Момичета,моето чудо вече е факт!

Публикувана: 14 авг. 2008, 13:47 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2008, 14:04 ч.

6 334
65

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се е справила Тай с бременността след загубата на яйцеклетка?
Какво представлява вярата на Таи за чудесата и молитвите?
Как реагира Тай след потвърждаване на бременността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се е справила Тай с бременността след загубата на яйцеклетка?
  
  Тай споделя, че след загубата си е преживяла много трудности, включително кюртаж и опити да забременее отново. Нейният цикъл се промени драстично, като имаше само 5 овулации за година и половина. Въпреки посещенията при лекари, проблемите ѝ не бяха решени напълно. Един от нейните лекари й предписа хормонални лекарства, но тя отказа поради опасения относно естествените средства и потенциалните рискове.
- Какво представлява вярата на Таи за чудесата и молитвите?
  
  Таи вярва, че Бог дарява деца и разчита на своите молитви, вместо на лекарства. След период на молитва и надежда тя най-накрая забременява, което тя описва като чудо, заявявайки, че нейната вяра е била ключова за това да се случи.
- Как реагира Тай след потвърждаване на бременността?
  
  След получаване на новината за бременността, Тай решава да не споделя радостта си веднага, за да е сигурна, че всичко е наред, особено след предишните си преживявания и загуби. Тя се радва едва след потвърдителен преглед, по време на който видя живо бебе с биещо сърце.
- Какво послание отправя Тай към другите жени?

14 авг. 2008, 13:47 ч.

Здравейте, мили момичета. За да не натоварвам седмичната тема, си позволих да пусна тази. Бих искала да разкажа по-подробно за чудото, което ми се случи като отговор на дълги молитви към Бога....
Накратко: преди 2 години забременях, но се оказа кухо яйце...направиха ми кюртаж, пазихме се 5 месеца, и съответно започнахме наново с опитите за бебе...
Бях сигурна, че лесно ще стане – като първия път – но уви! Цикълът ми след кюртажа много се промени (и ето защо според мен всяка една намеса като аборт оказва силно влияние върху организма и съвсем не е толкова безобидна),.За година и половина имах само 5 пъти овулация!!! Два пъти ходих на лекар, но „всичко ми беше наред” според лекарите, само дето за по-лесно ми изписаха Клостилбегит, и то без никакви предварителни прегледи. Отказах да пия това лекарство, след като прочетох доста за него по форумите, и като видях страничните му ефекти....
В средата на юни отидох на друг гинеколог, с надеждата нещо да направи...Но след прегледа той ми каза, че имам незначителна поликистоза на единия яйчник, и ми предписа 10-месечно лечение с 3 вида силни хормонални лекарства, от които едното отново бе Клостил , имаше и противозачатъчни. Последва много чуденки от моя страна и страна на съпруга ми, след което взехме окончателно решение – аз не съм опитно зайче, така че няма да пия тези лекарства (отново нямах никакви предварителни изследвания така необходими преди изписването на Клостила)!
Останахме само на горещи молитви. И двамата твърдо вярвахме, че Господ е който дарява децата ни, така че надеждите ни бяха само на Него....
Месец след прегледа установих, че съм имала овулация – според БТ, което много ме зарадва. Зачаках....БТ остана висока повече от 16 дни.....не исках да бързам с теста.....но след 4 дневно закъснение го направих, и имах по-наситена тестова черта от контролната!Сигурно си мислите, че изкрещях от радост? Съвсем не – след болката, която изпитах след първата неуспешна бременност.... неизбежните обяснения на всички роднини и приятели, че вече не съм бременна....дългите месеци на плач.....реших, че докато не отида на гинеколог, който не само да потвърди бременността, но и да види сърдечна дейност, няма да бързам нито да се хваля, нито да се радвам....(Сигурна съм, че онези от вас, които са имали подобни преживявания, ме разбират прекрасно).
Ето защо и тук не бързах да се похваля.
Вчера следобед бях на гинеколог и....видяхме малка шушулка със тупкащо сърчице! Толкова съм щастлива, въпреки че доктора каза за недостатъчност на жълто тяло, и ми предписа Дуфастон. Все пак за разлика от първия път вече има живо бебче!Благодаря на Бога, който ме извади от дупката на страданието и въпреки мненията на докторите, ми направи този подарък! Винаги съм вярвала в чудеса, защото те продължават да се случват и днес! На всяка от вас го желая от сърце – вярвайте, и Господ ще ви помогне!