Твоят живот тук и сега - тема с продължение...

  • 4 068
  • 47
# 15
Моят също е на ниво раздяла. Раздяла с досегашния ми позатъпял и изпълнен с проблеми живот. Събудих се за себе си, това което бях, това което правех преди, свободата на духа, който години беше приспан и забутан на тавана, заключен в овехтял куфар. Дори не осъзнавах, че е така, докато едно птиче не кацна на прозореца ми и не разби ледената обвивка на заблудата забулила гледката към света.
Виж целия пост
# 16
Животът ми е хармония защото обичам всичко в него-и хубавото и лошото.
Виж целия пост
# 17
В службата - промяна, страх от непознатото, затваряне на една мноого дълга глава.
В къщи - уют и спокойствие.
Роднини - празнота. След смъртта им съм дърво без корен съм.
Бъдеще - неясно, но съм изпълнена с надежда.
Виж целия пост
# 18
Ако  някой преди години ме беше попитал какъв ми е животът щях да отговоря ХАОС , не виждах светлина в тунела само мрак и сивота ......
Животът ми сега малко изморен , но безкрайно щастлив ....
Благодарна съм на Бог , че ми помогна да се изправя и да продължа напред  Praynig
Благодарна съм на Бог , че ми даде всичко това .... - сутрин  когато  два чифта  мънички ръчички ме прегръщат и два чифта мънички боси крачета да тичат из къщи и да чувам звънкия им смях  .....Благодарна съм когато виждам усмивки на личицата им , благодарна съм когато се прибирам вечер от работа на нежната целувка и нежната прегръдка на съпругът ми , на това че можем да разговаряме , на това че можем да се радваме на децата , на това че можем да с усмивка да се събуждаме и с усмивка да заспиваме......! Всичко това осмисля дините ми и ме прави безкрайно щастлива!
Това е моят живот тук и сега и искам да е .... и утре и другата седмица и другия месец и другата година и така години ....
Виж целия пост
# 19
животът ми тук и сега е кутийки, половината от който пълни с ценни вещи, а другата половина -  с безполезности.
свързани с полупрозрачни нишки помежду си.
всеки един мой ден е борба да преподредя кутийките и да изхвърля ненужното....

животът ми е цветна градина, в която живеят капки роса.
Виж целия пост
# 20
Животът ми...сякаш минава през мен.И не живея,а просто съществувам.Чувствам се като Дунав през лятото-тека в руслото си тежко,мудно,мътно,влача коренища и боклуци.Без илюзии,без надежди и без вяра.Само дребни делнични мечти си мъждукат някъде из мен.Странното е,че на фона на това блато съм щастлива.Не бурно щастлива,не вдъхновяващо,а някак спокойно,улегнало щастлива.Не съм постигнала мир със себе си,просто приех нещата каквито са.Спрях да си задавам въпроси.Научих се да искам това,което имам.
Вглеждам се в децата си.Синът ми май набързо порастна.Понякога ме стряска с мъдри съждения,неприсъщи на 12 годишен хлапак.Проправя си пътечкш.Но никого с главата срещу стената(като мен и баща си).Винаги преценява,премисля и заобикаля някак си стената.Успява...Все гледа да има баланс,ред,не изкривява сетивата си излишно.Не драматизира нямането.Чудя се къде ще го хвърли едно влюбване...Как ще подреди и успокои тогава хаоса си.Ще поживея и ще видя...Надявам се.
А дъщеря ми...Дъщеря ми ще бъде винаги дете.Другата седмица става на 6.Не иска чанта на Уинкс,нито блузка на Барби,нито гланц за устни с дъх на ягода,нито кукла...защото не разбира.Ще се зарадва на всяка дреболия,която и подарим.Щастлива е ,въпреки неразбирането или точно заради него...И на 15,и на 20 години ще бъде едно голямо дете.Слънчево,искрено и наивно.Ще вярва на всичко и на всеки.което е добре,ако аз съм до нея,за да изсъскам на хорското бездушие и жлъч.Но няма винаги да съм до нея.И ми е мъчно,че ще я боли,ще я нагрубяват,ще я отлъчват...Иде ми да вия.Ама се усмихвам.
Ако мога да си отделя в чекмеджета болката и радостта...и едното да го закова.Но пък как ще оценя доброто,ако не мина през лошото.Не става и да се бухна в пералнята като мръсно пране-на високи градуси и дълга програма,и да изляза бяла и добра,с олекотени и ароматизирани мисли и чувства.
Затова драпам както мога.И мисля,че всеки ден си струва цената на оцеляването. На душата.Дефицит е.Лихвите ще си ги плащам другия живот.(ще бъда улично псе)
Виж целия пост
# 21
Днес нещо ми е смотано, за утре, не знам...... Така или иначе живота е като на райета. Днес ако е черното, то утре задължително ще е бялото  Grinning

В по-общ план, обожавам сина си. Искам да имам и момиче, но ако не е писано и пак бих имала момче, ако то ще е като сина ми, мога и 10 такива деца да отгледам, нищо, че ще са момчета. Детето ми е прекрасно. Ангел. Благодаря на Бога, че го имам. Благодаря му за всичко, всъщност.

Радвам се, че съм жива....
Виж целия пост
# 22
Доволна съм от живота си,
защото се научих да се радвам на малките неща·
Преди месеци получих първият голям шамар в своя живот,
после  бях съкрушена, след това объркана......
Но сега отново съм жива и благодарна, че живея точно този
живот в който мога да се радвам на хората които обичам Hug·
Имам прекрасна дъщеря , любящ съпруг  и това ми стига·
Виж целия пост
# 23


И спокоен и див..и тих и щастлив.

Харесвам живота си. Heart Eyes



Виж целия пост
# 24
Днес, вчера, оня ден - с мирис на горчиви бадеми и почти същия вкус.
Научих се да се радвам на малки нещица и на чуждо щастие. Все е нещо.
Ако можех, бих смесил цялата глутница на топка, бих месил до еднородно тесто,
и после бих разделил на четири, но поравно. И никой не би възроптал, и не ни трябва чуждо.
Виж целия пост
# 25
животът ми е цветна градина, в която живеят капки роса.
Аз искам да задържа всичко, което е в градината на мислите ми. Днес повече.
Днес имам време за самоанализ. За пренареждане на случващото се. За музиката, която припява в мен и около мен.
Виж целия пост
# 26
Тежко ми е, но имам куража и вярвам, че ще се справя - с Божията помощ!  Peace

Радвам, че съм жива, усещам го, ценя го.
Виж целия пост
# 27
След едномесечен отпуск утре съм на работа  Confused
Толкова бързо мина отпуската, но затова пък изкарахме страхотна почивка с приятели и ще има дълго да си мисля за нея  Grinning
Виж целия пост
# 28
Моят живот, тук и сега - това съм аз. Абсолютното ми Аз. Няма фактори, деформиращи личността; няма брулещи ветрове; безметежие. Абсолютно спокойна съм и съм се накиснала дълбоко в усещанията си, щото знам, че всичко приключва. И поради отдадеността ми на собствените ми импулси, позволявам в мен да се надига една позаспала амбиция. Отглеждам я и скоро ще я пусна да вилнее. Ще има стрес и ядове, но пък и те са част от разнообразието, в което съм се клела. Готова съм, отпочинала, свежа, наточила зъби. Ще правя каквото си искам.

Извинете за откровенноста. Неразбирането да не ви притеснява.   Grinning
Виж целия пост
# 29
Живота ми тук и сега е объркан.
Получих наистина голям шамар и то от човек, който много обичах и на който вярвах безрезервно.За съжаление винаги така става - този, който мислиш, че никога няма да те нарани, го прави и боли ужасно.Болката се преживява или по-скоро свикваш, но остава нещо в душата, което не се забравя, независимо от времето.
Избягах далече от България, а после отидох още по-далече....сега съм далече и се мъча да забравя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия