хората, които не срещаме ...

  • 6 374
  • 110
# 30
Аз всеки ден се питам какви са хората, които пишат в този форум. Иска ми се да се срещна с много от тях. Обаче от опит знам, че хората са малко по-различни когато са във виртуалния свят. Някой са по-лоши, други са по-добри.
Всяка сутрин се виждам с почти едни и същи хора. Ако тръгна в 8 виждам едни, ако тръгна в 9--съвсем други. И на връщане така. И в квартала, и навсякъде.
Понякога искам да се запозная с тези хора, да ги питам нещо--за някоя дреха, обувки, чанта, раница, храна, песен която слушат. Но знам, че няма да са въодушивени от въпросите ми. Затова си ги задавам на ум.
Преди живях в една друга държава. Там нямаше незададени вупроси, и флирт само с очи. Всичко беше открито и изказано. Може би така ми харесваше повече.
Виж целия пост
# 31
Първото нещо което видях в този форум беше аватара на авторката и и писах, че е страхотен - сега в унисон с темата казвам, че е по-добре да не го бях виждал. Без да изпадам в подробности съм съгласен с Лиска и  dididid!  Животът и светът затова са интересни, защото са непознаваеми от единицата човек, но сме устроени да търсим. Каквото видим - добре, каквото пропуснем, други ще го видят. Така цялото човечество върви напред. Но да се замисля...... Naughty
Виж целия пост
# 32
Мисля, че ако е жизнено важно да срещна някого, то непременно ще го срещна, независимо къде живее и откъде минава по принцип.  Grinning
и аз така мисля Peace
Виж целия пост
# 33
Първото нещо което видях в този форум беше аватара на авторката и и писах, че е страхотен - сега в унисон с темата казвам, че е по-добре да не го бях виждал.
Малко развитие на тази мисъл ще мога ли да получа?
Благодаря.
Виж целия пост
# 34
Минавайки понякога покрай павилиончето (сега полуразрушено) за вестници се замислям как е леличката,        която продаваше там, не ми липсва, но се сещам за нея.
Когато карам колата на автомивка се сещам за момчето, което някъде 2 години почистваше автомобила, но сега вече не работи там.
Тези хора не ми липсват, просто мястото само ми напомня за тях. Липсва ми човек, който за съжаление никога повече няма да мога да видя дори и за миг, поне не на този свят.
П.С. искам да видя Liska.
Виж целия пост
# 35
Понякога, като пътувам с автобуса, си давам сметка, че това, което ме свързва с всички тези хора (а и с останалите на тоя свят), е , че живеем по едно и също време и си делим тая земя. Господ ни ги е дал за компания, за общество, и колкото и да не харесваме някои типажи, имаме много общо - въздух, земя, отговорности.
Ето това си мисля аз
Виж целия пост
# 36
Преди време, когато водих малкия на ясла, срещах по пътя една жена. Разминавахме се винаги на едно и също място, по едно и също време. Чудя се, ако сега пак мина по същия маршрут, дали отново ще я засека?
Четейки темата ти, просто се сетих за нея, не знам защо.
Виж целия пост
# 37
да, замисляла съм се. преди време даже доста често мислех за това.
истината е, че няма как да видя едни и същи хора по едно и също време на едно и също място, защото аз самата винаги съм в различност.
нямам режим, нямам график, всичко се случва почти в последния момент, спонтанно.

но съм си мислила за хилядите малки неща - хора, жестове, усещания, които пропускам. понякога ми е мъчно за тях, но по-често не, защото си ги измислям.

аз също обичам детайлите. важни са ми.

благодаря за темата, хареса ми.  bouquet
Виж целия пост
# 38
Мислела съм за тях. Най-често, когато наличните са ми били недостатъчни като пълнота на усещанията. Хората, които не срещаме са по-чисти в представите ни, по-лесно ни е да ги нарисуваме до нашата идея за тях, по-удобно ни е да ги харесваме. Реално сигурно и те поразително приличат на всички наоколо, с всичките им достойнства и несъвършенства.
Виж целия пост
# 39
Такива размисли исках да прочета. Аз благодаря.

Хората, които не срещаме ...  по-удобно ни е да ги харесваме.
Да, именно.
Виж целия пост
# 40
Пътувайки с колата и минавайки през разни селца, много обичам да гледам къщичките и винаги се питам или се опитвам да си представя какви хора живеят там, или може би само някой самотен старец... Ако са разрушени или пред разпад се чудя как са изглеждали къщите навремето и колко оживени са били от детски смях. И ми става някакси мъчно  Sad
Виж целия пост
# 41
По двата въпроса, поставени от авторката - не, не се замислям, не ги търся, не ми липсват. Не изпитвам носталгия по неща и хора, които реално не познавам. Интерес - може би, понякога. Това е друго обаче - за да има интерес, трябва да има обект, трябва да има опознаване, което автоматично отхвърля категорията "непознат". Пффффффф че завъртяно  Crazy
Но темата е интересна, предразполага към размисли  Peace
Виж целия пост
# 42
Замисляла съм се за хората, които вече не виждам по една или друга причина, но пък съм имала някакъв контакт с тях. Те ми липсват, чудя се какво правят, как им минава деня сега, когато не участвам в него.  За тези, които не виждам не мисля, нито ми липсват.

Имах период преди около 5 години,  в който се разминавах всяка сутрин с един младеж, много приятен, на път за работа. Никога не съм се запознавала с него, а много исках. Срещах го всяка сутрин около година. Но смених работата, впоследствие и града. Какво беше учудването ми като го видях наскоро по същата улица, когато бях в този град на гости. Изведнъж се върнах 5 г. назад и сякаш нищо не се беше променило за него, той работеше на същото място, само косата му беше малко прошарена. Исках да го спра, да му кажа нещо, но какво, така и отминах. И той ме позна, защото се вгледа в мен. И сигурно по-вече няма да го видя.
Та така, за това се сетих, докато четях темата  Peace
Виж целия пост
# 43
Замисляла съм се, да. За хората, които не мога да срещна никога, защото ни делят години, минути, морета, улици... За това дали нямаше да съм друга, дали животът ми щеше да е съвсем различен, ако ги познавах. Предпочитам вече да не го правя, така ми е по-лесно  Rolling Eyes Blush Непознати не търся, може би. Познати ми липсват, но това е друга тема.
Не знам защо, темата малко ме натъжава. Само на мен ли ми действа така?  Rolling Eyes Но ми харесва.   bouquet
Виж целия пост
# 44
Темата прилича на преливане от пусто в празно. Много думи, никакъв смисъл.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия