Ъммммм.....май нося. А мислех, че не. Позагрубяла ми е кожата в последните години.
Лош ефект от стреса-увеличен апетит=повечко килца .
Виж целия пост
Лош ефект от стреса-увеличен апетит=повечко килца .
носите ли на стрес?
- Публикувана: 17 авг. 2008, 18:20 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2008, 13:58 ч.
# 15
17 авг. 2008, 20:08 ч.
# 16
17 авг. 2008, 20:21 ч.
така хубаво ме тества, че думи нямам. бах мааму и живот...
щом не съм в лудницата в момента, значи нося. на никого не го желая.
Виж целия пост
щом не съм в лудницата в момента, значи нося. на никого не го желая.
# 18
17 авг. 2008, 20:40 ч.
Напоследък набивам много сладко, което ме навежда на мисълта, че не нося на стрес. А и не е нужно. Като усетя, че ми идва в повече, си търся отдушници. Мои си начини за справяне със ситуацията.
Виж целия пост
# 20
17 авг. 2008, 20:47 ч.
Научила съм се да почивам пълноценно и да не нося служебните проблеми в къщи и обратното. Всъщност отпуските ми са винаги извън града и без мобилни връзки.
Стресът може да е полезен в малки дози.
Виж целия пост
Стресът може да е полезен в малки дози.
# 21
17 авг. 2008, 20:48 ч.
Без стрес не мога... А, работата ми предлага в изобилие... Един път излязох в отпуска и бях решил да почивам, но ме хвана грип... От тогава - никаква почивка...
Виж целия пост
# 22
17 авг. 2008, 21:04 ч.
Нося да и вчера се тествах без да искам. Пътувахме към В.Търново и вече се свечеряваше, когато колата пред нас намали и почти спря, нямахме възможност да я изпреварим и не можехме да отреагираме веднага. Шофьорът професионален такъв покриволичи малко между колите, но успя на момента да вземе разумно решение и не се ударихме никъде. Виновник беше каруца с дърва без светлини. Всички в колата започнаха да се шашкат и да плюят в пазви, след като се опомниха какво можеше да се случи, а аз се втурнах да ги успокоявам и почти им заповядах на момента да забравят и да не го мислят повече, защото стресът не е полезен. Послушаха ме.
Виж целия пост
# 23
17 авг. 2008, 21:29 ч.
Не, не нося.
А напоследък стреса определено ми идва в повече.
Виж целия пост
А напоследък стреса определено ми идва в повече.
# 24
17 авг. 2008, 21:42 ч.
За нашето поколение (това на вашите родители) стресът е като сутрешно кафе. А "Как се каляваше стоманата" изглежда като розов роман в сравнение с живота ни.
Виж целия пост
# 25
17 авг. 2008, 21:57 ч.
Мислих си, че съм много силна и издържам.Имаше период от живота ми, който се моля на Господ никога да не се повтори, в който рухнах.Психически бях изтощена, а ми се отрази и физически.Тогава бях на успокоителни.И сега при по-критична ситуация се усещам нестабилна.Май не нося на стрес вече.
Виж целия пост
# 26
17 авг. 2008, 22:03 ч.
Носенето на стрес се познава по болестите на човека. Ако са хронични - кръвно, нерви, ендокринни, стомашни и т.н. най-вероятно поема повече стрес, отколкото може да носи. И тези болести не се появяват от нищото или от "здравословен" стрес, а точно от дистрес и травми.
Затова не е много за хвалба колко човек може да носи на стрес, както и хвалбата колко носи на пиене. И в двата случая получава в замяна проблеми със здравето.
Виж целия пост
Затова не е много за хвалба колко човек може да носи на стрес, както и хвалбата колко носи на пиене. И в двата случая получава в замяна проблеми със здравето.
# 27
17 авг. 2008, 22:08 ч.
Бабче, айде по леко с обобщенията:) Моите родители не са имали твоя живот, ти не си имала техния стрес, родителите на Минзухар друго, пък на Летящата трето.
По темата- не мога да преценя. Струва ми се, че не нося. Но пък може и да си въобразявам.
Виж целия пост
По темата- не мога да преценя. Струва ми се, че не нося. Но пък може и да си въобразявам.
# 28
17 авг. 2008, 22:17 ч.
Рокси, не разбрах защо се палиш. Писах от името на 50-годишните, не съм искала нито да обобщавам, нито да заклеймявам. Имам наблюдения, живот и приятели.
Нищо лошо не съм казала, но за нас стресът беше сериозен.
На 30 наникъде си е сериозно нещо. Ако и в това наникъде има и деца, които искаш да предпазиш...
Както и да е! Не искам да влизам в спор, но честно казано не те разбрах.
Виж целия пост
Нищо лошо не съм казала, но за нас стресът беше сериозен.
На 30 наникъде си е сериозно нещо. Ако и в това наникъде има и деца, които искаш да предпазиш...
Както и да е! Не искам да влизам в спор, но честно казано не те разбрах.
# 29
17 авг. 2008, 22:18 ч.
Нося. И даже съм забелязала, че в стресови ситуации мога да действам най-разумно, без паника и взимайки най-правилното за момента решение.
Е, няма смисъл да ви описвам как ми треперят коленете, когато стресът отмине, случвало ми се е да мисля, че и инфаркт ще получа, ама досега ми се е разминало
Виж целия пост
Е, няма смисъл да ви описвам как ми треперят коленете, когато стресът отмине, случвало ми се е да мисля, че и инфаркт ще получа, ама досега ми се е разминало
Препоръчани теми