Защо се омъжихте

Оф, ми така си е, едва издържам, ама са пък нарочно нема да пиша 
Стига толкова

Нито един от отговорите в анкетата не ми съответства.
Когато се оженихме вече живеехме заедно 2 години. Аз исках да се венчаем и дори ходихме да проверяваме дали това е възможно без да сме подписали, но уви, в България трябва първо да си разписал в гражданското за да можеш да се венчаеш в църква. 
Та поради тази причина 

И на мен никой от отговорите не ми пасва. Моят е - от любов и за кеф.

Ами значи го приеми като добро пожелание....
А по отношение дали децата имат задължения според СК... да, имат  Родителят също. Упоменати са 


Глава седма ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА 
 
Грижи на родителите за децата

Чл. 68. (1) Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност.

(2) Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тези задължения.

Задължения на децата към родителите

Чл. 69. (1) Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат. Същото задължение имат децата към втория си баща и втората си майка.

(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.

Отношения между внуци и дядо и баба

Чл. 70. (1) Внуците са длъжни да уважават своите дядо и баба и да им помагат.

(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата.
По темата за задълженията толкоз 


Задълженията на партньорите един към друг според семейния кодекс се основават на грижата за семейството и децата, както между впрочем и при съвместно съжителстващите

Чл. 15. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.
....
Чл. 18. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата.

Обърни внимание на това, че ако аз съм женена и той не се грижи за горепосоченото закона няма как да го накара да го прави. Ако не го прави се развеждам, присъждат издръжка и той плаща/не плаща... Ако нямам брек му бия шута по същата схема, само че без процедурата развод и пак си водя дело за издръжка...


Помощ от държавата при брачните аз не знам, дай ми някакъв пример да мога да схвана как точно държавата помага на брачните двойки. Тя за децата не помага дори...

Имуществото, което е на мое име си е само мое дока'т не умра  После отива в ръцете на преките ми наследници. Ако съм омъжена и в ръцете на мъжа ми.. ако не съм омъжена само на детето ми. Какъв е проблема? За мен е важно да подсигуря детето си. Половинката ми е пълнолетна все пак 

Ако станат няколко брака/връзки по-изгодния вариант е да са само връзки поради горепосочените причини. Ако са бракове, обаче на клона ше се навържат толкова маймуни, че свят да ти се извие  А за децата.. ми ако има няколко деца те така или иначе са равноправни и в двата случая...


П.С. Искаш ли линк да прочетеш по-внимателно ЦЕЛИЯТ Семеен кодекс, защото, въпреки, че не съм омъжена съм го чела от интерес, защото не съм юрист и разбирам предимно от железопътна техника 

Чел съм го целия.
За задълженията на децата си права. А и аз съм написал "не се сещам".
Напоисал съм че закона се намесва при имуществените отношения и общо взето помага на по-слабия.
Отношенията един към друг и към децата са си ваша вътрешна работа.
А и сама казваш - ако не се наложи развод - ще трябва дело за издръжка - пак съдилища и адвокати. Та каква ти е тогава файдата от това че не си се бракувала?
Хората които не сключват брак след това (ако им се наложи) не търсят и издръжка. "нямам пари, нямам време, не ми се занимава с глупости, не ми се занимава със съд и адвокати" - общо взето същите реплики като за брака (лични впечатление, приемам и други мнения).
Доста от децата от такива връзки не са и припознати от бащите. Което допълнително усложнява въпросите по наследството.

Работат е проста - законово семейните отношения, особено имуществените са доста добре уредени и почиват на многогодишни традиции. Отношенията при по-свободна връзка почиват предимно на честна дума и шанса единия да е прецакан нараства много. Не че брака изключва такъв шанс - ако човека отсреща е идиот и господ не може да ти помогне.
Всъщност такива постоянни връзки без официален брак са "на мода" сравнително отскоро поне в България. Как ще се развие тенденциите като цяло ... ще видим в бъдеще. Децата на такива връзки все още са малки, наследствените въпроси на всички са им далече от главата. След 20-30 години ще излязат повече последствия.  Поне законодателите ни правят някакви опити за промени по СК (Лъч надежда).
И в крайна сметка - ти си решаваш как да живееш.

Определянето на род. права над детето при развод е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!! Аз ако се разделя с мъжа ми мога да реша и да не определям род. права. Никой не ме задължава. Не е вярно, че не тръсят издръжка. Род. права не включват само издръжката, а и други далеч по-важни неща като взимане на решения относно детето. Издръжката е най-малкото нещо. Също не си прав, че доста от децата не са припознати от бащите. Бих казала, че много малка част не са и те са от връзки, при които родителите не живеят заедно. А може да погледнеш в един друг подфорум колко бащи изостават бременни жени и пак си припознават децата 


В крайна сметка май стигнахме пак до елемента сделка  Поне по твоите думи. Защото тия неща дето цитирах изобщо не визираха имотните отношения, а съвсем други. Като гледам малко хора са ги чели... но за сметка на това добре знаят какво имат право по отношение на имотните въпроси 

Тия връзки не са мода и между другото ги е имало и по време на социализма. Не виждам това по някакъв начин да се отрази лошо на детето ми. Точно обратното.. ще знае, че когато двама души се ОБИЧАТ живеят заедно и са семейство, а не както сега си мисли, че двама души като се обичат непременно се женят. Това по филмчетата го гледа, но ние й обясняваме, че ЛЮБОВТА между двама няма нищо общо с брака и не е задължително те да се женят, за да са заедно  Не ми е приятно да й се насаждат такива модели. Така както съм избрала да НЕ я кръстя, защото сме атеисти, така съм избрала да НЕ се женя, защото аз лично нямам вътрешен подтик и необходимост било то морална или материална да го правя, и не виждам смисъла (отговорих ти сериозно на въпроса от другата тема)

Ако се разделиш с мъжа си той може да те задължи да ходиш в съда за родителските права. Така че пак не е сигурно дали ще ти се размине процес.
В "другия" форум пиша откакто е създаден и сигурно над 50% от постингите ми са там, така че съм доста наясно с хавата.
"Елементарната" сделка, може да спести на човек много сериозни ускложнения.
За мода или не - всеки си има право на мнение. А за това че ги е имало и в социализма съм писал сам в анкетата защо не се омъжихте.
М-у другото вие също насаждате модел, от модела е трудно да се избяга.

Не, в междучасие съм!

лелеееее.... вие го ударихте на ебаси разсъжденията...и закони  започнахте да ми цитирате....не  ща да ви чета...

Пантер, родителските права е най-добре да са уточнени! Това не съм го отричала, но не смятам, че е по-лесно едновременно да се оправяш с дело за развод и за род. права. Представи си, че има родители, които могат да се разберат и да минат и без това дело. Тук мисля говорим за формалната страна, а тя е такава, по-сложна при разтрогване на брак. Иначе човек ако иска да си усложнява или облекчава живота може да го направи и в двата случая.


Подчертавам "такива", т.е. конкретните! Модела винаги го има, но си го създаваме аз и баща й спрямо нашите разбирания, а те са да живеем без брак засега. Не се заричам за нищо, но е малко вероятно да го сключим. Допускам единствено да ни принудят някакви обстоятелства, сходни с това за осиновяванията, макар и да са нелепи.

Ех, цял живот ще съм ви благодарна да знаете! Отворихте ми очите защо съм се омъжила! Излиза, че щом съм бракувана едничката ми мисъл е била да прилапам имуществото му при евентуален развод или смърт(не дай си боже )!

Няма да гласувам в анкетата, защото е прекалено едностранчива и ограничена.

За мен бракът е официалното заявяване на 2-ма пред закона и институциите, че са равноправни партньори в живота. Бракът за мен не е сделка. В България все още не е приет предбрачния договор, който всъщност има тежестта на договор-сделка.

Аз съм за брака и се оженихме , дава ми сигурност и респект, но ако беше мъжа ми човек ,който не желае брак ,нямаше да страдам я, но щях да се замисля, защо пък се дърпа, какво толкова.
Все едно е неуверен нещо.

Ми то отдавна е измислено защо да се женат хората/ не виждам защо трябва да се преоткрива топлата вода!

и с трудов договор работя/

Ужас - темата е прераснала в странен диалог /заяждане/ между няколко небракувани дами и господа.
Явно адски ви дразни факта, че не сте могли на времето да си навиете на масрафа да стигнете до гражданското, времето за подобни стъпки вече е безвъзвратно отминало и сега се самоубеждавате, опитвайки се да убедите другите, че всъщност сте взели най-правилното решение.

Нещо на комплекси ми намирисва тук