Обичам Търново. Обичам да се връщам тук, където и да ида.
Затова и останах...
Затова и останах...
И ти се даде на магията, нали
радостта да останеш
- Публикувана: 26 авг. 2008, 08:52 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 08:07 ч.
# 61
27 авг. 2008, 15:14 ч.
Аз обичам тази лека носталгия, която винаги ме обзема, когато пътувам или се разделям с нещо или някого.
Тъгата, на която се отдавам с удоволствие е по някакъв начин отражение на емоция, чувство или усещане, което съм изживяла и винаги отделям по малко време, за да си взема довиждане, ако мога така да се изразя.
Виж целия пост
Тъгата, на която се отдавам с удоволствие е по някакъв начин отражение на емоция, чувство или усещане, което съм изживяла и винаги отделям по малко време, за да си взема довиждане, ако мога така да се изразя.
# 62
27 авг. 2008, 15:51 ч.
Вчера не ми се тръгваше от там, където са децата ми в момента. Не ми се е тръгвало от страшно много места, не ми се е разделяло със тсрашно много хора, но децата ми са най-голямата ми котва.
Виж целия пост
# 63
27 авг. 2008, 17:06 ч.
Искам да остана за малко, но на много места.
Да оставам с хората, които обичам.
Да задържа ентусиазма и умението да се радвам
За задържа приятелите.
Виж целия пост
Да оставам с хората, които обичам.
Да задържа ентусиазма и умението да се радвам
За задържа приятелите.
# 65
27 авг. 2008, 22:09 ч.
Опитвам се да отговоря на въпросите в започнатата от мен тема.
Не ми се тръгва от пухкавите детски ръчички върху дланите ми, от тихата нежност на сутрешното "мама", от усмивката на толкова чистото, от непринудената всекиминутна възхита "ей" на едно светлокосо мъниче, от млякото по устните му и рамената ми, от пясъка и камъчетата в обувките, от следите на озадачението "защо мау е по-бърза от мен". Не ми се заминава от страхотното чувство да усещам какво е да чакаш вечерното завръщане на този, който ме разбира какво съм написала по-напред.
Не ми се напускат вечерите на терасата със споделеното щастие, разлято в чашите хубаво по наше си вино и в уловеното лято. Не искам да зарязвам утрините с кафето и червеното небе, не мога да пропилея вечерите, в които синът ми имитира как летят птиците. Не ми се тръгва от майчинството.
Не напускам светлите, не напускам тъжните, не напускам всички естествени, и заминалите си, и останалите, и новопристигналите.
Искам да остана в пространството, където съм склонна да вярвам, че щастието е постижимо. Искам да опазя тишината и да чувам всички, които знаят, че когато сме заедно няма нужда да викаме.
Виж целия пост
Не ми се тръгва от пухкавите детски ръчички върху дланите ми, от тихата нежност на сутрешното "мама", от усмивката на толкова чистото, от непринудената всекиминутна възхита "ей" на едно светлокосо мъниче, от млякото по устните му и рамената ми, от пясъка и камъчетата в обувките, от следите на озадачението "защо мау е по-бърза от мен". Не ми се заминава от страхотното чувство да усещам какво е да чакаш вечерното завръщане на този, който ме разбира какво съм написала по-напред.
Не ми се напускат вечерите на терасата със споделеното щастие, разлято в чашите хубаво по наше си вино и в уловеното лято. Не искам да зарязвам утрините с кафето и червеното небе, не мога да пропилея вечерите, в които синът ми имитира как летят птиците. Не ми се тръгва от майчинството.
Не напускам светлите, не напускам тъжните, не напускам всички естествени, и заминалите си, и останалите, и новопристигналите.
Искам да остана в пространството, където съм склонна да вярвам, че щастието е постижимо. Искам да опазя тишината и да чувам всички, които знаят, че когато сме заедно няма нужда да викаме.
# 66
27 авг. 2008, 23:28 ч.
valerie, желание олицетворено по красив начин!
Желая ти от сърце да задържиш мига и да останеш в него дори и когато ще е отдавна отминал
Виж целия пост
Желая ти от сърце да задържиш мига и да останеш в него дори и когато ще е отдавна отминал
# 68
28 авг. 2008, 00:17 ч.
Радостта да остана във форума, когато все още мога да прочета нещо такова:
Ама, Валери, защо не предупреди в първия пост на темата да си приготвим и носни кърпички
Виж целия пост
Не ми се тръгва от пухкавите детски ръчички върху дланите ми....
Ама, Валери, защо не предупреди в първия пост на темата да си приготвим и носни кърпички
# 70
28 авг. 2008, 14:28 ч.
Радостта да останеш се услажда най-много на тези, които знаят кога да си тръгнат.
Единствената радост, която чувствам неизбежна, е радостта да остана със себе си, въпреки дръзките опити на блудното ми то да ми изневери.
Виж целия пост
Единствената радост, която чувствам неизбежна, е радостта да остана със себе си, въпреки дръзките опити на блудното ми то да ми изневери.
# 71
2 септ. 2008, 08:07 ч.
Не мога да си представя, че трябва да си тръгна от мястото, което ненавиждам и мразя.......искам да се махна от това място...но не мога да понеса мисълта, че част от сърцето ми остава тук...по-голямата част
Виж целия пост
Препоръчани теми