Колко често изказваме благодарност на хората, които ни подкрепят по пътя? Дали си даваме сметка за усилията им и за жертвите, които правят? До колко сме склонни да не приемаме за даденост оказаната помощ и подкрепа?
Започнах темата, защото изпитваме нужда да благодарим на един специален човек – д-р Веселин Пенков, гр. Плевен.
Благодарим на д-р Пенков за подкрепата през изминалите две години! За надеждата, за оптимизма, за топлото, човешко отношение, за разбирането, за безкрайната всеотдайност, за грижите, за навременната и адекватна помощ.
Благодарим му, че отстояваше правата ни, че пренебрегна почивката и спокойствието си, че съхрани малкото останала надежда.
Благодарим му, че беше до нас, когато бяхме уплашени и обезверени, притиснати от поредната безизходица.
Благодарим му, че вярва заради нас, че се бори заедно с нас, че прави всичко необходимо, за да облекчи пътя, по който вървим.
Благодарим му, че часът никога не беше неприемлив, а дните – почивни.
Благодарим му, че не се отказа, въпреки всичко!
Благодарим му за това, че не се чувстваме част от статистиката, поредния случай на стерилитет.
Преди броени дни ме изписаха от болница – извънматочна бременност. Случаят беше заплетен, никой не допускаше извънматочна бременност, единствен д-р Пенков настояваше за лапароскопия.
Давам си сметка до къде можеше да се стигне, без навременната намеса на д-р Веселин Пенков.
Благодарение на него и екипа му, аз се чувствам добре и се възстановявам сравнително бързо.
Вярвам, че нищо в живота ни не е случайно. Защо трябваше да преминем и през това? – не зная. Трябвало е да се случи дори само, за да осъзнаем, че не е нужно да се борим сами и да се осланяме само на себе си.
Благодарим на Бога, че ни срещна с д-р Веселин Пенков. Пожелаваме му здраве и много спечелени битки.
сем. Колеви
В. Търново
Виж целия пост
Започнах темата, защото изпитваме нужда да благодарим на един специален човек – д-р Веселин Пенков, гр. Плевен.
Благодарим на д-р Пенков за подкрепата през изминалите две години! За надеждата, за оптимизма, за топлото, човешко отношение, за разбирането, за безкрайната всеотдайност, за грижите, за навременната и адекватна помощ.
Благодарим му, че отстояваше правата ни, че пренебрегна почивката и спокойствието си, че съхрани малкото останала надежда.
Благодарим му, че беше до нас, когато бяхме уплашени и обезверени, притиснати от поредната безизходица.
Благодарим му, че вярва заради нас, че се бори заедно с нас, че прави всичко необходимо, за да облекчи пътя, по който вървим.
Благодарим му, че часът никога не беше неприемлив, а дните – почивни.
Благодарим му, че не се отказа, въпреки всичко!
Благодарим му за това, че не се чувстваме част от статистиката, поредния случай на стерилитет.
Преди броени дни ме изписаха от болница – извънматочна бременност. Случаят беше заплетен, никой не допускаше извънматочна бременност, единствен д-р Пенков настояваше за лапароскопия.
Давам си сметка до къде можеше да се стигне, без навременната намеса на д-р Веселин Пенков.
Благодарение на него и екипа му, аз се чувствам добре и се възстановявам сравнително бързо.
Вярвам, че нищо в живота ни не е случайно. Защо трябваше да преминем и през това? – не зная. Трябвало е да се случи дори само, за да осъзнаем, че не е нужно да се борим сами и да се осланяме само на себе си.
Благодарим на Бога, че ни срещна с д-р Веселин Пенков. Пожелаваме му здраве и много спечелени битки.
сем. Колеви
В. Търново
Не zнаех преz какво минаваШ. Желая ти бърzо въzстановяване.
Нищо смислено не мога да кажа в момента, просто знай, че силно те прегръщам 
Защо, мамка му, защо трябва да минем всички кръгове на ада заради нещо толкова естествено като да имаш дете 
нямам думи 
Хоупче,силно те прегръщам ,ти си силна 