Отворена връзка

Не!

Интересно, пишещите в "Родители отглеждащи..." с отворени връзки ли са били? Май е точно обратното. Не бъркай "нормално" с "прието", в повече от половината бракове, поне единият от партньорите е изневерил или изневерява. По тази логика излиза, че е нормално. Но не лягането определя отворените взаимоотношения, а споделянето на изневярата или дори самия обект.

   

Мисълта ми беше, че след като някой от семейството започне да става много "отворен" крайния резултат е развод в повечето случай. И въобще не ми обяснявайте, че една жена когато обича... ама наистина обича един мъж, а не е с него поради ред други причини, ще е много щастлива и дори ще си помисли да допуска и други хора в тяхните отношения и семейство.  Просто свободията вече край няма

По принцип само от време на време чета тук,а рядко пиша,но не мога да кажа,че не ми направи впечатление мнението на tsve te,в съседната тема "Семейството ми се разпада"http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=319404.0,мнението й е доста по-различно
"В подобна ситуация сме  Подкрепам те и ти казвам-Животът продължава и не се отчайвай!
Психо-терапията е добро решение, а ако успееш да убедиш и Него в това може и да спасите връзката си.
Аз намерих решение за себе си-просто живя сама за себе си и за детето си.Ако той е кисел-аз пък съм усмихната,ако той не иска да ходи някъде-аз излизам сама с приятелки.Това, обаче е нож с две остриета.Така май повече се отдалечаваме един от друг, но за сега се чувствам добре, а и нямам сили вече да му говоря и да се опитвам да го разбера.Ако един човек сам не осъзнае , че има някакъв проблем, колкото и да му говориш-не става"
А,ето тук за "отворената връзка":
"От самото начало на връзката ни сме решили, че никой няма да държи сметка на другия.Та ние сме най-добри приятели!Защо той да сподели колко са готини ц.ц.те на съседка,какви дълги крака има продавачката в магазина или пък колко е секси оная мацка  на Ванко от горния етаж, а да не го обсъди с мен.Заедно клюкарстваме, говорим и разпердушинваме всички и всичко.И какво лошо има да излезе да пие кафе с някое готино маце,а после да се върне вкъщи и  пак да започне едно.....говорене..като с най-добър приятел.И аз и той сме имали и др. сексуални партнъори и сме си споделяли,без обиди, цупене и натякване.За мен най-важното е да не ме лъжат.Щом ми е казал, щом ми е споделил значи ме чувства близка .След като се появи детето нещата малко се промениха.Нормално еИСтаваш родител, светът ти се пречува през друга призма. Но съм сигурна, че дори и сега да се случи нещо той пак би ми казал и аз бих му споделила."


Та не знам,дали има щастливо семейство с "отворена връзка"?

няма щастливо "семейство" с отворена връзка.....  то това не е семейство,  ама нали почти всички тук са толкова разкрепостени и широко скроени... та вече ми се повръща 

Аби,аз за себе си знам,че няма такова "семейство" -щастливо и с отворена връзка!Нямам намерение да убеждавам никого в правотата си,животът сам ще ги убеди Мисълта ми беше за tsve te-не може в съседната тема да пишеш едно,а тук да убеждаваш хората в съвсем друго,отговорът е ясен-виждаме до какво води "отворената връзка"!

Когато няма чувства и любов връзките се преобразуват в отворени!
Ако си ги има тези няща,няма такова чудо като "отворена връзка"!  ...опит....

Не мога да си представя да имаме такава отворена връзка с мъжа ми  Въпреки, че говорим свободно за други мъже и жени, заглеждаме се, обсъждаме, но толкоз.
Имаме познати с дете, които имат такъв вид връзка.Имат брак, живеят заедно, но и двамата си имат и навън по нещо, без да се крият.Делят си сметките и разходите в къщи, за детето също и всеки разполага със своите пари както пожелае, разбират се, казват че отворените им отношения по никакъв начин не пречат на семейството им, но честно казано аз не разбирам така семейството 

Изключително моногамна съм. Влюбвам се трайно, обичам по същия начин, привързвам се. Не изпитвам нужда от свобода, защото се чувствам свободна и спокойна със семейството ми.
Отворените връзки могат да просъществуват само между двама, които не са особено наясно какво изпитват помежду си, но пък споделят общ ентусиазъм за себенараняване и нараняване на другия. Ако ви е кеф, експериментирайте, но не си мислете, че съществувате в трайна любовна връзка.

 

Ако нямаха дете, нямаше да са заедно изобщо.

В името на детето си, и ако няма причина / друг мъж, който мисля, че би могъл да ме направи щастлива / мога да приема такова нещо. Разбира се и от партньора зависи, но не по желание и от "дорасла" любов помежду ни, а поради отишлата си вече такава, но оставила след себе си дете.
Не очаквам всички да ме разберат, но лично аз в името на детето си , бих се отказала от лично щастие.

Други от описаните тук варианти на "отворена" връзка не виждам защо бих го направила.

Да, може би си права.Нямам нищо против такива взаимоотношения, стига и двамата партньори да са съгласни, да няма ревност, скандали, защото това би стресирало детето.Но именно и защото моите разбирания и усещания са различни (може би по-консервативни) аз не мога да живея така (а пък знам ли, не ми се е наложило все още  ) .

От себеуважение не бих допуснала. Извратено ми се вижда.

Приемам такова нещо,ако и двамата партньори мислят по този начин, а не единия да прави каквото си иска,а другия да се примирява  с положението.Лично за себе си не искам такава връзка.

Да, и на мен това ми направи впечатление още онзи ден..ама още не съм наясно с "цитатите"..
Цвете, познато ми е..в единия пост се самозалъгваш и самовнушаваш, че и така ви е добре..но всъщност това те трови..Дано по-скоро вземеш крайно решение и то да е в твоя полза..Не да търпиш, а да си щастлива..
Позволявам си да "давам" съвети..защото съм преминала през всичко това..бая дълго време се самозалъгвах и стараех..но не станах по-усмихната..Сега съм на финала и се надявам всичко да приключи културно..