mushmulka на тази д-р Маркова знаеш ли как е първото име?
Докторката се казва Десислава Маркова и е много приятна млада жена , аз лично много я харесвам(по -точно отношението и към пациентите)
Мушмулка, честита дъщеричка-нека много Ви радва.
С изписването и при нас циганите бяха в повечеко
Затова след като таткото пое щерката, почерпихме персонала и дим да ни няма .Малко се разочаровах , че нямаше снимки но дано другия път не е такаНе и знам първото име, но и имам телефона. Наистина е много разбрана, но пък и за друите не мога да кажа нищо лошо.
Аз миналата година родих при д-р Десислава Маркова. Страхотна жена и лекар. На Великден дойде без да е на смяна да ме види. Бих родила отново при нея.
А ти, Кашарел, защо не я харесваш епидуралната!? Иначе за секцио бих и се доверила спокойно! Ох, незнам...не искам да ме боли твърде много, нали за това е измислено обезболяването! 
Особенно , ако има вероятност да се наложи секцио.Секциото го прави с пълна упойка, но пробвай де..може пък да я съгласиш. При мен си имаше голяма вероятност да се премине към секцио, аз не исках да чувам нищо.Имам страх само от миризмата на болниците, какво остава да чувам какво говорят и разни инструменти..не, не е за мен това.Затова и бях с пълна упойка, като цяло във ВМИ предпочитат нея.Операцията ми продължи 20мин., на втората минута са показали малкия на майка, която чакаше пред залата.Мен са ме извадили след още 18 и съм била будна, но не помня нищо.Много леко мина, възстанових се много бързо.От втория до 7мия ден си гледах сама детето в болницата и така.Не ме е боляло изобщо, сложиха ми хубави обезболяващи.Много леко придърпване чувствах първия ден като се изправих за раздвижването само. Всеки има праг на болката, мен ме боля твърде много и на 5см разкритие с нерегулярни контракции, но аз съм си такава.От операцията не ме беше страх въобще, нито от раждане..само от болката.Исках всичко да е наред с детето , а останалото се забравя.Аз лично нямам никакви лоши спомени от престоя си там, напротив.Учикова идваше да ме вижда всеки ден.
Умря от смях.Анестезиолога беше страхотен, много точно явно ми е дозирал упойката защото веднага щом са ме извадили от операционната съм се събудила.Преди операцията и него разсмях, давах им зор да ме почват че като лежах по гръб се задушавах..и викам айде дееее на Учикова, а тя ходи ми си ръцете, оправя си ръкавиците, аз едва дишам.Анестезиологът ме пита къде живея, аз му отговарям че не ми се говорят глупости и като се събудя ще се опознаем. 
Каза че съм първата която вижда да дава зор за секцио да започват.Всички питали какво ли не, само аз съм се била проснала и съм викала режете ме.Освен това си представях една голяма маса на която ще ме оперират, ще се изтегна на спокойствие, а то какво!Влизам и гледам едно магаре, малко по-удобно от стандартните. 
То ми е ясно, че стигна ли до болницата вече и аз ще съм като робот колкото и да ми се иска да съм подготвена! Наистина има много време, за да решавам къде да ида и какво искам....пък и то квото е писано става в края на крайщата! 
