МНОГО,МНОГО сме палави. Дайте ми съвет

 

Да ти кажа, аз рядко викам. И определено никога - навън.
Детето си самата аз смятам за кротко.
То никога не е "на едно място", ходи навсякъде, където поиска, пипа всичко - ама всичко, и ако нещо случайно е забранено, толкова повече иска да го докопа.
изнервям се понякога - няма как. Особено като се случи "хленчещ" ден. Но не го водя тогава на бар, че да изнерви и клиентите там.

В къщи прахосмукачка се пуска веднъж на 7 - 8 дена! По някога по-рядко, но по-чести - НИКОГА! Бебето смята, че правилния начин за консумация на бисквити е първо да бъдат пуснати на пода - по-вкусни са някак, след като някой ги е понастъпил... Ми негова си работа! Подът е перманентно застлан с трохи - и какво, ни веднъж не са ме ухапали!

Момичета, що си създавате проблеми там, дето ги няма!? Малко са ви реалните ли?

Вчера гледах 2 "майки" такива - ама как не станах да ги ошамаря не знам, едва се удържах. Седнали да хапнат пица на парче - хубаво - всяка с по едно детенце, едното беше на момиченце на видима възраст като моето бебешорче, малко по-голямо може би, другото - момченце на към 3 - 4. Ама тези двете кокошки не спряха да ги удрят, обиждат и унижават тези дечица!!! Накрая се принудих да обърна количката, че ми стреснаха детето - то на такива сценки до сега никога не е бил свидетел... А дечицата хич нищо лошо, ама изобщо, не правеха - ама ония двете явно успяваха да изобретят някакво непослушание... Бррр! Казвам ви, идеше ми да с стана и да ги наритам!  


И това с ама трябва да наготвя, ама трябва да изчистя, ама н'ам си к'во трябва - не, не трябва. Единственото, дето трябва, е да забавлявате децата си. За това ви се плаща, това ви е работата. Ако бяхте на работа, кога щяхте да чистите, да готвите, да пускате прахосмукачка, пералня и каквото друго ви хрумне? Е, по същото време - и в същия обем - го правете и сега. Доста нерви ще си спестите, ако престанете да гледате на себе си като на хора без работа. Имате си работа. Вършете я, не се чудете как да напъхате сума ти други, несвойствени дейности, пък после да мрънкате защо не става. Ако сте на работа оплаквате ли се, че не успявате докато сте там да си пуснете пералнята? не, нали? А защо като имате деца мрънкате?

И последно "хиперактивен" е сериозна диагноза, която се поставя от лекар. Не оправдание за нежелаещи да проявяват разбиране майки. И не е нещо, което "си минава", ако се почака достатъчно.

`Деси`, това с отварянето на шкафове и врати и др. подобни много не го разбирам. НЯМА дете на 11 месе ца, което да може да се справи със защитите. Просто не си обезопасила.

http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=77_169&products_id=580

http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=77_169&products_id=587

и др. подобни има. Вкл. има за печка - ако не беше това нещо, бебето ми отдавна да е откъснало вратата на фурната и / или да се е опекло.

ааааааааа и ние обичаме такива бисквитки
Иначе прахосмукачка задължително 1-2пъти на ден, но с нея проблема е, че малкия ходи да я спира от копчето

katiABV, това за хипер активността ми го каза личната лекарка. Тя познава добре моите деца. Тя постави тази диагноза.Знам за какво става въпрос. Сериозно си е, но това да им е проблема. И да ти кажа наистина с времето се променят нещата в положителна насока.Щом започне да разбира детето. Големият ми син е вече на 6 г. Сега много ме слуша. Като малък все искаше да се претрепва Опазих го с Божията помощ
Иначе за тези майки дето разправяш...ами и мен много ме дразнят такива. Аз избягвам заведенията , когато съм с двамата. Не мога да си позволя още.
Дивеем си на воля из градинките и на никого не пречиме

Благодаря на всички момичета , изглежда не сме единствените палави . Що се отнася за барчетата , аз не съм писала че седя там денонощно , но след 3-4 безсънни нощи и аз имам нужда да изпия кафе и да се видя с приятелки и това става веднъж на 4-5 дни.В къщи е обезопасено достатъчно , играем с малката по цял ден , вървим из градинките но някой път и това не е достатъчно.Така ще е докато почне поне да разбира.

Според мен прекалено и се шашкаш, тя усеща, че си притеснена и изнервена и се получава омагьосан кръг - не може да се заиграва сама, не заспива лесно и пр.
Опитай да не се отзоваваш толкова припряно всеки път, остави я сама да се залъже, да се заиграе и пр. Не е особено полезно за бъдещетото и развитие да си нон стоп на разположение.
От личен опит ти го казвам.
Иначе, отстрани е лесно да се дава акъл  , не знам какво друго да те посъветвам, освен да стискаш зъби и да се надяваш тази криза да отмине много скоро и да не ти останат никакви лоши спомени от бебешорчеството.

|Първо,на мен също доктор ми го каза за големия,че е хипер активен.
Второ,единственото място освен градинки,паркове и рядко,по изрична молба на големия -Макдоналдс където ходя с двамата е супера,за да напазарувам,защото мъжът ми работи в момента от 7-1,2,3.На бар за сега не ми се е случвало нито веднъж да ходя,да сядам ,да си пия кафето с цигара(нищо,че не пуша)
За градинките-да не ти казвам,че има момент ,в който всички майки се дърпат с децата си ,защото моя хубостник дърпа,бута и събаря,хвърля и.....
В супермаркета е същото-грабва яйцата и хуква да бяга,отваря каквото му падне..........и какво ли още не. Аз не мога да търча постоянно след него,защото имам и бебешка количка.На касата - дърпа и бута каквото му падне,продавачките се виждат в чудо.
Сигурно в този момент и там и повечето тук ще си кажат-невъзпитано дете.Баща му е строг,аз съм строга,постоянно му говорим,опитва ме се на достъпен за него език-какво е правилно и кое не.Това се повтаря милиони пъти.Даваме му цялата си обич,не е лишен от нищо,всяка свободна минута с татко му гледаме да им я направим интересна.
Нека някой ми каже,къде бъркаме
За прахусмокачката-е,всеки си им право на избор и мнение,но мен някак си не ме кефи да ходя по трохи,които малкият ми също обира,но неизбежно преплетени с някой друг косъм.Поне мен не ме кефи това да отиде в коремчето на детето ми.Но,ако беше само,заради трохите,сигурно щях да се задоволя с един път,но моите деца имат огромен афинитет към тряскането на чаши,чини и всичко което се руши.Вчера малкия дръпна цялата поставка с измитите чинии.НЕ,няма къде да я оставя,където да не я стигне!
И,за готвенето-кажи ми какво правиш когато в 11.30 на обед и към 18.00 вечер децаа започнат да мрънкат и да ми показват колко големи и гладни усти имат?И това не ме кефи,да са на бисквити,чипс и салам и като цяло на суха храна.
Същото да те попитам-какво правиш, когато посегнеш да му облечеш чисти дрешки или пк вие с мъжа ти.Аз ако не пусна всеки ден пералня,катастрофата е пълна.После няма насмогване
И не мрънкаме и не се оплакваме от МНОГО палавите си деца,а просто може би имаме нужда да споделим,да потърсиме съвет и да се успокоим малко,че не само нашето детенце е хипер палаво.

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Хиперактивност и дефицит на вниманието е нарушение на поведението в детска възраст, при което изразеното двигателно безпокойство води до нарушение в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнение на структурирани задачи. Представлява комплекс от симптоми, от които водещи са: дефицит на внимание, хиперактивност и импулсивност. Симптомите се появяват в ранно детство, но могат да продължат и в зряла възраст. Хиперактивността е нарушение на поведението, отразяващо се на процесите на ученето и училищните умения. Хиперактивността е един от най-значимите симптоми на хиперактивност с дефицит на вниманието, но детето може да има това нарушение и без да е хиперактивно. То може да има само нарушение на концентрацията на вниманието.

Хиперактивните деца са много подвижни и активни. Те често нарушават дисциплината и реда в дома и в училище, тичат, скачат, катерят се, въртят се, постоянно говорят, непрекъснато се движат и понякога стават неудържими. Обикновено са импулсивни и се отличават с полярни и бързо променящи се настроения. Водещи в клиничната картина са когнитивните дефицити (възприятие, внимание, памет, мислене), които обуславят трудностите в овладяване на процеса на ограмотяване. Срещат се нарушения на пространствения гнозис, конструктивния праксис, проблеми в езиковото развитие и други дефицити на ниво висши корови функции. Намалената концентрация и разпределяемост на вниманието са вторични в резултат на преумора, напрежение, следствие на трудните за детето задачи. Хиперактивност и дефицит на вниманието и специфични разстройства в развитието на училищните умения могат да съществуват паралелно при един и същ индивид или изолирано.

Причини за поява: обособяват се в две големи групи - биологични и психологични.

Хиперкинетично разстройство на поведението
Когато са налице едновременно черти на хиперактивност и разстройство на поведението и хиперактивността е генерализирана и тежка, тогава е налице "хиперкинетично разстройство на поведението". По-леки степени на хиперактивност и невнимание са обичайни при поведенческите проблеми. Ако хиперактивността е съществувала в детството, може в последствие да се провокира дисоциално личностово разстройство.


Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието
Доц. Светла Стамболова*

Какво представлява синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието?
Какви са симптомите?
Какви са последствията за индивида и околните?
Кой поставя диагнозата?
Какви са стратегиите за справяне?
Къде да се обърнем за квалифицирана помощ?

Какво представлява синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието?

В превод добилото популярност в Европа и САЩ съкращение ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) означава Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и е едно от най-често срещаните в детството нарушения на невропсихологичното развитие. Смята се, че засяга 3 до 7% от децата в ранна училищна възраст. Пикова възраст на поява е между 6 и 7 години, но някои симптоми могат да се срещат още преди 5-годишна възраст и дори преди 2-годишна възраст. Оставено без лечение то често персистира в юношеството и в зряла възраст като излага индивида на сериозен риск от редица абнормности в личностовото развитие и социалното функциониране.

Ако подозирате, че вашето дете страда от това нарушение, първото, което трябва да знаете е, че това е медицинско състояние с реални невробиологични причини и не е резултат от лошо възпитание. То засяга милиони деца по света и е едно лесно лечимо заболяване при адекватни терапевтични интервенции на различни специалисти в областта на детско-юношеско психично здраве (психолози, детски психиатри, детски невролози и евентуално логопеди и възпитатели специално обучени за целта). Правилното и навременно диагностициране и ефективно лечение ще позволи на вашето дете да бъде щастливо и да разгърне своя потенциал в живота. Не на последно място това ще облекчи и вашия живот и ще позволи по- пълноценното ви професионалното ангажиране. Знайте, че навременното разпознаване на това състояние е ключът към успеха.

Основните симптоми, както названието показва, са постоянно високите нива на невнимание, изразена хиперактивност и импулсивно поведение, надхвърлящи очакваните за съответната възраст. Ако вие сте родител и подозирате че вашето дете има това нарушение поради това, че няколко пъти е било разсеяно в клас и е донесло няколко лоши оценки или често избухва не бързайте да слагате тази диагноза, която колкото и да изглежда лесна, изисква оценка от няколко различни специалисти. Бихте могли да използвате следните ориентири, които насочват:

Получавате оплаквания от много хора (детегледачки, други родители, учители, треньори и др.), че невниманието на детето води до сериозни трудности и пречи на неговата адаптация и социално функциониране.
Персистиращите високи нива на активност се отразяват на околните и причиняват понякога наранявания.
Тези промени в емоционалността и активността на детето не са резултат на скорошни семейни проблеми или промяна в дневния режим.
Какви са симптомите ?

Симптомите на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието са три основни вида:

Предимно с нарушение във вниманието – напр. детето често не внимава за детайлите и прави грешки от невнимание в училище или друга работа, трудно задържа вниманието си по време на час в училище или по време на игри, често изглежда, че не слуша когато му се говори директно, не следва инструкции и не успява да завърши училищната работа, често се затруднява да се организира в задачи и дейности, както и често забравя и губи предмети, често се разсейва от странични стимули.
Предимно хиперактивно-импулсивен тип - напр. детето често шава с ръце и крака или се мести на стола си, често става от мястото си в клас, когато се очаква да седи, често бяга напред-назад или се катери в ситуации, в които е неподходящо (при юноши и възрастни това се ограничава до усещане за непоседливост), често бърза да отговори преди да е завършил въпросът, трудно изчаква реда си, често се намесва в разговори или в игри, често говори прекалено.
Комбинирани – наблюдават се поне 6 симптома и от двата вида.
Диагнозата се поставя от мулти-дисциплинарен екип въз основа на комплекс от данни, които включват не само информация за специфичните симптоми получени от родителите, но и мнение, получено от различни източници – (напр. и от учителите), както и някои специфични изследвания от психолог, физикален преглед и при необходимост лабораторни изследвания.

Много често при децата под 6-годишна възраст някои от симптомите остават неразпознати от родителите или възпитателите. Обикновено такива деца се описват като свръхчувствителни към стимули, лесно се разстройват от шум, светлина, температурни промени, показват повишена активност при прохождане, имат лош и нерегулиран сън. По-късно стават прекомерно раздразнителни, емоционално лабилни, импулсивни, нерядко с дискретни двигателни и координационни смущения.

Обикновено за пръв път вниманието на родителите се заостря при тръгване на детето на училище в първи клас и при първите неуспехи в учебната дейност, които не са резултат от нисък интелект на детето, а от невъзможността да работи концентрирано. Поради несправяне някои от тези деца биват отлагани за следващата учебна година, когато обаче проблемите продължават, а други съвсем неправилно се насочват за специализирано обучение към т.н. помощни училища.

Повечето диагностицирани, но нелекувани деца се справят зле в училище. Това продължава и в по-горните класове и в опитите за професионално обучение. Смята се, че лошите постижения в училище са резултат на нарушеното внимание и хиперактивността и това се подкрепя от редица проучвания, според които терапията показва подобрение на тези симптоми и на обучаемостта на индивида. Училищните проблеми на тези деца не рядко са съпроводени от по-високата честота на специфични обучителни трудности, по-ниво на интелектуално развитие , забавяне на речевото развитие.

В различните възрастови етапи водещите симптоми на този синдром се променят. Например в юношеството хиперактивността се заменя с невнимание и импулсивност и заедно с това се установява лоша вербална и невербална памет, трудно регулиране на емоциите, чести интерперсонални трудности в семейството и с връстниците, понижено самочувствие.

Какви са последствията за индивида и околните?

Нелекуваните юноши са често отхвърлени от връстниците си и дори от семействата си, поради кражби, вандализъм и други поведенчески отклонения може да имат проблеми с властта Проучванията показват, че нелекуваните деца със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието са изложени на значително по-висок риск от различни форми на престъпни прояви и злоупотреба с нелегални вещества.

В зряла възраст проблемите с невниманието и импулсивността продължават да персистират, което създава сериозни проблеми на работното място с честа смяна на работа, постигане на по-нисък образоветелен ценз и по-нисък социален статус. Такива хора се отличават с нисък фрустрационен праг, избухливост, сприхавост, което води до чести конфликти с околните. Правят впечатление сериозните затруднения в организиране на ежедневните задачи, както и проблеми с управление на моторни превозни средства. Нарушените социални взаимоотношения на индивида със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието могат да имат като последствие нарушено семейно функциониране, проблеми в осъществяването на зрели връзки в по-късния живот.

Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието влияе неблагоприятно не само върху индивида, но върху неговото обкръжение - семейство, училище, връстници.

Проблемите в училище произтичат от по-слабите академични постижения, невъзможността за спазване на правила, деструктивното поведение. В резултат се формира негативистична нагласа и отношение на учителите и съучениците, което води до отхвърляне на проблемните деца. Самотни и изолирани те по-често попадат в асоциални групи, със склонност към злоупотреба с дроги и асоциално поведение.

В семействата с хиперактивни деца трудностите свързани с поведението им водят до нарушаване семейната хармония, настъпват семейни конфликти, зачестяват разводите, има и финансови проблеми. Родителите често са дълбоко фрустрирани от неуспеха си да се справят.

Във връзка с неблагоприяните последствия от поведението на тези деца: по-чести ранни бременности, повишено насилие и риск от асоциално поведение, както и необходимостта за създаване на специални програми и служби за справяне, социалната цена на РДВХ е твърде висока.

Нелекуваният синдром на хиперактивност оказва неблагоприятно въздействие както върху целия живот на индивида който страда така и върху всички които са около него – особено семейството, приятели, връстници, учители и колеги. Напр. проучвания са показали, че родителите на деца със Синдром на хипарактивност с дефицит на вниманието показват по-високи нива на стрес, само-обвинанения социална изолация и брачни проблеми. Освен емоционалното отражение на тази семейна ситуация върху детето, изчислени са и икономическите последствия от това че родителите които се грижат за децата със Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието се налага да отсъстват от работа или дори напускат работа поради уникалните потребности на тяхното дете.

Кой поставя диагнозата?

Диагнозата на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието не винаги е лесна и изисква сериозен професионален опит, време и усилия. Трудностите произхождат от невъзможността за разграничаване на болестната хиперактивност от проявите на палавото дете в по-ранна възраст или от това, че в юношеска и зряла възраст информацията за начало на нарушението в детството обикновено липсва или е непълна. Наред с това, следва да се отбележи, че използваните диагностични критерии се отнасят главно за децата в училищна възраст и не са адаптирани за оценяване на по-късните прояви на нарушението. В рутинната клинична практика за определяне дали едно дете или юноша има синдром на хиперактивност с или без дефицит на вниманието не е достатъчно само наличие на определени симптоми, но и комплексно оценяване от детско-юношески психиатър или педиатър с нужния опит и квалификация. До диагнозата се стига чрез оценка на детското поведение, физикално изследване, оценяване на информацията от учители и родители, търсене на съпътстващи заболявания и разграничаване на други медицински проблеми които могат по своята поведенческа изява да наподобяват Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието ( проблеми на слуха и зрението, анемия, алергия, хранителни проблеми, заболявания на щитовидната жлеза, други разстройства в развитието и т.н.). Тук следва да се отбележи,че някои от децата със Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието имат и други психични заболявания, които също биха изисквали лечение. Например сред хиперактивните деца и юноши често се срещат и различни поведенчески разстройства, разстройство с противопоставяне и предизвикателство, тревожни разстройства, заболявания на настроението, специфичните обучителни затруднения, тикове. В юношеството и зряла възраст най-често съпътстващи са депресия, мания, тревожни разстройства, злоупотреба с алкохол и други дроги, личностова патология.

Какви са стратегиите за справяне?

Проучванията показват, че поведението свързано с дефицит на вниманието и хиперактивност представлява сериозен риск за развитието на индивида. Във връзка с това ранното и адекватно лечение е наложително. В специализираната литература се предлагат различни психотерапевтични и психосоциални интервенции, медикаментозно лечение, диети и др.

На експертно ниво е постигнат консенсус за това, че лечението на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието се порвежда от мулти-дисциплинарен екип с инивидуализация за конкретния пациент. Терапевтичните интервенции включват: информиране на семейството, родителски тренинг за справяне, поведенчески интервенции в детските градини, в училище, обучение и поведенческа терапия с проблемното дете, тренинг за социални умения, медикаменти. Целта е да се постигне контрол на симптомите, което реално подобрява качеството на живот. Изследвания в тази насока показват, че добри резултати се постигат най-вече при приложение на медикаменти и поведенческа терапия самостоятелно или в комбинация.

Сред групата медикаменти които се прилагат при Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието стимулантите се препоръчват като средство на първи избор. Те отчетливо и бързо намаляват отявлените клинични прояви като хиперактивност, нарушено внимание и импулсивност; подобряват нивото на социалните взаимоотношения, намаляват агресивността и подобряват съдействието на индивида както към лечението така и към обучение. Сред различните представители на групата са methylphenidate, dexamfetamine, pemoline. Най-много опит има с Methylphenidate. У нас е вече налице регистрация на препарата Concerta (Methyphenidate с удължен ефект за веднъж-дневно дозиране в специална форма защитена от злоупотреби). Това е една добра възможност за адекватно лечение на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието съобразено с международните стандарти.

Освен стимулиращи лекарства за лечение на Синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието се прилагат и други медикаменти от други групи като антидепресанти, антихипертензивни средства, Bupropion, нестимулиращи препарати, невролептици. Изборът на медикамент се прави след прецизно поставяне на диагнозата. Това следва да се прави от специалисти с нужната компетентност и опит. Ранната диагноза и подходящо лечение още в детска възраст могат да осигурят положителен изход от заболяването в зряла възраст.

Къде да се обърнем за квалифицирана помощ?

В съгласие със съвременните международни ръководства и стандарти пациентите суспектни за Синдром на хиперактивност - с или без дефицит на вниманието следва да се насочват към квалифицирани специалисти по детско-юношеско психично здраве. Понястоящем в страната такива служби и квалифицирани специалисти има в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Благоевград, Плевен, Търговище.




Вие наистина ли искате с лека ръка да лепнете тази ДИАГНОЗА на децата си!?

Само защото не искат да седят кротко до количката с малкото дете, или бебета събарят стъклени предмети, оставени на удобно за целта място!?
Я мислете малко преди да пишете!
И благодарете на Бог, че си имате напълно нормални, жизнени и добре развиващи се дечица!

И не забравяйте, че в този форум има майки (слава на Бог, аз не съм сред тях), чиито дечица наистина са болни. И които биха дали мило и драго децата им да са колкото вашите "хиперактивни".

Пък после ходете да им се сърдите защо не седят като препарирани, докато за 15ти път пускате прахосмукачката.
И за последно - пералнята чудесно си пере и без чужда помощ. обслужването й отнема около 20 секунди - хайде, нека са 40, но не повече. И ако го прави през нощта, даже ви пести от сметката за електричеството.

Не възнамерявам да обсъждам повече с теб дето си и грижите ми!
Ти явно просто си решила да се заяждаш,а не да помогнеш,ако можеш с
нещо!
Ти също не си лекар и се замисли ,че аз най-добре си познвам детето и за да напиша това
 може би все пак нещо ме притеснява.Не съм малоумна и
правя сравнение с другите деца на неговата възраст.
Все пак ти благодаря за информацията, която си публикувала-мисля,че ще
ми е от полза!

Само дето и диагнозата Хиперактивност е спорна - един лекар ще я постави, друг ще я отхвърли. За едни майки е проблем че детето им е много активно, за други - не е. И тези, за които не е не могат да разберат другите и ги критикуват. В крайна сметка няма значение дали е поставена диагноза хиперактивност или не, защото това не се лекува. Детето само си показва как да се гледа, тъпо е да питаш комшийката как да си гледаш детето, тя от къде да знае кви са му нуждите на твоето. Пък ако не можеш да му насмогнеш намираш помощ, отмяна за известно време за да не превъртиш. Аз примерно кво съм виновна, че съм раздразнителна и лесно възбудима, да не съм си поръчала да съм такава та някой, безчувствен по рождение ще ме критикува, че не съм като него. Аман от роптаещи срещу Господ и даващи се за пример.
diangeli, и аз не съм специалист, но въпреки всичко си мисля, че една наблюдателна и интелигентна майка ще си усети дали детето и е хиперактивно или просто активно. Мисля дори, че майката може да прецени по-точно и от специалистите, които не познават детето и си поставят диагнозите след стандартни тестове, които според мен не са особено точни. Моето голямо дете няма диагноза, но от почти 2 години го подорирам в хиперактивност. Отначало за мен беше много важно каква му е диагнозата. Но вече не ми е зор, защото квато и да е, не може да се лекува. Смятам да си следвам детето и да го приема каквото е. Ако някой спец все пак реши, че е хиперактивно и се заеме да му помага ще приема помощта. Не вярвам, че ще му помогнат повече от мен ама поне малко ще ме отменят. И бебоците ми са адски активни, но за тях поне за сега нямам подозрения в хиперактивност, защото се държат някак си по-адекватно.  Давид обаче така като твоя син се държи по магазините, затова го връзвам в количка когато се наложи да идем да пазаруваме. Искам само да кажа, че те разбирам. Не бъркаш ти, просто детето ти си е такова

Вижте, определено НЕ исках да се заяждам - или каквото и друго да мислите.

Но това, което така с лека ръка подмятате, в действителност е много страшна диагноза!

Все си мисля, че никой родител не би бил склонен да обяви детето си за тежко болно, вместо просто да си признае, че не може да съвместява несъвместими дейности.

Общо взето (не съм медик), до колкото ми е известно, "хиперактивност" е диагноза, която се поставя по-скоро към и след 5 години, не на 1 - 2. Нито дори на 3... Макар че може големите деца по някакъв начин да се чувстват застрашени от по-малките. В който случай би била полезна консултация с детски психолог, да, но не и да се определи с лека ръка детето като нелечимо (на практика) болно.

М/у другото, повечето деца с такава диагноза в най - добрия случай се научават да четат и пишат - със свръхчовешко усилие от страна на възпитателите, учителите и родителите. Може и да добутат до основно образование... но не е много сигурно. И вероятността да продължат да учат, особено без 'безсрочно' медикаментозно лечение - със далеч не безобидни лекарства - е близка до 0. Това ли си представяте, като кажете "хиперактивен" за децата си? Защото това е реалността за дечицата, страдащи наистина от тази болест.

Повечето деца са така. Детето ти не е нито палаво, нито хиперактивно, просто има ужасно много енергия, която няма как да изразходи. И моето е така, нормално е- здравите деца имат нужда от непрекъснато внимание и контрол, като проходят стават и опасни, тогава наистина очите ти ще трябва да са на 4.
diangeli, то във вас много боклуци се събират. Откакто се е родил малкия и най-вече откакто проходи съм подредила вс, така че да да ми е максимално лесно за поддръжка, максимално обезопасено за малкия и се задоволявам с едно такова ниво на чистота- няма прах, трохи по пода естествено няма, но пък където бръкнеш намираш играчка, пръснати са из цялата къща. Ако започна да ги прибирам след всяко  разпиляване наистина няма да имам време за нищо.
Ако синът ми се държеше така в магазина нямаше да ходя с него, все ще се намери един свободен час някой да го гледа или ще пазаря веднъж в седмицата за цялата седмица, през останалото време ще купувам неотложните неща от разни павилиончета.
Детето ти може би не е невъзпитано, но съгласи се, че и на продавачките не им е приятно да оправят целия хаос след него, а и не са длъжни. Аз с моето дете в магазина не влизам, когато го видя че започва да беснее на площадката или започва да става агресивен (опасен за себе си и другите деца) не чакам майките да си ги приберат, прибирам него.... Естествено не можеш да промениш детето, поне не в тази възраст ако наистина има поставена такава диагноза, но можеш да се съобразяваш с нея и да улесниш максимално своя, неговия и живота на всички останали. 

И от къде точно остана с впечатление,че в нас се събирали чного боклуци?
Май писах,че именно,за да не се събират си почиствам редовно и не мога да понасям,мръсотия!
За разпилените играчки то е ясно-дори им се радвам.Не мога да си представя къща с деца и да няма навсякъде играчки.
И,сдед като изказваш мнение е добре да се подготвиш доре-писах,че тук живеем сами с мъжа ми и НЯМАМ на кого да ги оставя дори и за един час.Приятели имаме ,но всички през деня работят,както и мъжа ми (в момента от 7-1,2,3.Не се олпаквам,ние сме си го избрали и въпреки трудностите ни е по-добре!
Павилиончета,бутки или тем подобни -НЯМА.

И,не не мисля,че детето ми има най-тежка форма на това заболяване и слава богу,но както е писала и НИКИФИН,определено намирам разлика между големия и малкия,който също е едно активно дете и прави неизбежните за възрастта си белички.
С големия от почети 1година провеждаме терапия при детски психолог.Честно казано не намирам някакво подобрение и съм решила като навърши 4г да го водя активно да спортува,за да израсходва цялата тази енергия.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=318711.0

Ако наистина мислите, че децата ви страдат от тази болест - тук има мами, които биха ви били по-полезни.