Отворена връзка

Имам познато семейство с такъв отворен брак.Първата година и половина нещата вървяха добре.кеф им беше,всеки си имаше странична връзка и въпреки това семейството им беше сплотено.Имат и 2 деца.Но след това май нещата се обтегнаха.И репликите им един за друг вече не бяха много ласкави.След 3 години такъв брак все още са заедно,но както изглежда вече повече се мразят и не искат да се гледат.Свързват ги само децата и финансовите интереси.Жалко,нали?Иначе не съм против отворения брак най-вече имам предвид всеки да си има кръга от приятели,мъже или жени,но партньора му да не рови и да не се дразни от тях.както и всеки да има свое лично пространство и свободно време за което да не дава отчет ежеминутно.

Отсъствах за малко, а то какви недоразумения са се заформили.
Репликата ми, че не разбирам защо обръщате всичко на секс е довела до голямо объркване. Разбира се, че в отворемостта на една връзка включвам и това, но не само... и това което ме интересува като преживявания, емоции, етапи на отношенията в двойката са по-скро в извънкреватните преживявания.

Повечето тук са влюбени, обичани,горди, недосегаеми на пиедестала на обещаната им единственост. Бравост! Пожелавам ви само хубави и дългогодишни емоции, там горе на челното място.

Нито съм обидена, нито се чувствам подценена от факта, че с партньорът ми сме достигнали до познанието (което си е само наше, никой не натоварваме с него), че да се опълчиш на природата си е пагубно.

Моногамията е противоестествена. Обществото, църквата, брачната институция налагат да си обещаваме противоестествени неща.
Не бих се чувствала щастлива от факта, че човекът до мен ме провъзгласява за единствената жена на света, а подтиска естествения си интерес към цялата шарена палитра навън. И номерът с  това "да си се находил" ми е много смешен. Някой да се е надишал, да се е напил с вода за цял живот напред? Това да се вълнуваш от всички несбъднали ти се нови хора, с които можеш да се срешнеш не подлежи на насищане.
Достатъчно ми е да ми показва и доказва, че съм жената, с която е избрал ръка за ръка да премине през живота си, пълноценен и изживян не както се очаква от него и от нас, а такъв, какъвто сме си го направили.
И за двама ни сексът не е самоцел, не ни се налага да го търсим.
И давамата се подушваме когато има друг вълнуващ обект.
Когато срещна, някой, кото ме вълнува не е необходимо да си преживея емоцията сама, той пръв разбира и от наситеността на срещите ни и от разказите ми сам разбира. Никога не съм казвала "Пък мило-о-о-о-о, днес си го сложих с Пешо." Не е необходимо, има и по-финни начини.

Мерси на всички, разказали от собствен опит. 
П.С. Сборник с разкази "Копелето на дивана" и "Кучката вкъщи". Там в един от разказите американски журналист разказва за отворения си брак. Беше ми много полезно. Тук търсих нещо подобно, да си поговорим за емоционалния аспект на такива връзки, но уви...