Как се справяте с напълняването при децата си?

Имам такава позната в Австрия, на която определено й хлопа дъската. Цял преди обяд обикаля био магазините, следи някакви сертификати за био дали са реални, ходи на някакви готварски курсове как се готви по някакви елементи и изпада в истерия, ако зарежа дървената лъжица в яденето, примесвал се бил вкус на дърво и съсипвал цялата храна. Изобщо е много изнервящо да си покрай такъв човек.

Голямата ми дъщеря имаше алергии към неустановени неща /въпреки опитите да ги установим/, една от препоръките на алерголозите беше да се избягват консерванти и оцветители. Как да не чета състава на храните! Болна ли съм от каквато и да .....рексия? Колко снизходителни усмивки съм понесла през цялото това време, можете само да си представяте.  Докато другите деца поглъщаха понички от "Дънкин Донатс", дъщеря ми, миличката, в магазините ме питаше :"Мамо, в това има ли оцветители, нали е бяло, нека си го купим!"
Но малката вече укрепна, поживя без оцветители и консерванти, свикна с това, че не всичко, което наричат храна се яде, отдавна не е давала признаци на алергия. Вече малко разпуснах нещата, признавам, макар че пак гледам етикета. Е, какво предлагат, за да не се разболея от болестта с етикетите, да ми е все едно какво хапва детето ми, пък нека си се задушава от алергични пристъпи, така ли????? Хората, които четат етикетите, със сигурност не са започнали да ги четат, понеже са им свършили интересните книги, имали са причина.   

Мисля, че сме като цяло мноооого далече от орторексията. На фона на тъпченето с боклуци четенето информативно на етикетите може да изглежда като мания. Но на много места в цивилизования свят четенето на етикета е норма, за да се информира какво има в продукта.

Ненормално в наши дни е да не погледнеш етикетчето на храната, с която храниш детето си.
За орторексията и аз съм чела, мисля, че сме много далече от нея

Иначе намерих ето това тези дни и ми хареса как е написано, прочете го, ако ви е интересно.

,където пък има ето това:
" • Преди покупка четете етикета;"-
което за мен е задължително и хич не мисля, че страдам от някакви отклонения, които могат да се квалифицират като заболяване.  Ако пък някой реши да ми слага диагнози- негова си работа, не ме е грижа. На тоз етикет първо ще си намеря освен цената срока на годност, съдържанието на продукта, понеже за мен е важно с какво се храним и не разчитам на случайността и "добрата воля" на производителя и търговеца, полагащи редовна грижа за нашето здраве. Понякога на етикета може да се прочете препоръки кога следва да се избягва и от кого даден хранителен продукт.
Въобще от кога информираността по такива важни въпроси се дефинира като болест? Това може да го направи само неинформирания човек, така си мисля.

Много ме интересува какво може да се направи за подобряване здравословния климат в училищата по отношение точно на храненето. То е една от причините, които ме отказаха окончателно от целодневните занимания на детето ми в училище. Обяд- само у нас. Остава обаче закуската..., за нея съм се замислила. Та прочетох тази тема и още си мисля... Ще продължа да я чета.

Judy , аз също много се вълнувам от здравословното хранене на децата в училище. За съжаление, при мен нещата са много сложни, защото със сина ми живеем сами и нямам избор, освен да е навън по цял ден.
Закусва у нас, обядва в стола и си носи закуски. Така му остава само обяд извън моя контрол, но фактора "лавка" си го има непоклатимо там 
Ще ми се да направя нещо по въпроса, но нямам достатъчно социално-ангажиран опит с подобни неща, за да знам как да подходя.

Аз се замислих, че от доста време не съм се зачитала в етикетите. Купувам все такива първични продукти: плодове, зеленчуци, варива, месо или такива с проверено качество.
Виж пред щанда с препарати пада голямо четене 

Какво означава "с проверено качество"? Кой го е проверил и как това се разбира? Съвсем сериозно питам. Понеже честа действителност у нас е да се произведе нещо хубаво и качествено и след определен /често пъти кратък/ период от време когато купя същия продукт на същия производител имам чувството, че подобно нещо никога не съм взимала преди...
Етикети със състава и т.н. има дори пълнозърнестият хляб, който купувам, млеката, пюретата за бебето /това пък- задължително/, АМ, кашите и т.н. Няма как да купувам само суровини, понякога се налага да купувам и други неща. 

  Оф, етикетите...! Мания някаква имах по едно време (то не беше четене за Е-тата, не беше чудо...) сега съм по-добре, но пак си се взирам сериозно, купувайки, особено, за децата си...
  Иначе, да ви кажа какво правя от известно време и с много добри резултати, но е играчка...И двете ми деца обожават сладолед и направо ме подлудяват, защото могат да изядат огромни количества. И вместо да им забранявам и да ги ограничавам, реших да им правя мелби. Все е по-добре от това да ядат само сладолед. И е много интересно, защото се включват в правенето. За целта сме се оборудвали със специална лъжица, с която се правят сладоледени топки и също така със специални чаши. Тия чаши са от красиво светло-синьо стъкло, на столчета и са доста плитки, но "в такива чаши правят мелбите в хубавите сладкарници"(както им казах и те са напълно съгласни ) и на никой не му прави впечатление, че събират малко сладолед, още повече, че слагаме и 3-4 вида плодове, на кубчета, а аз топките сладолед не ги правя плътни, а доста рехавички. Обаче пък каква радост е...Купувам 2-3 вида сладолед и няколко плодчета и почва рязането и декорирането. (Сладоледът ни стига по този начин за доста време ...) Така хем си хапват сладолед, хем е мъничко, хем има и плодове(доста повече от сладоледа) и в крайна сметка са напълно щастливи, а аз малко по-спокойна .

Кrisal , много ми хареса идеята ти, ще се възползвам от нея веднага 

Ей това точно му казах на онзи ми колега. И че му пожелавам никога да не му се налага да чете етикетите като мен (и ние сме с алергии, ако не съм споменавала до сега)

Е няма оправия...Писна ми да броя какво е ял през деня, естествено крие се...Някакви идеи? Той ходи и на фитнес, не искам да си представям какво ще стане, ако килограмите му станат "маса", без да се е изчистил?

Не писах в темата, но четох.
През цялото време се мъчих да се сетя какво купувах вместо царевични пръчици и други подобни боклуци. След 3-4 дни (бабешка работа) се сетих - СЛАБИН. Това са хрупки от пълнозърнести брашна и трици, от няколко житни култури. Не са вредни и същевременно задоволяват нуждата от "хрупане".
ПП: Темата се е изместила към по-големи деца, но се надявам, че това ще помогне на майките с малчовци, които не искат да ги тъпчат с боклуци.

Да, имаше и "Царевин", не пишеше да съдържа подобрители, консерванти и оцветители, а прилича на "любимия" Зрънчо. Дъщеря ми харесваше и "Слабин" и "Царевин", но пак й ги купувах рядко, дали наистина са добри??
За сладоледа мога и друго да предложа  -  - купувам замразени плодове - малини, боровинки, ягоди, може и да се замразят обелени банани. Слагам плода в микса, малко мляко, малко мед - и готово - прекрасен сладолед. Отгоре добавям смлени орехи.   

  Не съм купувала никога такива неща за хрупане, ще взема да погледна какво съдържат и кой ги произвежда...
  Иначе за замразеното мляко: ние, у нас, го наричаме "сладоледен йогурт " , да е по-тарикатско, нали се сещате, че, както и RadostinaHZ по-горе каза, малко снобария, за "заблуда на врага", никога не е излишна .
   Аз пък, да кажа какво си мисля...Синът ми, през ваканцията, пак започна да си изглежда добре(, въпреки, че още мъничко може да поотслабне, най-много 2 кг още и е напълно в норма), но жалко, че ваканция не остана...Струва ми се, че това лято израстна още повече-умствено и психически. Той винаги е бил сериозен и някак, като по-голям е разсъждавал (,дори често ме е учудвал), но това лято, съвсем като с възрастен започнах да се разбирам с него(на 8 години е). Та, чудя се, дали да спра да хитрувам и да правя какво ли не, за да не усеща, че го ограничавам, а да поговоря сериозно с него за това какво е здравословно тегло, защо някои толкова вкусни боклуци от лафката са наистина "боклуци"(има много неща, написани по въпроса, от сериозни експерти), за това, че ако свикне с някои неща и ако положи малко усилия, ще си спести много ядове и проблеми в пубертета и  по-късно и пр...Знам ли...ако подходя като към голям човек (както правя в много други случаи с него), дали пък няма да го комплексирам или да го фокусирам върху проблема (и в двата случая ще постигна точно обратен ефект)...Ще помисля...

  А, и да ви споделя нещо се сетих... Не знам как е при вас, но нашите основни''проблеми" са тези: синът ми, на практика, почти не яде месо-не го обича от малък и яде, колкото да не е без хич, но яде много плодове и зеленчуци. Любими са му обаче най-калоричните (нищо чудно! ). Най-много обича банани, картофи и ориз във всякакви варианти, както и всевъзможни тестени неща...Значи, замирише ли му на печена питка, на палачинка или баничка...направо в "небето отлита" от кеф . У нас-добре, ограничавам до минимум, компенсирам с разнообразие и номерът минава...но навън...И друго-не мога да се преборя с бързото му хранене...Яде така, все едно, че някой го гони! Не знам защо така?! Никога не съм го насилвала за ядене, дори като кърмаче, никога не съм го карала да бърза... Но забелязвам, че аз едва почвам салатата, а той вече приключил!