Той заминава в понеделник и се прибира в петък. През деня се чуваме доста често, а вечер се виждаме на скайп, засега се спавям, но ни е трудно и на двамата - само детето се държи все едно нищо не се е променило. Сега отивам да приготвям вечеря, че все пак сме 3 тази вечер - ЧАО засега
Виж целия пост
Да го подкрепя ли?
- Публикувана: 28 авг. 2008, 16:40 ч.
- Последно мнение: 13 май 2009, 20:35 ч.
# 135
2 ноем. 2008, 19:57 ч.
# 136
2 ноем. 2008, 20:23 ч.
Успех от мен. 
И дано направят този офис в Търново по-скоро 
. 
Виж целия пост
И дано направят този офис в Търново по-скоро .
# 137
2 ноем. 2008, 21:03 ч.
А ако програмистите са от "село"?
Ние програмистите какво да правим като само в София ни дават над 2000 и само тук има софтуерни компании. И ние ли да си ходим?
Когато държавата се погрижи да си имам достатъчно софтуерни компании в града където съм израснала (родена съм в София) и имам избор за работа като ВИСШИСТ, тогава ще се махна от София.
Виж целия пост
Не знам защо си мислите, че в София заплатите са по 3000 лв? Цял живот жиея тук и ако не си наистина много квалифициран, с поне 3 езика и много опит, повече от 800 много, ама мнооооого трудно се взимат. Големите пари са за програмисти, софтуерни специалисти, архитекти и тнт...
Никой няма да ти даде повече от 800 лв (даже и това се смята за голяма заплата), само защото си дошъл у големото село. Да не говорим за наемите, панелна гарсониерка в най-крайните квартали средно над 150 евро.
Никой няма да ти даде повече от 800 лв (даже и това се смята за голяма заплата), само защото си дошъл у големото село. Да не говорим за наемите, панелна гарсониерка в най-крайните квартали средно над 150 евро.
А ако програмистите са от "село"?
Ние програмистите какво да правим като само в София ни дават над 2000 и само тук има софтуерни компании. И ние ли да си ходим?
Когато държавата се погрижи да си имам достатъчно софтуерни компании в града където съм израснала (родена съм в София) и имам избор за работа като ВИСШИСТ, тогава ще се махна от София.
# 139
8 ноем. 2008, 19:25 ч.
Виж целия пост
Преди година и половина и аз бях пред същата дилема - да го подкрепя ли....или не...Живеем във Варна, предложих аму работа в Бургас. Точно заради факта че ще съм сама с детето не го подкрепих. Не можех да си представя, че ще трябва да се справям сама, че ве4ер нам ада е с нас и др. Ние също не сме били на "хляб и сол", но не беше и розово положението. Той все пак реши и замина. Ами да ви кажа честно, тогава бях много против, ама много. Само че се оказа, че не е толкова страшно. Идва си достатъчно често, на около 4 или 5 дни, доволен е от работата си, доставя му удоволствие, чувства се пълноценен и спокоен, успяваме да си позволим пове4е неща от преди.
Така и ние с малкия сме добре. Интересното е, че не се получи отчуждаване, от което най-много ме беше страх. Напротив - сега като се върне и е абсолютно отдаден на двама ни, ама абсолютно. Когато не е с нас по 15 000 пъти звъни да ни пита как сме, това и онова как е и справили ли сме се, ако има нужда се намесва както може, но слава Богу рядко се стига до там. Имаше и вариант и ние с малкия да идем при него, но решихме че за момента няма да правим този ход. Обмисляме друга стъпка,но както и да е, това е вече друга тема.
Исках да кажа, че според мен си е до човека. Въпреки, че аз не подкрепих съпруга си на времето, сега го отчитам като грешка и бих те посъветвала не само емоционално да обмислиш нещата, както правех аз тогава. Добре премислете след разходите за квартира, пътни и други има ли смисъл по-високото заплащане и след тези разходи остава ли пак достатъчно, което да оправдае трудностите, през които 100% ще ти се наложи да минеш. А и не само на теб всъщност. Помисли и как би ви се отразила такава раздяла, говорете, много, ама много говорете. Поне така направихме ние. Дано съм ти била полезна. Желая ти успех!
Така и ние с малкия сме добре. Интересното е, че не се получи отчуждаване, от което най-много ме беше страх. Напротив - сега като се върне и е абсолютно отдаден на двама ни, ама абсолютно. Когато не е с нас по 15 000 пъти звъни да ни пита как сме, това и онова как е и справили ли сме се, ако има нужда се намесва както може, но слава Богу рядко се стига до там. Имаше и вариант и ние с малкия да идем при него, но решихме че за момента няма да правим този ход. Обмисляме друга стъпка,но както и да е, това е вече друга тема.
Исках да кажа, че според мен си е до човека. Въпреки, че аз не подкрепих съпруга си на времето, сега го отчитам като грешка и бих те посъветвала не само емоционално да обмислиш нещата, както правех аз тогава. Добре премислете след разходите за квартира, пътни и други има ли смисъл по-високото заплащане и след тези разходи остава ли пак достатъчно, което да оправдае трудностите, през които 100% ще ти се наложи да минеш. А и не само на теб всъщност. Помисли и как би ви се отразила такава раздяла, говорете, много, ама много говорете. Поне така направихме ние. Дано съм ти била полезна. Желая ти успех!
# 140
8 ноем. 2008, 19:30 ч.
И на мен ми предстои такъв избор - каква др.стъпка сте обмисляли пиши моля когато имаш време
Виж целия пост
# 141
9 ноем. 2008, 23:46 ч.
Lehmann, много ми харесаха разсъжденията ти.
По темата - стискам палци да отворят офис в Търново, за да сте пак заедно. Нещата понякога изглеждат много по-трудни и вечни, отколкото са.
Виж целия пост
По темата - стискам палци да отворят офис в Търново, за да сте пак заедно. Нещата понякога изглеждат много по-трудни и вечни, отколкото са.
# 142
15 ноем. 2008, 20:03 ч.
здр. искам да ви се похваля че се чувстваме чудесно - щастливи и се обичаме повече от всекога интерести са ми вашите мнения и съвети, относно тово как да се справям по лесно със самотата през седмицата, когато сме разделени ,ще съм Ви благодарна, ако ми пишат мами със моята съдба...
Виж целия пост
# 143
18 ноем. 2008, 16:47 ч.
Привет! Днес съм тъжна,защото си позволих да се влияя от хорските приказки. Какви ли не версии се изговориха, че се разделяме , че вече не сме семейство и т.н. Кажете ми, моля Ви как да спра да мисля затова, което не е вярно, а хората го говорят. Вече почнах да се питам дали това е завист, злоба, простотия или и аз вече не знам какво. Оччаквам вашите отговори с критики, подкрепа, мнения, съвети или както Вие си решите...
Виж целия пост
# 144
18 ноем. 2008, 17:22 ч.
За съжаление хорското мнение и одумване не можеш го спря. Винаги, навсякъде има по няколко зрънца - скучаещи пенсионери, злобливи съседи, или просто клюкари, които обогатяват своя живот благодарение на чуждите изживявания. Но дори съпруга ти да беше вкъщи при вас - повярвай ми, отново щяхте да бъдете одумвани по друг повод 
Човек трябва да се научи да пресява важното от маловажното и да обръща внимание само да значимите неща. А определено съскането на клюкарите не е от тях. Абе с една дума - дреме ти за подмятанията 
Виж целия пост
Човек трябва да се научи да пресява важното от маловажното и да обръща внимание само да значимите неща. А определено съскането на клюкарите не е от тях. Абе с една дума - дреме ти за подмятанията
# 145
18 ноем. 2008, 18:55 ч.
vilikoq мерси за подкрепата. Сега съм без съпруг и тези дни са ми досадни и доста тежки
Виж целия пост
# 147
4 ян. 2009, 17:08 ч.
Според мен семейството трябва да са заедно. Бих подкрепила мъжа си ако договорката е, че до няколко месеца и ние отидем при него.
Виж целия пост
# 148
15 апр. 2009, 19:47 ч.
Привет . Не съм влизала да чета скоро има доста интересни неща. Щастлива съм, че в момента съм с дъщеря си и мъжът ми. Той е във В,Търново до края на април, тъй като подготвят нови проекти. Не съжалявам , че го подкрепих , защото виждам че в тази криза ние живеем доста добре, макар и да се налага да сме разделени през работната седмица. Обичайте се, не се ревнувайте - много и знайте, че при мен тази временна раздяла ми подейства добре на брака и самочувствието. Сега всяка седмица от петък до понеделник я караме като меден месец. Айде , чао , отиваме да играем боулинг.
Виж целия пост
# 149
13 май 2009, 17:59 ч.
Привет! Надявам се , че при Мими всичко е ок. Честно казано втора вечер чета тази тема и се питам как си, справяте ли се, трудно ли е много? Дано се включат и други и аз съм на такъв кръстопът само че ние във Плевен а той в Варна.Пишете за мнения, моля Ви , а и ти Миме чакам да се включиш
Виж целия пост
Препоръчани теми