Септември на вратите чука!Трeтокласници,желаем,Ви сполука3!

Моли, като четох, какво ви се е случило, успях единствено да потреперя. С моичките засега не ми се е налагало да хвърчим до пирогов и изобщо не знам, дали бих могла да реагирам адекватно в кризисна ситуация. Браво, че сте се справили!  Може би неподходящо, но се сещам, че ако детето е било само в този момент...а необяснимо за мен, в наши дни май често се случва дечица да ги заключват сами у дома

Много благодаря на всички за разбирането и идеите. Наистина единият проблем е учителка и то не друга, а тази от занималнята. Това ми е най-силното основание непрекъснато да мисля за отписване, но не виждам, как ще смогнем с времето с мъжа ми, с водене, прибиране, обяд, учене, малкия....Мъжът ми ме убеждава, че засега е нереално това дето си го мисля:( Иначе поощренията от наша страна и разговорите той си ги получава, дори ми е казвал " знам, че ти няма да ми се караш. знам, че на теб ти харесва, но..." Просто иска да получи признание в по-широк кръг. Явно е разбрал моята пристрастност Той е страхотен психолог и дипломат. Това му е най-силната страна!
Иначе третокласникът всъщност е отличник. Независимо, че през годината се пада по някоя четворчица, накрая успява да скърпи положението. Но и в първи и втори клас като че ли и класната им даваше от себе си в оценките, ще видим сега как ще е.
Резултатът от онази диктовка е четворка. И то не заради грешките, колкото заради грозния й вид - драскал, поправял и поправял върху поправяното
Judy, идеята за извънучилищно поощрение като че ли ми е най-близка.    Запретвам ръкави:)

Нашият татко днес заминава в командировка и ще липсва няколко дена. Много се утежнява ситуацията в подобни случаи. А и кучето ни нещо остарява и непрекъснато се напикава и не знам кого по-напред да обгрижвам. Слава Богу, поне не ми се налага толкова да викам като вас, че моите са кротички, благодарение предимно на баткото.
Дълго стана, ама.....

ptica, хрумна ми "Щом сме вече трети клас,  Обществото и Природата ще борим в час".
А списък "Кои сме ние и нашите деца" правили ли сте?

  Здравейте!
   Моли, от сърце желая тази неприятна случка да отлети без последствия . И аз потреперах като си помислих какво сте преживяли.
   За виковете и крясъците....Елате да питате нашите съседи /живеем в блок на 7 етаж/... Аз все едно не съм раждала деца , ами някакви бабуини . Тарзан пасти да яде. А пък сега ,когато е лошо времето и не могат да се надивеят на воля навън... направо ...
   Да ви се оплача. Ние се започнахме вече със сополите. Малкия дзвер миналата седмица му беше за първи път детската градина, но тази вече си е в къщи. Иво и той зор да ходи на училище, а сега се опитва да ме манипулира и заради една хремичка да го спирам от училище . То не е кашляне, то не е подсмърчане, само и само да му кажа:" Ми хайде утре няма да ходиш на училище." Да , ама не! Сополите му са съвсем символични и тия на мене не ми минават.
   Днес съм на родителска среща. После ще ви пиша ,ако има нещо интересно.

Леле, мисис Уизли, чукам на дърво да не се повтарят подобни инциденти!

Щерката на едни приятели е пристрастена към подобни изяви от най-ранна възраст, пие от афтър-шейв до белина и чист бензин, всички лекари в спешното я познават, а тя така им се радва, даже на улицата тича след тях и после обяснява "Това е ..., тя ми проми корема, когато пих...". Сега е в първи клас и се надяваме да поолаби малко ентусиазма.

Вълничке, в класа на дъщеря ми има едно момченце - пълен отличник е, класната не може да го нахвали, родителите - също, но и най-малкия пропуск или допусната грешка го докарват до истерия и плач. Миналата година децата почнали да му говорят, че се превзема, та започна да си контролира емоциите, но пак се изнервя, когато не е сигурен в нещо. Класната беше споделила, че вече не се сеща как да му повдига самочувствието, без да смачква това на другите деца - той наистина е сред най-най-добрите.

Аз пък се чудя как да поприземя моята, без да я смачквам, че положението започва да излиза от контрол. Писала съм вече - речникът й е много богат, сладкодумна е, има доста обширна, но повърхностна обща култура, учи лесно стихове и песни (а и повечето съм й декламирала и пяла като малка) и все още минава метър, но вече на ръба. Каквото й остане в главата след първо четене - това е, изобщо не си прави труда да се старае, пише като с левия крак на пет ракии, в 50% от опитите, сама не си разчита пиктограмите. Допълнително сега класната я жали, че е с превързани показалец и среден на дясната ръка и предполага, че фината моторика й куца, обаче я наблюдавам как рисува вкъщи и съм наясно, че просто не си дава зор.
Не ми се ще да рисувам апокалиптични картини, едно че ще се отнесе към тях с присъщото й философско примирение , друго, че току-виж ги приела за даденост и съвсем ръгне през просото. Най би хванало дикиш, че дава лош пример на сестра си (много е отговорна за задължения към по-малките), обаче ситната е прекалено малка за целта.
Някакви идеи?

При коя госпожа сте? Дъщеря ми започва от 4 октомври, при Елза Тодорова.
Ще обменяме опит!

Благодаря за информацията, gargamela, но явно няма да хванем тази отворена вечер... Обаче за панаира обсъждаме преминаване на 02.10, ако не ни мине котка път.
Моли, ужасно е, дано няма последици. Ще ходите ли на някакъв контролен преглед, все пак? Дано не се случва повече.
Снощи на род. срещата събрахме по 35.00 лв. за помагала и да има парички в касата за нещо належащо. Г-жата сподели опасенията ми, че лавката следва да се заобикаля отдалеч. Без друго правя втора седмица сандвичи. Днес сме на риба тон с краставици и домати. Купих специална кутия. Синът не се впечатлява никак от това кой си купува и дали той ще е с тълпите. Не е имал подобни мисли за осем години и половина. Може би тъй сме го научили, все си говорим за стадото и той е свикнал, особено когато мама и учителката са на един акъл по даден въпрос /май винаги до сега, което е добре/ просто няма двоумение, вярва ни.
Класната каза, че по двата разказвателни за сега няма да разказват урока, но ще иска да се знаят термините с оглед обогатяване на речника и улесняване на бъдещото устно пресъздаване на ученото. Аз го питам вечер уж ей- тъй, да знам до къде е стигнал и той се хваща на въдицата да разказва. Даже ги харесва и двата предмета, интересно му е. Купихме две големи карти- на РБ и световна и ги закачихме в детската стая. За сега се вре повече пред нашата карта и търси къде е ходил. Даже за Вихрен споменава, позабравил е треперенето на гащите от слизането.
Почваме английски и, ако се събере група и немски в школата. Плуването го отложихме за ноември, дано сега на контролния преглед през октомври се установи, че ръката е зараснала добре.
От 01.10 и ние май ще ходим в ПМГ на курсове по математика, събота са по сегашна информация.
Вълничка, аз пък имах такъв състудент, като примера, даден от gargamela - плачеше за петица, беше ми много странен, един мъж 2 м. и реве за глупости. Моят синковец е земен спокоен тип, с темперамент, граничеш с непукизъм. Понякога ме изненадва обаче- в най- странна ситуация вземе, та се разчувства- ако закъснее за училище, да речем. Понеже по принцип е не много емоционален, по- точно не изразява емоции, ми е странна всяка проява извън спокойното му по принцип поведение.

Как ми се иска понякога моят да е поне малко непукист. После си казвам "Внимавай, какво си пожелаваш". Освен това, той не плаче на обществени места. Само пред мен. Иначе се владее перфектно. И не мисля, че е бележкар, просто това е част от общото му себедоказване.
Judy, а за курса по математика, как така "май". Още ли тече записване? И за плуването да те питам - къде ходите?

В нашата ПМГ окончателно ще ни информират за курсовете по математика за ІІІ и ІV клас другата седмица, иначе ги организират от години, до колкото знам, май от Съюза на математиците в България. Плуването му е пък в училище, в техния си басейн, само да се оправи ръката. Ще я фотографираме  след десетина дни да я видим.
Доста е позапълнена програмата май, така се оказа тази година. Поне е вече голям и може да ходи сам по мероприятията.
В училище им "спуснали" СИП- колоездене, никой никого не е питал за желания, та да се избере нещо, от което се интересуват най- много деца. Миналата година имаше доста кандидати за математика, тази година също имаше интерес, но така и никой не ни попита. Пак намериха работа за някого, добре, че не разчитам само на училищната подготовка.
Нямали и бройка за занималня /моят така или иначе не ходи/, но госпожите на третите класове се споразумели да организират следобедите на децата, които няма накъде да ходят и да ги отчетат като консултации, без друго имат такава възможност, все е някаква грижа за хлапетата, хора са тези учителки.

Моли, слаба Богу, че няма последствия...
Вълничка, Дани имаше същия период в детската градина, започнахме да излизаме често с едно от доста отраканите, почти до нахалство приятелчета, често вмъквах в неякакви странични разговори комчентари за "оправността" на приятелчето, даже се стигна до там бащата наприятелчето и моя милост да учим сина как да се бие с другото дете...но мисля, че имаше ефект. Не го е преодолял напълно, но има значима разлика...


При Савова, от 11 ч.
дороти, препоръчаха ми Е.Борисова, пиша в темата, защото не виждам да е кой знае каква реклама.
И ние вече сме полуболни- аз от три дни се влача като ксуче вечер , с мускулни болки и отпадналотст, на беба и избиват зъби, кисела е, разстроена физически и психически, а Дани вчера севърна с хрема и кашлица, обвинявайки тънките дънки, с които го пратих. Топихме краката в гореща вода, чайове, днес го пратих със свито сърце. Не стига всичко, ами детегледачката на беба паднала в къщи, с изострена дископатия и аз се чудя как хем да гледам малкото, хем да работя...Ох, и аз се оплаках...
Ех, къде е следващото лято...

Ох, и нашият е сополив барабар с баща си. А и двамата си поискаха по-дебели дрехи сутрин. И аз нещо не съм добре със здравето и е доста напрегнато. Ако не са доктори за децата ще е за мен. Вече имам фобия от болести и доктори.

Той си има отракан приятел още от детската количка. И отракан, и бързо развиващ се, и можещ. Но както вече писах, човекът е психолог. Представете си 5 годишно дете да ви обяснява " Е, той Аси (приятелчето) си е такъв. Просто такъв си му е характерът. А аз не съм такъв и не мога да правя нещата като него, аз си ги правя по свой начин."

По повод храната за училище - какво им давате? Аз винаги съм му давала закуски от в къщи. Може купен кроасан да е, но си го носи. Основната причина е, че той е много бавен, обикновено през междучасията все има нещо за дописване и не стига да лавката и така си стои гладен цял ден. Миналата година уговорката беше, че боклук от лавката (от типа на зрънчовци, чипсове и сие) е позволен един път на седмица. И той си го спазваше. Но сега честно казано обядът ме затруднява. Наистина в повечето случаи е сандвич, като съдържанието се променя. И моркови му слагам към него, че това е единственият любим зеленчук. Миналата седмица веднъж го изпратих с макарони и веднъж с риба с картофи ( в кутия, претоплени сутринта). Малко ми е трудно вече с идеите обаче.

гаргамела, труден е вашият случай. Наистина будните деца, които се справят с лекота в училище развиват някакъв вид мързел към ученето, а и в другите дейности. Но все пак е хубаво максимум материал да се запомня в училище. Предполагам че отрезвяването ще дойде с появата на действителна трудност в материала, която ще изисква допълнителна подготовка и евентуално при липса на такава ще води до по-нисък успех.

Работата със сандвичите беше апогея на моята мъчна 2007 година- бебе, цедене по 6 часа на ден, домакинска работа, офисна работа по 5,6 часа ииии... сандвичи, просто за сън ми оставаше колкото да подремна... В нашето /частно / училище лавка няма по настояване на директорките, длъжни сме всеки ден да пращаме по две закуски /изискването е да са домашно приготвени/. И аз съм малко луда на тема консерванти и Е-та, но това , да си призная, ме докарваше до вой миналата година. Питах на родителската докога ще я караме с домашните сандвичи, отговорът беше в смисъл - "не питай, винаги, имате ли нужда да издадем съвместно помагало за интересни и забавни закуски" 
Моят асортимент:
-винаги сандвич за закуска - най-често масло, шунка, отделно един морков /пътуват до училището около час и го яде по път/, понякогаслагам топено сирене, което той обича, преди правех и топли филии, но вече не ги ще ...ако успее да стане- топло мляко преди това.
-по един сандвич с нещо за 10 часа или малка пържола със някакъв зцеленчук или малко риба тон в кутийка със зеленчук или варена царевица или соленки домашни, курабии или кекс с кисело мляко  /ако съм сварила да приготвя/. Понякога просто айрян готов или плодово мляко
В краен случай на тревога/ако съм била толкова болна вечерта, че да не мога да се мръдна/ бащата купува кифла от баничарница. Кроасаните не са разрешени, пък и аз не съм привърженик на закуски с едногодишен срок на годност...
Втора закуска- плод- ябълка, рядко круша, грозде, сушени плодове /нашият злоядко друго не яде от плодовете/
Ако се сетите друго, приемам съвети да драго сърце...

Малеее, Енита, разби ме! Осъзнах, че съм спечелила от това, че момчето поне сутрин закусва у дома.  Идеята за пържолката беше много добра.  Още утре ще го пратя с такава. А с плодовете сте си дори много добре, на фона на някои други

Енита просто ми стана интересно, защото на мен ми казаха за друга и понеже не при препоръчаната си почнала да те успокоя че има и други препоръчани.

За закуските и аз правя от време на време, но да си призная взимам и готови.

Привет!
Днес третокласникът става на 9 
Ще празнува с приятели в събота, дотогава- ще трябва да се задоволи с домашната сбирка довечера.
Много зор тоя трети клас... писа до 9 часа снощи 
Дано полека влезе в ритъм, че не ми се мисли