БОРБАТА С РАКА - ДУХОВНОТО ОЦЕЛЯВАНЕ И ФИЗИЧЕСКОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ - ТЕМА 3

Ето това е. Преди малко се върнах от онкологията, където ми фраснаха тримесечната инжекция.
Този път обаче изненадка  сменили лекарството. Та сега не съм на Золадекс, а на Deronta Depot..11,25 mg
Някой да е слагал, да знае нещо повечко 
Щото чета и се ровя в нета и леко главицата ми бръмва

здравейте.аз като нищо ще си загоря яденето,но тия дни изпуснах доста и не мога да се отчета подобаващо.вчера ходих с майка при тулев за така да се каже 1-ва консултация след операцията.и уж аз да съм й подкрепа,та накрая каква щеше да стане-съблича се майка и аз да й помогна,като видях операцията и като ми прималя.понаплисках се с вода,пих,но не помага.за малко да припадна.те хората казват ,че им причернява,но аз и друг път съм припадала,та знам какво е и на мен ми става бяло пред очите.ужас,как може да съм такава смотана.за малко да тупна,та да притесня майка.той д-ра едва ли ще му направи впечатление,но излишни притеснения за майка.е свестих се,като поседнах.та д-ра каза,че раната е добре,ръката да се раздвижва и чакаме резултати от изследванията,за да се назначи лечение.все пак не се знае дали ще има химиотерапия.аз уж отидох да питам това онова,ми то после не мога да сисъбера мислите.
много неща сте обсъждали.само да споделя,че аз нямам познати с някаква по-лоша болест,но и да имах,никога не бих ги третирала като болни и още по-малко да ги съжалявам.малко повече ще ги окуражавам.вие сте страхотен пример.не се познаваме,но всички сте толкова борбени,като изключим диагнозата, напълно нормални жени.едва ли трябва да бъдете третирани като по-специални.който не ви познава,няма и да разбере сигурно за състоянието ви.кумата ми беше болна от рак на лимфите.първата ми мисъл беше край,това едва ли не е смъртоносно.но жената просто каза-ще се оправя ,няма проблем.и така и стана.след лъчето и химиото резултатите бяха перфектни.в началото леко се притесняваш от гледна точка на състоянието й,дали е уорена,дали и е лошо.но после катосе стабилизира и едва ли не забравихме за поставената преди време диагноза.всичко зависи от човека дали искада бъде съжаляван или не.

ЕХХО 
Голам смаях, направо се развеселих /защото малко се бях натъжила/
Преди около 3-4 години като си купих колата ми показаха нещо подобно за жени шофьорки и каква съм щяла да бъда, но това направо сложи онова в малкия си джоб. Ще го пусна на дружките с коли.
Иначе, аз ми къде къде по добре шофирам

Точно това не искам, да ме гледат като болна, която утре ще се гътне, защото се чувствам здрава.  В повечето случай си мисля, че е страха на околните, че може да ги сполети същото щом на някой около тях се е случило. Когато вече стане проблем, някъкси трябва да се адаптираш.
А иначе че не ми личи е ясно, защото вече си позволявам деколтенца и то доста дълбоки. По принцип не съм привърженичка на големите деколтенца, но сега ми е гъдел
Мери гледката не е за странични, но няма страшно. Аз в болницата първия ден също се страхувах да погледна, но знаех че трябва да видя какво е останало.
Всъщност първите дни е гадно за гледане и при съхранена гърда, защото си е рана.

Еххо, сълзи ми излязоха от очите от този клип  
Мери, добре че не си видяла мен.
 Щом припадаш от една операция, то при моите седем незнам как ще се чувстваш  
Оптимистче, възможно е от хормоналните да се окосмяваш.
Пише го в страничните ефекти.
А вие не се претоварвайте много с фитнес, че прекалено не е полезно

Прочетох го късно - Ангелари, я кажи какво те натъжи ?
Може пък да те разведрим някакси 

ангелари казвай бързо защо си тъжна и да помагаме .винаги си билатолкова ведра,не се давай на лошото настроение.

Ангеларий, правя упражненията, за пореден път ти благодаря. Не се натъжавай, моля те, не е присъщо за теб. От времето за което те познавам, има - няма 1 месец и то виртуално, ти си най-борбеният човек.
Мери, не се стряскай миличка, трябва да си силна. Покажи на майка си, че може да разчита на теб.
Хули, привет, как си? Минах 1-та химия без никакъв проблем. Дано и другите минат така.
Еххо, гледах клипчето, голям смях
Момичета, да ви кажа, писна ми вече от посетители и от доброжелатели. Не мога да си почина, нито аз, нито семейството ми. Непрекъснато посрещам и изпращам гости, уж да ме видят как съм, а не разбират че това повече ме изморява. Писна ми, днес изключих всички телефони, не отварям и вратата.

Браво Соня, така се прави. Но не затваряй плътно вратата, поглеждай отвреме-навреме 
Аз съм много добре.
Радвам се че първата е била лека, смятам че и следващите ще са такива.
Мина времето, когато беше така, както го гледаме по филмите, пък и те много драматизират 
Сега повече полежавай, гледай филми и то комедии и хич да не ти пука 

  Мина ми вече, но понякога човек се натъжава
За сега съм в едно положение където тъгата при мен трае 15-20мин., че чак се плаша. Пу-пупу, да чукам на дърво и всички там ритуали, дай боже туй положение да продължи дългооооооооооооо

Но да ви кажа причината все пак.
Трябваше да тръгна на почивка, но се провали

Как да не потъгуваш, малко , една почивка си е нещо готино и не е за изпускане

Аз затова се чудя на Без страх, защо не тръгва за Турция и не си прави резервациите

Ти пък, едно провалено пътуване да те натъжи.
Толкова по-сериозни неща ти минават през главата и не те натъжават 
Пътуване винаги може да се осъществи, стига да го искаш и избора ти да се окаже още по-вълнуващ 
И не се плаши, че бързо ти минава тъгата. Така е по-добре. Ние не бива да сме тъжни 
С тия емотикони направо ме побъркахте 
Взех да ги поставям постоянно 

Добра вечер на всички. По отношение на хормоните -  с тях по-внимателно. След операцията ми предписаха Тамоксифен ,който пих 1 година и  сама го спрях. Получих кисти на двата яйчника.
Хормоналната терапия според мен е нож с две остриета , но я предписват.
Nas nina не съм забравила твоето питане,но ще ти отговоря в най-скоро,може и на лични.
Срам ме е,но малко трудно се оправям с компютъра и не мога да пиша бързо . Първият път даже ме
изхвърлиха като кирливо коте. Откъде да знам, че има време.Спирам да не стане пак фал.
Лека вечер на всички!!!

Еххо мнооооого яко клипче 
Хули....уф..както съм почнала да се окосмявам....ама това да е - бял кахър дет се вика 
eliwas е как така сама спря тамоксифена? Биеха ли ти золадекс и кой стадий беше? Беше ли хормоно зависима?
Късметче явно още ранимира след купона
soniad дано всички вливки протичат така лесно     
Ангеларий само така момиче....големи деколтета и смело напред
Между другото...ЧЕСТИТ ПРАЗНИК...все пак нека има празници

Ангеларий, едно провалено пътуване не е болка за умиране. Може би е трябвало така да стане, нали знаеш всяко зло за добро, предстои ти по-вълнуващо и емоционално преживяване, да знаеш!!!    
Оптимисче, благодаря за подкрепата и пожеланията!
eliwas, какви ти бяха резултатите от естроген и прогестерон т.е. EP и PR ,защото утре като си взема резултатите ,да видя дали ще имам и хормонотерапия.
Хули, отворих вратата, но само за да изляза малко на въздух.

Обичам празниците, все пак повод да си пийнем  
Оптимистче 
Това да ти е проблема миличка, ще се оправиш .
Еливас, моля се да не ми се обидиш, но все си мисля, че
се изразяваш с недомлъвки.
Пиши направо и с подробности.
Ние сме печени, не се страхуваме и искаме всички подробности.
Аз например съм пила Нолвадеск и аминоглутетемид от1993 до 2000 година.
Не съм имала странични ефекти. Рецидива се появи 7 години след това.
Не твърдя, че кистите не са от хормоналните, но и не мисля,
че лекарите не знаят какво правят.
А Късметче ще я чакаме най-рано утре /време е за "мотикончетата/  
Това ми харесва страшно, може би защото отговаря точно на стария ми ник  
Соня, вратичките се оставят леко отворени, защото може винаги да ни потрябва някакво излизане 

Optimistche веднага отговарям.Диагноза-инвазивен дуктален карцином Г2.Т2Н0М0.Резултати на хормонални рецептори естроген-отриц. прогестерон-120.Може би затова ми предписаха Тамоксифен
Сама поех отговорност и го спрях ,за което не съжалявам.Със сигурност ми навреди повече.след година-кисти в яйчниците.А до 5години ако го бях пила-не ми се мисли!
Ех ,ако можех по -бързо да пиша щях да споделя още неща.
На всички желая самочувствие и ГОРЕ  ГЛАВАТА!!!