Седемте Рилски Езера - въпроси?

Да,сещам се за къде имаш предвид,гледката е невероятна,страшничко е,защото е високо ,но пък е 

Ние утре тръгваме, но се качваме по дългия и труден път от хижа "Вада" - викат му "Вади душа".
Мъжът ми от дете всяка година се катери там, та и аз покрай него в началото, кашкавал туристка съм, но нали си имам печен водач.
Заради мен се качваме за около 6-7 часа, много бавно ходя, уморявам се, но упорито пъпля нагоре и успявам да се кача.
Доста стръмно е нагоре, има един участък с много камънаци като чакъл и там наистина е тежко да се ходи.
Но изпълзиш ли през камънаците нагоре гледката е невероятна и си струва мъчението.
Пътеката е маркирана, няма начин да се загубиш.
По този път излизаме направо на хижа "Седемте езера", прелестно е там, мястото излъчва такова спокойствие, като се кача не ми се слиза изобщо.
Първи път като се катерих, насред камънаците седнах и се разплаках имах чувството, че никога няма да успея да се кача.
Мъжът ми ми даде да ям шоколад, бра горски ягоди, пийнах си кока-кола и нещо ми дойдоха силите и по-нататък се изкачих на един дъх.
Другия път, който описват е по-кратък и по-лек, но според мъжът ми не бил за сериозни туристи, затова ние минаваме по този дето ни вади душата.
От хижа "Вада" може да ползваш коне или друг транспорт, но усещането да се изкачиш пеш няма равно на себе си.
Това време на годината е много подходящо за този преход, но да намериш място в хижите е почти невъзможно, около 20-ти е събора на Бялото братство и тогава там гъмжи от народ от цял свят.
Ние спим на палатка, по принцип не е разрешено да се разпъват къде да е, има еко полицаи които обикалят и събарят палатките на неразрешени места, но е възможно да разпънеш палатката само за нощувка и през деня да я прибираш. Не е разрешено да се пали огън и доста стриктно следят за това.
През деня си е горещо, на слънце доста напича. През нощта става хладно, добре е да си носите дебели дрехи, въздухът става влажен и попива в дрехите даже, но на сутринта като се покаже слънцето всичко изсъхва.
Според мен изкачването не е проблем, по-трудно е с нощувката, места в хижите горе в момента със сигурност няма, остава варианта с палатката, но там трябва наистина да сте добре екипирани, защото през нощта е хладно, на моменти даже студено, а и е нужен жертвоготовен мъж, който да изнесе на гръб палатката, чувалите и другите такъми - хич не е лесна тази мисия, особено ако нямаш подходяща раница, моя милия мъкне всичко това сам, но е трениран и си е купил от онези огромните раници.
А да се качите с уазка и да слезете за един ден не си струва, уморително е и няма да усетите очарованието на мястото, нама да видите и невероятното обсипано със звезди небе през нощта.
Ако непременно ще спите в хижа, изчакайте да мине навалицата покрай събора на Бялото братство, май в началото на септември вече се разотиват и в хижите се намират места. Септември все още времето е топло, няма проблем да отидете и тогава.

Отивай, няма да съжаляваш, с упоритост ще успееш да се изкачиш, всяка мъчителна крачка на горе си струва.

Извинявам се,че пак ще взема отношение,но ми се струва,че с този разказ още повече ще я разколебаете и откажете да отиде до там.
И още нещо-както аз се възхищавам на хора като вас,които имат упоритостта и силите да направят пеша този преход и да нощуват под открито небе,така и вие не критикувайте тези който избират по-лесния начин и да омаловажавате избора им.Всеки сам си преценява възможностите,а също и какво му харесва и какво-не.Аз например не бих останала да спя в нито една от хижите горе/освен ако нещо непредвидено не ме принуди/просто защото няма да ми е приятно,то до тоалетната да те е гнус да отидеш на някои от тях,вие сте седнали да агитирате да се спи там.Вярно,че бяха пълни и на всяка имаше табела-няма места,но това далеч не значи,че всеки ще иска да нощува там.Просто приемете,че хората са различни и имат различни критерии за всичко.Аз не бих предприела изкачване,за което знам,че няма да ми стигнат силите,да бера душа по баира и да рева,това вече ми се случи като ученичка на екскурзионно летуване.По този начин дори и да стигна със сетни сили каталясала ще ми е само до гледки и звезди.
Нека всеки сам избира начина да се наслади на планината !

Macinka_vn, не разбирам защо ми държиш такъв тон и се заяждаш. 
Да си видяла някого да критикувам? 
 
Момичето иска съвет, написах го от гледната точка на човек, който ходи там вече десет поредни години.
На това да се домъкнеш до такова място и да слезеш още същия ден хората му викат "г.з път да види", според мен не си струва, друг може да мисли иначе - казах си мнението по този въпрос, не е задължително непременно да съм на твоето.

Да, в хижата не е особено излъскано, тоалетната е навън, баня няма, но хижа е това не е Спа комплекс.
Айде, няма нужда да ни обясняваш колко си изискана и гнуслива.
Мога само да те съжалявам, че си ходила там, гледала си неугледните битови условия и тълпите народ, а си пропуснала да видиш наистина важното.
Не случайно един мъдър човек е казал: "Красотата е в очите на този, който я гледа."

Има толкова неща, които ме карат отново и отново да се катеря всяка година там - вечерите на брега на езерото, когато милионите звезди от небето се отразяват в него и имаш чувството, че летиш в Космоса. И невероятната тишина, когато всички заспят. И тревата и другите езера и снега, който може да видиш понякога лятото там. И невероятното усещане като потопиш краката си в леденото студената вода на езерото  -  за миг ти прималява от студ, но после някаква топлина се разлива по тялото ти и сякаш всичката умора и лошотия на света остава там. И приветливите хора, не случайно попадналите там, които те поздравяват с усмивка и непременно ти пожелават лек път нагоре. И ароматът на чистота, свежест и вода и още много мога в този дух да напиша...


Аз утре съм там, вече свикнах, ревах първия път, на втория се мобилизирах повече психически, а вече се изкачвам без проблем като вървейки се наслаждавам на природата, всичко е въпрос на гледна точка /искаш да го направиш или просто отиваш, за да кажеш, че си била там/, в случая физическите сили не са толкова важни, а да преодолееш страха си пред това предизвикателство.
Срещала съм бабички, които в града едвам кретат, даже някои се движат с бастун, но решат ли да се качат горе, качват се без помощта на уазки и коне и то точно по този "вади душа" маршрут. Срещала съм и родители с  бебе на 20 дни, което мият в леденостудената вода на езерото и спи на палатка /споко не се разболя детенцето/ - е, това бебе един ден няма да мрънка, че му пречат камъчетата като стъпва.

Всичко е въпрос на гледна точка към света.
Не осъждам никого, че търси лесния начин да се изкачи там.
При първото си изкачване и аз го търсех, но сега като се размисля, съм благодарна на съпруга ми, че ми помогна да преодолея този труден преход със собствени сили.
В началото ходехме за 2-3 дни, вече аз настоявам да останем поне седмица, айде сега да не ми наскачате, че не се къпя по цяла седмица, освен да се поизмия доколкото е възможно на езерото.

Спирам да пиша, че май много се отклоних от темата.
Да ме извинява авторката, ако смята, че съм оспамила темата.

От х.Вада до х.Рилски езера е по-лесният път. Минава през гората основно. По-трудният и по дълъг път е от х.Мальовица, през връх Мальовица по билото до езерата.

А, и да допълня.
Има две хижи - х.Рилски езера - новата и х.Седемте езера - старата. Именно около втората хижа се позиционира палатковия лагер на Дъновистите.

А браво!Чудно изказване,думи нямам!Наистина нямам!Е,поне се убедих,че всичко което се криеше като подтекст в първия ти пост,сега си го написа в прав текст.

Ето там не съм ходила , но все повече се навивам да ида.Имам приятелка, която ходи всяка година, но си прави преходите от хижа да хижа пеша.Естествено не за един а за няколко дни.Казвам ви толкова заредена се връща, че човек като я гледа ще си помисли, че се е родила още един път.Това, което сте написали съм го слушала и от нея, а как се пренасям там.Пропуснали сте само резките промени във времето.Как от нищото идват облаци, земята се събира с небето и вали, а след пет минути грейва ясно топло слънце и гледате дъга по цялото небе.Абе въобще била голяма красота...който може да отиде и да я види преди и там да са се изс.....ли.

Момичета, няма за какво да спорите...
Красотата на Рила е чудна и доста величествена. Прекланям се пред нея... Наистина, ние - човеците сме жалки, на фона на този горд балкан.

И да си кажа.
Всъщност, се качихме до Рибни езера и спахме в хижата. Около 2-2.5ч. е прехода. Не мога да кажа, че ми бе песен, но се справих, де.
Сега всяка костица ме понаболва  , но пък какво видях...
По-късно мога да приложа и фотоси. 

Все още не сме се отказали от Рилските езера. Тъй, че продължавайте да ми разказвате и описвайте, как е там и до там.

Благодаря Ви   

Щани, ще използвам темата ти , и ще се възползвам от разказите и съветите/надявам се нямаш против /.
 Каним се с мъжа да отидем до езерата от преди 15 год., и все нещо не можем да се организираме. Сега ,уж, сме решили да отидем със сигурност, ама се чудя за децата.Не са кекави, ходят доста ,ама мога ли да тръгна с тях и кой маршрут е по-подходящ?
 Иначе съм се качвала в 6 клас, не ми беше трудно, но изобщо не знам откъде сме минали.Бяхме в някаква станция,сутринта тръгнахме и до 16.30 бяхме слезли.
 Е, надявам се таз година вече да стигнем.

Шани, от къде го качвахте?
Мисля, че сте качили най-трудната част, по нагоре е по-лесно. Аз имам един спомен оттам , но няма да ти го разказвам да не те разубедя. А и беше много отдавна. От тогава не съм ходила на Рила, с изключение на един преход до хижа Заврачица.

Смених Рила с Пирин. По-живописно ми е. В по-младите години, ходехме на преходи по 6-7 дни с раниците на гърба. От  години не съм качвала нито един връх , вече спадам към кашкавал туризма, но пък не пропускаме да отидем всяка година до Безбог и хижа Вихрен.
Успех  ви пожелавам и дано да успеете да си направите ето такава снимка на езерата :

http://amrak.blog.bg/photos/7167/original/IMG_7176.JPG

Биска, както споменах, сега се качихме на Рибни езера. От Рилски манаситир нагоре.
Но моите сили стигнаха само до качването и слизането от Рибни езера. Иначе групата с която бяхме поеха към х. Македония, Семково, Заврачица и т.н.. (може да бъркам реда на хижите).
Правят си екскурзоинно летуване за 6 дни, но те всичките са велики планинари. 

А за Рилски езера ще видим кога ще се наканим... Кумата също обеща да ни води 

Така е! Ние улучихме много лошо време. Валя ни суграшица и ни брули силен вятър. Когато стигнахме до езерата изведнъж облаците се махнаха, пекна слънце и ги видяхме всичките. Голям късмет изкарахме. Възнагради ни времето за трудния преход.
Прекрасно е!

Успех ви пожелавам, на кумата поздрави и ако ме искате и мен в компанията, аз ще ви заведа в Пирин. 

Браво,Шани, този път-Рибни езера,следващия-Рилски езера.Важното е,че не се отказа.Ние със съпруга ми и дъщеря ми също нямахме навика да посещаваме планината на високо,но благодарение на приятелите ни отидохме до там и до х.Мальовица.Сега имам голямо желание за х.Плевен в Стара планина,било също много красиво.