Агресивното поведение най-често означава, че има някакви силни чувства, които са се появили в момента у нея. Помогни й да се научи да разбира чувствата си. На нея й е много трудно в този момент, защото не знае какво изпитва, а то може да е доста силно и объркващо - гняв, страх, ревност, силна любов. Не приемай лично щипането и хапането. Тя в никакъв случай не иска да те нарани или да ти каже, че си лоша майка, освен ако ти самата не се държиш агресивно с нея (което разбрах, че не е така ). Тя наистина не знае как да постъпи, а за да се научи, най-важното за нея са твоите постъпки. Най-добрите възпитатели са любовта и личният пример!
Когато видиш, че започне да се държи агресивно, първо се опитай да разбереш какво я е обезпокоило, като непрестанно си мислиш за чувствата, кито евентуално изпитва. Тогава й ги назови. Гушни я, погали я и й кажи, например: "Миличка, знам, че това, че трябва да си измиеш ръцете много те ядоса в момента, но, за да се нахраниш ръцете, трябва да са чистички. Хайде да видим колко големи мехури можем да направим, докато търкаме сапунените ръчички."
Обръщай нещата на шега и на игра. Когато ти посегне, просто хвани нежно ръчичките й и спокойно и уверено й кажи: "Не може да удряш мама, миличка!". След това се опитай да я разсееш с нещо, вместо да чакаш тя да те покаже, че те е разбрала. Разбрала те е, повярвай ми, но едва ли ще може да ти го каже или покаже. Очакването на нейния отговор само те обезверява, а да си уверена в това, което казваш е много важно за нея.
В никакъв случай не те съветвам да изгонваш детето си в другата стая, да го изолираш по какъвто и да било начин, да го наказваш и лишаваш самоцелно, да му крещиш, еле пък да го удряш. Да. На всеки един от нас може да му се случи да не му издържат нервите и да избухне или да сбърка по друг начин, включително и на децата ни. Но да използваш тези методи с възпитателна цел - категорично не, ако искаш да постигнеш положителни резултати за детето.
Горещо ти препоръчвам да прочетеш тези книжки за децата:
1. "Мъдрата обич" от Марта и Уилям Пийпър (ще ти е трудно да я намериш на пазара, защото май е изчерпана, но се опитай да я вземеш на заем от някого)
(обещах я на двама души тук, но нища не става с PDF-а за сега, много извинявайте!)
2. "Raising your spirited child" от Mary Sheedy Kurcinka - тази пък е на английски и май я няма в България, но определено си заслужава да направиш всичко възмежно да се снабдиш с нея. Ето малко инфо:
http://www.amazon.com/exec/obidos/tg/detail/-/0060923288/103-573 … -9693423?v=glance
http://www.lalecheleague.org/NB/NBMayJun99p98.html
http://specialchildren.about.com/od/behaviorbooks/gr/spirited.htm
Не е лесно да се отгледа дете и непрекъснато трябва да работим върху себе си като родители и върху връзката с децата ни. Няма готови клишета за това как да се държим с тях в различните ситуации. Просто непрекъснато трябва да се образоваме и усъвършенстваме. Да си родител е професия! Успех!
Пандора, знаеш ли, че да удряш дете е забранено със закон в България? От няколко години у нас, с помощта на Световната банка, функционира Агенцията за закрила на детето. Всеки един, който те види, че си удряш детето, може да се обади в районния офис на Агенцията и можеш да бъдеш осъдена за това. Аз лично съм се обаждала в подобна ситуация и наистина идват. В случая именно ставаше въпрос за шамар с "възпитателна" цел. Господи, та детенцето ти е само на девет месеца, макар че и на девет години да е, все тая. Това, че си родила дете, не ти дава право да го удряш! Мисля, че е хубаво да си изясниш правата и задълженията като родител!
Това важи за всички други, които посягат на децата си!