За наркотиците - какво, кога и как да обясним на децата си?

Наложи ми се да обясня, по повод спринцовките в парка. Казах, че в тях има отрова и за нищо на света не се докосват. Някои хора са болни или объркани и вместо да се лекуват, взимат тази отрова и умират. Може да е инфантилно, но на този етап не знам какво друго би подействало. Чакам я да порасне и ще й връча книгата "Мементо", която баща ми ми даде, когато бях някъде на 12. Ефект имаше при мен, надявам се на същото.

Моето детенце е още само на месец, но отсега съм решила, че когато стане достатъчно голяма, за да разбира, ще започна да й говоря за вредата от наркотиците. Колкото по-рано в детското съзнание се изгради представата за наркотиците като за нещо ужасно,лошо, до което не бива да се докосва, толкова по-трудно ще бъде впоследствие някой отвън да разруши своеобразната броня , която ще се опитам да създам . Моята теория е, че колкото и да е малко детето, интелигентният родител може да намери подходяща форма и начини, за да обсъжда всякакви теми. Аз си представям примерния разговор с дъщеричката си, когато стане на 3-4 години по този начин: има лоши хора, които дават на децата отрова/може да се направи аналогия с лошата мащеха и отровната ябълка в приказката за Снежанка/. От тази отрова не се умира веднага, а хората,които са я приели се разболяват и се променят.Започват да ходят мръсни, не се къпят, започват да правят неща, които преди това не са правили. Коварното при тази отрова е, че дори в началото да им е харесала,по-късно те вече не могот без да я взимат, защото цялото тяло започва да ги боли. Ако не получат от отровата, им става много лошо. За да си купят от отровата, болните хора започват да продават вещите от къщи и дори да крадат. И т.н...На някой родител тази картина може да му се стори много мрачна, но има много мрачни и страшни приказки, а целта на тази е със свои думи да запознаем децата си с един реален проблем и да им покажем начините, по които биха могли да се справят с него. С напредването на възрастта на детето, разговорите трябва да продължават, да стават по-конкретни и аргументирани. Голяма част от моето детство премина в годините на социализма, но дори и тогава, когато такъв проблем като наркоманията почти не съществуваше, знаех за него. На 12 години прочетох биографичната книга за Едит Пиаф, написана от сестра й Симон Берто и там се разказваше за пристрастяванвето на певицата към морфина. Спомням си,че без никой да ми чете специална лекция, сама се ужасих и реших, че никога не бих опитала никакъв наркотик. Не че в онези години е имало реална опасност за това. В наши дни освен от художествената литература, родителите ,за съжаление, могат да посочат на децата си конкретни примери от живота. Когато видим наркоман, вместо да извръщаме глави и да се правим, че проблемът не съществува, по-добре да обясним за какво става дума и да кажем на детето си:"Не искаш да заприличаш на него, нали?".

Благодаря на Лола за по - подробното описание на това какво би казала.
Значи все пак не съм единствената луда, която смята, че не е рано да се започне с обясненията. Остава да измисля подходящо обяснение и да ми се появи случай да започвам проповедите . )

Не си,Нане!
Колкото по-рано,толкова по-добре

Още сме първи клас и ни е мн.рано, но ще дойде момента, когато ще трябва да и поговоря за това. ще ви следя.

http://www.youtube.com/watch?v=T3g9nTOV9KMТози филм е поучителен.

Изобщо не е рано. В първи клас вече бях обяснила за наркотиците (както и за алкохола и цигарите), и от време на време повдигам въпроса за зависимостите, като давам различни примери от живота.

Убедено "проповядвам" на всички мои познати, че темата за наркотиците трябва да се подхване в най-най-крехка детска възраст - в момента, когато вече децата започват да научават смисъла на думите (дори и да не могат те самите да говорят). От този момент започнах да инициирам от време на време разговор със съпруга ми, приятели, или пък говорех директно на детето за това как наркоманите се нуждаят от помощ, защото наркотиците са ОПАСНИ (всяко дете знае думата "опасен" - тя  една от основните думи и се асоциира с печки, кибрит, нож и т.н. и според мен е логично да може да направи лесната логическа връзка м/у думите "наркотици" и "опасен"). След това, по времето, когато в градинки и паркове детето се разхожда по-самостоятелно, моите наставления бяха: "нали знаеш, че наркотиците са много опасни, а наркоманите разхвърлят спринцовки в парка? Нали помниш, че такива неща не се пипат?" и "където и да отиваш трябва да можеш да ме виждаш".
Това "промиане на мозък" продължава и днес, 10 г. по-късно, само, че вече на друго ниво - какви основни форми имат наркотиците, как има неща, които привидно не са наркотици, но предлагани от непознати не бива да се приемат и опитват, защо и как се пристрастяват хората към наркотиците, защо въобще посягат към тях и как можем да им помогнем (на този етап дъщеря ми знае, че най-доброто средство е да са информирани всички деца и така няма да се излъжат да опитат наркотици).

Много ме е страх от тези неща - считам, че това е най-опасното, което може да сполети някое дете, подрастващ и въбще някого. Искам детето ми да е наясно с опасността и последствията, искам да изпитва ужас от това, за да не се поддаде на неблаготворно влияние в крехка детска възраст.

Тук има и още един такъв проблем - педофили и други извънмозъчни прояви на човешката психика (или не-психика). ...и с него процедирам по подобен начин, но честно казано малко по-умерено, защото ме е страх да не направя детето асоциално... по този повод, обаче, мисля да пусна нова тема. ако имате мнения, чувствайте се поканени. 

Сега пиша какво ми диктува моето момиче(нямаме още 6 годинки)-,,Наркотиците са вредни за децата и възрастните,ако някой  ме черпи с бонбони ,близалки... да не ги приемам без знанието на мама ,защото може да има наркотик и може да се отровя,да умра или да върша лоши неща ,наркотика е вреден за всяка възраст,има различни видове -прахчета,хапчета ,инжекции.....,пазете децата си от наркотици,пазете себе си и никакви наркотици,наркотика е уловка ,защо изобщо се прави наркотик!?.......,,.
Няма да продължавам,защото още говори по темата  ,но не смятам ,че е рано да е запозната .

Страхотно момиче, прегърни я от всички мами тук 

А.....най сетне спря да бъбри ,като и казах ,че вече съм написала някои неща.
Прегърнах я и ви казва ,,Благодаря,,.
За съжаление не годините определят с какво трябва да са запознати децата ни ,а действителността в която живеем.

Моя позната, по професия е психолог, тя работи предимно със хора, които имат психични заболявания, както и в център за наркомани. Голямия и син е бил на 4 години, когато го е завела във въпросния център за работа с нарко зависими. Разбира се детето преди това е говорено вкъщи по темата и то само е искало да види. По-късно е повторила същото и с малкия си син. За мен това е правилния подход, не сама разговори, а да отидат и да видат тези хора. Не трябва да знаят само колко са вредни, а и да видат последствията от тях. Не трябва това да е тема табу, както и много други теми. Въпросната позната е водила децата си да видят проститутки, стриптизщорки, затворници, та дори и казино. Това обаче вече е друга тема!

Напълно съм съгласна,че това е правилния подход.Браво на твоята позната!

Като видях темата се успокоих, че не съм луда като се замислям от сега по какъв начин и колко рано ще мога да разкажа на синовете си за опасността от наркотиците.
ОСвен информираността, обаче ми се струва, че ще е необходимо да намеря занимание (някакъв вид спорт), което да заема голяма част от свободното им време.
Когато бях тийнейджър наркотиците току що навлизаха масово в БГ и тогава си спомням, че страшно много ми помогна на мен лично филма "Хлапета" - само че той е за едно по голямо на години поколение, когато сме наясно и с термини като секс, алкохол, полово-предавани болести и СПИН.
Искрено се надявам да успея да бъда добър родител и да възпитам достойни хора, но честно казано действителността, която ни заобикаля ме плаши страшно много.

оХ, е добре де, аз  не мога да намеря подходящ момент за разговор. Такива индивиди , търкалящи се не виждаме около нас... може пък да се разходим в градинката на НДК, при пързалките има доста май се събират там...
А какво мислите за свободата, която даваме на децата си? Всеки различно поставя границите, но в конктретния случай - повече свобода би навредила или напротив би подтикнала към употребата на наркотици? Как мислите вие? Ако ограничаваме повече - детето би било като отвързан кон, или ако много даваме да си правят каквото искат - дали в един момент няма да си решат, че всичко е позволено???