък
с красота окото спират.
Купи каменни, чинии
могат всъде да се зърнат.
Сякаш скоро тук отново
хората ще се завърнат.
А наоколо бамбуци,
сливи цъфнали във пух,
няколко зелени бора...
Пълно е с човешки дух!
Мисля, че е достатъчно да се прецени?


)