Понякога ми се ще да спра времето за да запазя мига. Няма как да стане, обаче.
Виж целия пост
радостта да останеш
- Публикувана: 26 авг. 2008, 08:52 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 08:07 ч.
# 15
26 авг. 2008, 11:29 ч.
# 16
26 авг. 2008, 11:36 ч.
Имало е места, от които не ми се е тръгвало. Но аз осъзнавам, че не местата са ме направили шастлива, а човекът, с когото съм била там. Така че определено има хора, от които не ми се тръгва.
Както някой беше написал по-горе помня мириса им.
Виж целия пост
Както някой беше написал по-горе помня мириса им.
# 17
26 авг. 2008, 11:41 ч.
Дали да запазиш магията на желанието или да останеш и да умреш от скука?
Скуката мен лично ме убива.
Виж целия пост
Скуката мен лично ме убива.
# 18
26 авг. 2008, 11:44 ч.
Не ми се тръгва точно от този миг в моя живот.Друго не знам какво да кажа...
Виж целия пост
# 19
26 авг. 2008, 11:46 ч.
Чудесна тема! 
В момента знам от къде искам да си тръгна. Сигурно пак ще ми липсва по нещо от тук, но се надявам на новото-старо място да се чувствам много по-добре.
Искам да отида в родината си и да не си тръгвам от там.
Виж целия пост
Всичко ми писва и си тръгвам с кеф.
Искам да отида в родината си и да не си тръгвам от там.
# 20
26 авг. 2008, 11:46 ч.
рядко ми е скучно, да не бъда крайна и да кажа никога.... прекалено голям нарцис съм, не говоря за външен вид
Виж целия пост
# 22
26 авг. 2008, 12:08 ч.
Мда, имала съм места , от които не съм искала да си тръгна, но няма как ...
Виж целия пост
# 23
26 авг. 2008, 12:14 ч.
Живота е цветен и различен. Посещаваме места и срещаме хора, които не искаме да оставяме. Но все пак трябва да продължаваме, защото не знаем кого ще видим или къде ще бъдем утре! Може би УТРЕ ще ни срещне с нови хора и места!
Виж целия пост
# 24
26 авг. 2008, 12:21 ч.
От известно време се опитвам да гледам малко по-философски на нещата, а не по романтичния начин, че е трудно. 
Имало е и има места , хора и състояния, от които не искам да си тръгвам, или пък много искам да се върна.
Съвсем конкретно - не съм искала да си тръгвам от Рим /и двата пъти/ и ако ми даде някой билет и 200-300 евро моментално тръгвам.
Не ми се "тръгваше" от раждането на децата ми. Чувството никога не се забравя и колкото и шаблонно да звучи - няма такова, неповторимо, несравнимо с нищо на света.
За хората мисля да пропусна, по обясними причини.
Виж целия пост
Имало е и има места , хора и състояния, от които не искам да си тръгвам, или пък много искам да се върна. Съвсем конкретно - не съм искала да си тръгвам от Рим /и двата пъти/ и ако ми даде някой билет и 200-300 евро моментално тръгвам.
Не ми се "тръгваше" от раждането на децата ми. Чувството никога не се забравя и колкото и шаблонно да звучи - няма такова, неповторимо, несравнимо с нищо на света.
За хората мисля да пропусна, по обясними причини.
# 26
26 авг. 2008, 12:23 ч.
аз се привързвам към миризми и докосвания ... например бабината къща ми мирише в спомените,хората също ...някак зрението ми е слабата страна ... не че не се възхищавам, но истинските спомени остават в миризми и докосвания при мен 
вероятно не съм единствена, но да споделя
Виж целия пост
вероятно не съм единствена, но да споделя
# 27
26 авг. 2008, 12:36 ч.
Поздравления за готината тема... и начина по които си подредила думите за да попиташ...
Щастливите хора си личат... и наистина трябва да се грижим за това, което ни радва (справка "Малкият принц")...
Виж целия пост
От къде не ви се тръгва? Кои не напускате? Какво искате да задържите?
Темата е за радостта и правото да останеш там, където искаш. За необходимата тишина, за всичко, което не ни прави кресливи.
За хора, пространства и състояния. За способността ни да ги опазим.
Темата е за радостта и правото да останеш там, където искаш. За необходимата тишина, за всичко, което не ни прави кресливи.
За хора, пространства и състояния. За способността ни да ги опазим.
Поздравления за готината тема... и начина по които си подредила думите за да попиташ...
Щастливите хора си личат... и наистина трябва да се грижим за това, което ни радва (справка "Малкият принц")...
# 28
26 авг. 2008, 12:46 ч.
Имаше една подобна сентенция..:
"Никога не се връщай там,където ти е било най-хубаво".
За себе си съм забелязала,че наистина първото впечатление,първото усещане и изживяване е винаги най-силно и най-трайно.
Повторя ли-магията се губи.
Не се ли върна-очарованието си остава и мястото присъства в мислите ми дори леко идеализирано...
Темата е много хубава
Виж целия пост
Хубавото на хубавото е, че не можеш да останеш там
"Никога не се връщай там,където ти е било най-хубаво".
За себе си съм забелязала,че наистина първото впечатление,първото усещане и изживяване е винаги най-силно и най-трайно.
Повторя ли-магията се губи.
Не се ли върна-очарованието си остава и мястото присъства в мислите ми дори леко идеализирано...
Темата е много хубава
# 29
26 авг. 2008, 12:52 ч.
Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.
Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.
Една реплика в един филм запомних - " Навлизаме в години в които животът вече спира да дава, а започва да взима от нас".
Уви...в началото всичко е пред нас - целият един живот, переспективи, надежди и мечти, планове, нови и нови срещи на нови и нови места, семейство, деца....
И след определен момент - младостта се е изплъзнала подмолно, плановете са се сбъднали, а някои май и не са, най-важните срещи са се осъществили - с децата ни. Да, може би ни предстоят и други. Може би.
....Най-най-най-мразя да си тръгвам от морето. Когато бях дете плачех, сега просто тъгувам...
Но едва ли да остана би ме направило щастлива. От онези неизбежни събития, чиято неповторимост се дължи именно на тяхната преходност.
Знам ли, може пък в това е смисъла.
Толкова хубаво сте го написали!Ето затова искам да спра мига.
Виж целия пост
Не бих искала мен да ме напускат. За съжаление, обаче, с течение на годините все повече хора, които обичам 'напускат' безвъзвратно живота ми по различни причини.
Младостта си искам да задържа. Колкото мога по-дълго.Тя ми дава усещането, че всичко все още е поправимо и трепетното очакване, че има още много хубави неща, които ми предстоят.
Една реплика в един филм запомних - " Навлизаме в години в които животът вече спира да дава, а започва да взима от нас".
Уви...в началото всичко е пред нас - целият един живот, переспективи, надежди и мечти, планове, нови и нови срещи на нови и нови места, семейство, деца....
И след определен момент - младостта се е изплъзнала подмолно, плановете са се сбъднали, а някои май и не са, най-важните срещи са се осъществили - с децата ни. Да, може би ни предстоят и други. Може би.
....Най-най-най-мразя да си тръгвам от морето. Когато бях дете плачех, сега просто тъгувам...
Но едва ли да остана би ме направило щастлива. От онези неизбежни събития, чиято неповторимост се дължи именно на тяхната преходност.
Знам ли, може пък в това е смисъла.
Препоръчани теми