войната за пясъчника

  • 3 165
  • 28
# 15
Само докато видя, че някой с кофти намерение се цели в нещо мое веднага го хващам за косите и с два ритника отзад го разкарвам. Да си знае мястото.
Тези с "кофти намерение" ги надушвам от далече. Никога не оставам длъжна, никога не мълча.

Има други случаи, примерно когато някой с чисто намерение поиска нещо мое - давам. Даже раздавам.

Ако случайно се подведа в преценката си - вземам си бележка. Подминавам или се извинявам - зависи колко сериозно съм се подвела.

Виж целия пост
# 16
Всеки има право на лично пространство и то е неприкосновено. До физическа саморазправа в отбраната не стигам, но и много ясно очертавам границите, за да не се преминават. Дори и най-близките ми хора знаят къде да спрат.
Хората тип "разграден двор" никога не са ми допадали, а и не мога да ги приема като алтруисти или пацифисти. Може би мекушави ли безволеви ще е по-точното определение за тях.
Виж целия пост
# 17
А малко темерут падам. Чак агресори няма около мен, или аз съм толкова зле, че ги оставям д ами копаят в пясъка. Не знам. Не мисля, че е добра идея  да ги зачаткам с лопатката, макар че ми се ще понякога да взема пушка. Сложна работа Simple Smile
Виж целия пост
# 18
Не давам косъм да падне от нищо мое.
Хич ли не линееш, Лиске?
Виж целия пост
# 19
Не обичам да ми прекрачват в личното пространство непоканени. Директна съм - казвам си каквото мисля. Физически агресивна не съм - сигурно, защото само комарите са ми в катeгорията.  Mr. Green Най-лесно е да ме ядосат, ако засегнат детето - там не прощавам. Иначе съм по-скоро от подаряващите - лесно давам, когато е за хората, на които държа.
Виж целия пост
# 20
Не давам косъм да падне от нищо мое.


Ааа не лъж...а там дето нямаш косми?

п.п. По темата. Не съм бойна....опитвам да говоря, като видя, че срещу мен седи куха лейка, ставам и си заминавам- с моето си нещо Wink
Виж целия пост
# 21
А малко темерут падам. Чак агресори няма около мен, или аз съм толкова зле, че ги оставям д ами копаят в пясъка. Не знам. Не мисля, че е добра идея  да ги зачаткам с лопатката, макар че ми се ще понякога да взема пушка. Сложна работа Simple Smile
Замислих се за себе си. Разпознавам добре агресорите, само, че ги каня в личното ми пространство, някак неестествено гостоприемна съм. Любопитно ми е докъде ще стигнат, към какво са се запътили, наблюдавам и себе си, колко време ми трябва, за да хвърля пясъка. Иначе материални средства, като лопатки, рядко ползвам, рядко защитавам и материален свят, освен, ако не е натрупан с лични значения. Опитвам се в крайна сметка да защитя себе си, такава, каквато се познавам и харесвам. Пазя близките ми без да съм решила, че са стопроцентово мои, пазя и правото им да бъдат себе си /това не означава, че стоя и се възхищавам на незнайно откъде появилата се понякога детска агресия/. .
Ulia ме разбра. Може би не съм я формулирала правилно, ......

Грешката е, че крайната идея е формулирана в последните 3 изречения на поста. А ние рядко четем до там.
Никога не пускам теми просто така. Тръгвам отнякъде, от нещо лично преживяно, защото иначе после нещо ми виси. Стигнала съм до последните изречения, благодарение на първите. Пък, ако някой ме разбере, разбере
Виж целия пост
# 22
Посипи го с пясък.
Виж целия пост
# 23
то всеки си брани личната територия,ясно.обаче как определяме периметъра и?
авторката на темата май това пита Thinkingметър и половина,два ,пет,или периметъра зависи от ситуацията?
Виж целия пост
# 24
Прекрасна тема.
Пример за съотношението "писане - четене" във форума.

Пометох.
Предлагам лека редакция в първият пост..
Виж целия пост
# 25
Предлагам лека редакция на заглавието.
  Да, права си, звучи агресивно. Ще го направя.
Виж целия пост
# 26
Допускам хора близо до себе си, но почнат ли да ми ровят с лопатка в пясъчника/живота/ става лошо. Той е малък, но вече знае Wink
Виж целия пост
# 27
моето лично пространство е твърде лично и трудно някой би могъл да го пожелае, камо ли да го присвои. към материални неща нямам привързаност и всъщност съм пълен хедонист - веселя се и се наслаждавам на живота. енергия за глупости гледам да не хабя.
Виж целия пост
# 28
 В най- личното  ми пространство никой не може да навлезе, докато аз не му позволя, даже поканя. В такъв случай изобщо не намирам смисъл да го "браня", камо ли  с материални и нематериални подръчни средства. Аз разбрах питанката като  за малко по- широк периметър и така отговорих по- горе.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия