Какво става с децата в Холандия, отнети от социалните служби преди 2 г??

fata morgana,
Линкът, който дадох е на снимките, които майката беше показала във филма на Еми Мариянска.
Това че тя твърди, че детето е там и обикаля около Het Poortje да прави снимки, не доказва нищо.
Що се отнася до Огнян Стоичков - той не е адвокат в  европарламента, а сътрудник на един евродепутат от Атака. Изказването му на въпросното заседание "блести" с  фрапираща некомпетентност, както и изказванията на почти всички, участвали в това смехотворно заседание, водено от татовата унукиня Жени Живкова - по-голямо невежество трудно мога да си представя, тежко и горко на България с такива пишман управници.
В това заседание има нарушаване на закона за лични данни, престъпване на Конституцията, непознаване на международното право, да не говорим за малоумието и некомпететността. Малко е да кажа , че съм потресена.
И защо ли се ядосвам, че по форумите се пишат глупости, когато къде по-големи глупости се приказват на заседание на парламентарна комисия.

Четох, четох и все чета, че майката отказва да сътрудничи. Честно, не разбирам такава майка.

Какво има да разбираш! Всичко е педелно ясно - това е малтретирана жена!
Дори да става въпрос за децата й, не винаги е възможно да се справиш със страховата невроза.
Най-вероятно има сериозна нужда от помощ, а не от глупостите, които пишем тук!

Предложено й е да ходи при психолог. Отказала е.

greendream, за такива жени има приюти и има институции, които помагат да се преодолее неврозата. Ако искаш децата си обратно, трябва малко усилия да положиш, за да ти помогнат и останалите. Жалко, че не го разбираш и се държиш невъзпитано. Дилмана не е длъжна да ти дава отчет с какво се занимава. Освен това тя е единствената сред нас, която се е срещнала с тази жена и може да прецени дали я лъжат или не, а също така знае има ли или няма представени документи и какво е направила майката. А е факт, че тази жена отказва всякакво сътрудничество. Е, как да й се помогне тогава??? Излишно се заяждаш и дърляш

Какво има да разбираш! Всичко е педелно ясно - това е малтретирана жена!
Дори да става въпрос за децата й, не винаги е възможно да се справиш със страховата невроза.
Най-вероятно има сериозна нужда от помощ, а не от глупостите, които пишем тук!

Но след това, което пусна Хиър агейн от бг парламент мисля, че аз поне ще си отдъхна, че правилните хора се занимават със случая и ще се надявам да се реши в полза на децата, а не на социалната система в Холандия!

Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден. Аз ще бъда кратък . Искам да ви кажа, че аз съм свързан с г-жа Иванова не като адвокат, а като акредитиран сътрудник в Европарламента на г-н Слави Бинев.Тя се свърза по телефона с мен и в последните два месеца съм провел множество разговори, а също така тя ми е изпратила цялата документация, с която тя разполага. Категорично не съм съгласен с изнесената информация от зам.министър Керемедчиев /моите уважения към г-н Керемедчиев/, защото действителната информация която пристига в Министерство на външните работи е по-различна и едностранна и общо взето холандското Министерство на външните работи е оторизираният орган, с който нашето Министерство на външните работи би следвало да кореспондира мълчи, не дава информация какво точно се случва с нашите сънародници, с двете български деца.
Ако позволите с две думи ще кажа какви са условията в приемните семейства в Холандия, защото ние следва да говорим най-вече действително както казаха и от Държавната агенция за закрила на детето за защита на интересите на тези две деца.
Първото приемно семейство, в което са настанени тези две деца всъщност не е семейство, а е една социално слаба холандка, която има извънбрачно дете от афроамериканец и живее с него.Факторът приемно семейство липсва.Тази социално слаба жена има договор със социалното бюро в Холандия, в Хьонинген да поема деца за гледане срещу възнаграждение – по 100 евро за двете деца. Това е всъщност като надомна работа, като плетене на мартеници. Вземаш някакви деца, плащат ти и ги гледаш. Как ги гледа тя? Има 90 страници, написани на ръка от малката Ели. На вашето внимание мога да оставя няколко страници от тях. Собственоръчно 12-годишната тогава Ели е написала тези неща. Тя казва, че всъщност са оставени на произвола на съдбата. Тази жена работи три дни в седмицата като продавачка и през останалото време всякакви приходящи от марокански произход и др., общо взето като комуна се живее там и който минава през тази квартира гледа да един ден тези две български деца и ги заключва в тоалетната. За това пише малката Ели.

По този начин холандските власти се грижат за нашите българчета. След множество жалби от родителите, двете деца се настаняват на различни адреси.От Държавната агенция за закрила на децата е направено запитване кое налага двете деца да бъдат разделени. По-лесно биха се адаптирали, ако те са заедно, като за малкото дете Вим и към момента от 18 май м.г. никой не знае къде се намира.Официалният отговор на властите е, че адресът е секретен и не може да бъде предоставен. Има запитване от нашата агенция защо режимът на свиждане и контакт с децата е нарушен и не се спазва. За последен път майката е виждала Ели през м.юни м.г. и след втората минута от свиждането са прекъснали разговора, защото се е провеждал на български език, в присъствието на полиция и социални работници. Те са казали, че не могат да говорят на български език. Последва нота, което прави чест на посолството и Консулският отдел в Хага и те разрешават великодушно още 15 минути. От м.юни м.г. тази майка не е виждала децата си. Както казах, те са разделени и само за Ели се знае, че е във второ приемно семейство, от което тя е била обвинена, че се е опитвала да прелъсти приемния си баща и двамата му сина, които са на 25 години. Както беше изнесено в информацията, това е едно болно дете, анемично с 12-часови инфузии /кръвопреливания/, то просто не може да ходи, а да не говорим за това, че дете на 12 години ще започне да прелъстява когото и да било.
Поради тези обвинения от социалният работник, това дете е настанено по моя информация в затвор за малолетни за 16 годишни, а не в дом за психично болни. Имаме снимки на този дом, който изглежда като гранична застава от Звездец от Студената война и няма никакъв контакт с детето. Социалните служби са казали, че осигуряват на Ели 24-часова здравна грижа в този дом, който всъщност е един затвор, в който тя няма право на достъп,на контакт, колети, храна и т.н.

В тази връзка не като неин адвокат, в никакъв случай, а като човек и като родител. Аз пак казвам, че съм юрист, но не съм адвокат на майката на Ели. Жалко, че в Министерство на правосъдието работят от една година по този въпрос и не са запознати с холандското законодателство. Жалко е , ако тепърва се запознаваме една година след изземването на децата с холандските закони. Също така е жалко посланик Тръпков да пише до социалното бюро в Хрьонинген. Това е един малък град и нашият посланик вместо да се обръща по дипломатически канали, кореспондира със социалното бюро в съответния малък град, което бюро му казва общо взето да си гледа работата или по точно казват: “Всичко сме предали на родителите, свържете се с тях”, след това той се свързва със Съвета за закрила на детето, който е аналогът на Държавната агенция за закрила на детето в България и съветът казва, че няма вмешателство в тези процеси и да се обърне към Министерство на външните работи, т.е. има едно препращане от институция в институция, едно неуважение от страна на холандските власти. Българските власти, най-вече Държавната агенция за закрила на децата са написали мотивирани писма, аз съм се запознал с тях, разговарял съм с г-жа Атанасова, която беше любезна да ми обясни нещата. Държавната агенция според мен каквото е могла е направила за децата, но Министерство на външните работи чрез Консулският отдел с една протестна нота или с друга дипломатическа стъпка би следвало да даде на Холандия знак, че има право на информация.
Аз не изпадам детайли кой кого е малтретирал, дали холандецът е бил децата си, но самото дете казва: “Аз искам да се върна при татко и при мама . Мамо, вземи ме от тук”. Както беше казано малката Ели 5 години се е лекувала в Израел. През това време е била на издръжка на майката Румяна Иванова. Обучавана е в Оксфордския филиал в Тел Авив. Тя там е добре обучавана, обучението е скъпоплатено. От тази Израелска болница преди известно време е постъпило искане от холандските власти Ели да бъде предоставена в Израел в болницата, за да се направи контролен преглед и са предложили това да стане в присъствието на социален работник от холандските социални служби. Холандската страна категорично е отказала на израелската болница нейният пациент да бъде доведен в Израел за контролен преглед. Не съм запознат с медицинските практики, но казаха че на това дете, вместо 12 часово кръвопреливане, което й правят в холандския затвор, може с едно хапче да бъдат туширани тези страдания, макар и временно, т.е. медицината е напреднала много повече от затворническата медицина, която е в момента. Холандия отказва и на България , и на Израел, в частност на израелската болница каквото и да било сътрудничество, като действително казва, че всички данни са секретни и Законът за закрила на личните данни им забранява да дават каквато и да ли информация, в т.ч. и здравна информация за детето, което считам за недопустимо и аз като юрист предлагам изцяло да се запознаем с документацията. Не казвам, че родителите и по-специално г-жа Иванова са сто процента прави. Самият факт, че ние една година след тези събития сме на тъмно е проблем за нас.
На второ място ако всичко, което аз казвам е истина, не виждам защо трябва да чакаме още няколко години както чакахме с медиците в Либия. Никой не може да изземе компетентността на холандският съд по регламент 2201, както никой не можа да изземе компетентността на либийският съд, но българската държава, макар и със закъснение поде медийна кампания и с осигуряване на адвокати и след 8 години сестрите бяха спасени.
Тези деца, особено Ели нямат време да чакат 8 години. Тя просто ще си отиде.
Това е което исках да ви кажа. Благодаря.