В момемнта изживявам голям стрес и незнам дали ще го износя.... Под страхотно напрежение съм заради болест на баща ми. Избухвам ту в плач, ту силно се разтрепервам и сърцето ми бие до задушаване, имам чувството че ще спре. Пада ми кръвното става ми страшно зле и не виждам оправия. Вземах валидол.....сега някакмо хомеопатично, но когато усетя пристъпа става страшно. Кажете как де го преживея по-лесно, как да се справя , с какво да си помогна? Притеснявам се за майка ми...изпадам в ужас като звънне телефона, сърцето ми за митути сякаш спира. Ужасно е. Зле ми е. Помагайте......преживява ли се и как? А до кога ще продължи? Страх ме е и за себе си и за здравето ми....
Виж целия пост
носите ли на стрес?
- Публикувана: 17 авг. 2008, 18:20 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2008, 13:58 ч.
# 61
23 авг. 2008, 19:13 ч.
И аз бях така в продължение на 6 месеца. Не че имах някаква причина, просто всичко се натрупва. Беше ми зле, тресеше ме, виеше ми се свят, имах чувството, че сърцето ми ще експлоадира.
Обиколих де що доктор намерих и всеки ми обясняваше как нищо ми няма, да не се притеснявам. А аз въздух не мога да си поема... Накрая отидох на невролог, даде ми едни розови хапченца, шибна ми няколко инжекцийки...и сега животът е розов...Знам, че това не е решение, но се надявам за по-дълго да се задържа, че да успея да си стъпя на краката...
Виж целия пост
Обиколих де що доктор намерих и всеки ми обясняваше как нищо ми няма, да не се притеснявам. А аз въздух не мога да си поема... Накрая отидох на невролог, даде ми едни розови хапченца, шибна ми няколко инжекцийки...и сега животът е розов...Знам, че това не е решение, но се надявам за по-дълго да се задържа, че да успея да си стъпя на краката...
# 62
23 авг. 2008, 22:51 ч.
Да "хванеш гората" е панацея за временен стрес и оттърсване от ежедневието 
Правила съм го и аз ... супер отрезвяващо действа !
На продължителен стрес не деяна.
Докарва ме до депресия, а тогава само разходките не помагат.
Докато не открия и елиминирам причинителя на стреса - няма оправия .
Виж целия пост
Правила съм го и аз ... супер отрезвяващо действа !
На продължителен стрес не деяна.
Докарва ме до депресия, а тогава само разходките не помагат.
Докато не открия и елиминирам причинителя на стреса - няма оправия .
# 63
23 авг. 2008, 23:15 ч.
Аз нося но и си правя такива шегички но 
имало хора който не носят а аз все си мислех че се халосват нооо имам едно да ум преценявам с каго става 
Виж целия пост
имало хора който не носят а аз все си мислех че се халосват нооо имам едно да ум преценявам с каго става
# 64
23 авг. 2008, 23:26 ч.
Нося, докато стресовия фактор изчезне....после рухвам за 1 до няколко дни ( в зависимост от силата на стреса, на която съм била подложена) и ми минава. После се появява нов стресов фактор - и пак така...
Виж целия пост
# 65
24 авг. 2008, 00:13 ч.
На мен хомеопатия ми помага, но видях, че ти също пиеш, а няма ефект.....
Дано мине бързо.
Виж целия пост
В момемнта изживявам голям стрес и незнам дали ще го износя.... Под страхотно напрежение съм заради болест на баща ми. Избухвам ту в плач, ту силно се разтрепервам и сърцето ми бие до задушаване, имам чувството че ще спре. Пада ми кръвното става ми страшно зле и не виждам оправия. Вземах валидол.....сега някакво хомеопатично, но когато усетя пристъпа става страшно. Кажете как де го преживея по-лесно, как да се справя , с какво да си помогна? Притеснявам се за майка ми...изпадам в ужас като звънне телефона, сърцето ми за минути сякаш спира. Ужасно е. Зле ми е. Помагайте......преживява ли се и как? А до кога ще продължи? Страх ме е и за себе си и за здравето ми....
Дано мине бързо.
# 66
25 авг. 2008, 13:13 ч.
Пак да се включа. Нося за момента. Стягам се, за да преодолея стресовата ситуация.
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.
Виж целия пост
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.
# 67
25 авг. 2008, 13:27 ч.
Явно нося. Щом съм "кошче за душевни отпадъци" за околните. Трупам всичко в себе си. Просто като виждам, че другите са много по-лабилни от мен - с кого да споделя? Понякога всичко натрупано ми идва толкова в повече, че имам чувството, че се пръсвам. Но докато се реша да намеря рамо да си поплача........ всичко отминава. И така до следващия път. До кога ли?
Виж целия пост
# 68
25 авг. 2008, 13:31 ч.
Което потвърждава тезата, че стресът рано или късно ни прави свои жертви. Което от своя страна доказва, че със стреса не трябва да се борим пост фактум, а на момента.
Виж целия пост
Пак да се включа. Нося за момента. Стягам се, за да преодолея стресовата ситуация.
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.
После идва мойта приятелка мигрената.
Сърцебиенето. Малко депресия за цвят.
И прочие "малки" болежки.
Което потвърждава тезата, че стресът рано или късно ни прави свои жертви. Което от своя страна доказва, че със стреса не трябва да се борим пост фактум, а на момента.
# 69
25 авг. 2008, 13:35 ч.
Нося само привидно... Ако ме гледа от страни човек, ще си каже, че съм голям непукист. Обаче изживявам нещата вътрешно и понеже не плача, нервнича и не изпадам в паника, тежките моменти са ми много по-тежки. Такъв човек съм, че гледам да не ми личи, колко съм притеснена, колко съм наранена... Не е хубаво, но е факт.
Виж целия пост
# 70
25 авг. 2008, 13:48 ч.
Лара, това ама хич не е хубаво, бързо да си намираш отдушник..
Виж целия пост
# 71
25 авг. 2008, 13:51 ч.
Знааам 
Ама съм такава - винаги запазвам самообладание....
Давай идеи за безобидни отдушници
Виж целия пост
Лара, това ама хич не е хубаво, бързо да си намираш отдушник..
Ама съм такава - винаги запазвам самообладание....Давай идеи за безобидни отдушници
# 72
25 авг. 2008, 13:58 ч.
Не нося. Затова си сложих вана. Като ми дойде в повече, вземам списанието, кафето и хавлията и се отправям на спа в банята.
Иначе гледам да се обаждам на момента и да си казвам каквото ми е, че иначе язовирната стена като прелее, става страшно. Затова у дома нямам славата на разбран човек.
Виж целия пост
Иначе гледам да се обаждам на момента и да си казвам каквото ми е, че иначе язовирната стена като прелее, става страшно. Затова у дома нямам славата на разбран човек.
Препоръчани теми