Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Кезая, това лечение с ток наистина ми се стори интересно и по-различно от досега обсъжданите и коментирани методики за лечение. Важното е наистина да има информация какво се случва след това, и дали наистина дава ефект. За съжаление повечето деца с проблеми от спектъра се появиха през последните 5-6 години, а готовите да рискуват и опитат новостите, които им се предлагат не са много.
За хомеопата - не съм чувала нищо за него, но попрочетох сега из форума наистина има много добри отзиви. Ние лично сме посещавали двама хомеопати, които се бяха заели да лекуват основно хиперактивността. Мога да кажа, че сме постигнали с тях някакъв ефект, по-скоро подобрение, но не мога да съм убедена от кое е по-точно. В същия период е и работено със специалисти и съм давала и хранителни добавки и други нетрадиционни методи.
Дороти, Пепи, видях ви сладурите, личи си че са се харесали. Пепи, това че търси приятелството на другите, и че е кротък, приветлив само му помага. А и много пъти сме говорили, че каква ще е точно диагнозата...няма толкова голямо значение, по-важно е какво правят децата, и какво правим ние и специалистите за да преодолеем техните проблеми.

Искам да ви попитам, случвало ли ви се е, детето да каже някоя дума, да я казва много пъти, да я използва, и след това да се опитва да я видоизмени. Явно опознава позите на устата си, мимиките, езика и експериментира. И когато го помоля да я каже правилно, той се сърди, и продължава да я казва неправилно. Веднъж вече минахме през такъв период, по-скоро отмина от само себе си. Та незнам как да постъпя, дали да настоявам до край, с цената на рев и сърдене да я каже правилно, или да се правя че не забелязвам, че не я казва както трябва 

Мартинче, според мен тренира-не само думата, но и собствената си интонация,а може и да си самостимулира слуха.Аз бих вмъкнала тази дума в разговор ,докато си играем на пода.За да чуеш как звучи когато човекът не е напрегнат.А ако я сложите в рима с някоя друга дума-така няма как да я изкривите  
Кезая-то от зор са тръгнали тези жени да търсят изкуствено ДНК,като сме за срам и резил да не можем да използваме наличните стволови клетки ,заради президента ни.Срам и позор-да имаш учени ,а да нямаш закон

Значи гледам си едно сериалче (Вируси, еболи, кнонинги, генно модифициране и т.н. фантасмагорийки, малко боза, ама зарибяващо) и по едно време големите умове в лабораторията борейки се да разгадаят новия вирус изцепват "За това и хората със синдром на Аспергер немогат да ни помогнат"  Айде, възгордявайте се - и по сериалите Аспергиците са признати за най-големите умници  Аз много се накефих 
martin4e, сина ми преди да проговори така си играеше със срички - повтаряше ги и се слушаше. В смисъл - той можеше да повтори тогава дума, но незнам дали разбираше значението и - папагалски. После мина през един период когато си "играеше" повтаряйки срички и така сменяше интонациите...после изчезна това, когато се появи значеща реч. Сега понякога като каже нещо /обикновенно някаква граза или дума която е нова за него/ пак се случва така да я повтаря изкривено до безкрай, дори и да знае как се казва правилно... с времето сама се оправя.
Между другото при нас има нещо ново което много ми харесва/и доста пречи понякога/ - влияем се от това кой какво казал в градината
И спори еди кое си как било, и кой му бил казал,ч е е така и така трябвало да се прави.
Друго ново - ЛЪЖЕ  Много. чак си се кефи на лъжите  - ама са едни плиткииииии...АУУУУУУУУ.... неможе да излъже и себе си
от рода на "Няма да си мия ръцете, госпожата (в градината) каза да не си ги мия. ", "Не е вярно, че не слушам, еди кой си каза, че съм послушен " (тоя еди кой си не сме го виждали скоро, нито присъства по време на "непослушанието") Или забърсва по някоя играчка като ходим при друго дете(обикновенно скрита в гащите ) и лъже най нагло, че са му я дали 

Малчуганите са големи сладури Давайте още снимки  Да ви кажа мен какво ми направи впечатление - колко хубаво са облечени децата  Моите нали нищо не искат да обличат....

Да ви се оплача - вече не само малкия батко изпитва паническа непоосимост от копчета - и малкото диване е така  Сутрин ми отнема половин час да го облека....и като види накрая че дънките ми имат копче ипочват едни писъци да се събувам.... Какво ги правя тея деца, какво толко страшно има в тея копчета незнам! Честно побърквам се вече. Докато малкия батко почна да носи "някакви" дрехи, сега малкото неще нищо да облича .  Всичко се оглежда подробно да няма външни шевове, копчета, връзки, тегели и т.н. Не дай си боже щампа! Блуза с дълъг ръкав е абсурд да му облека ....ЩЕ СЕ ПОБЪРКАМ! 2.9 годишения пикльо ме побърква отвсякъде    Един не ми стигаше такъв ....  Най гадното е че точно на таква възраст се появиха проблемите с малкия батко със дрехите...и сега се повтаря историята. До преди 6 месеца мсилехме,ч е е само подражание ...ама не - в момента мъника носи много по-малко дрехи  Вече почвам да си мисля, че аз нещо бъркам че децата ми стават такива....Ама пък голямото ми дете и дънки си носеше, и ризи с копчета, и якета с дзипове....
Съвета който получих е да го насилваме да се облича. Обаче аз вече не се справям - той може да се разсъблича вече сам и ефекта е нулев....  Ама и тая паника от копчета ме убива - остава и аз да спра да нося копчета сега, щото на тях не им изнася 

Деси, аз се зачетох в този форум по повод на вашите копчета и обличания.
http://www.latitudes.org/forums/index.php?showtopic=3439
Дали пък ако купиш друг вид дрехи от тези дето балансират дисфункцията няма да сбалансирате сутрините.А може и само да ти се струва-в градинката на дъщеря ми гледам ,че лелката се е видяла в чудо от полуголи по "нашите" представи малчугани от 1 до 3 години.Тя е тренирана по Монтесори и твърди, че в тази възраст обличане-събличането било част от развитието им.Не те успокоявам.Аз като гледам какъв терор понесохме преди 1,5 от момиченцето 2006 набор-а сега това е само спомен..Ами, ако си отшумява проблема с търпение?  

На 2,5г Роси тръгна на ясли , и там забелязали че не се заиграва с  други деца и страни от тях .А в къщи по цял ден търчеше напред назад по никакъв начин не можех да привлека вниманието му.На 3г започнахме работа със логопед , на 4г тръгна в тази градина и от от тогава Руска се промени много в положителна насока от към държание .За съжаление с говора сме до никъде , работата с него не е нещо специално

За отшумяване незнам... малкия батко е така вече повече от 4 години - вече носи "някакви" дрехи /обикновенно едни и същи, вади си ги от коша за пране/, а и той беше много тежък случай - нито обувки, нито дрехи искаше да носи на 4 години....сега след четкането поне не протестра като се облича това, което той иска. Аз съм благодарна, щото не ходи вече зиме и лете с пижама с къс ръкав.... С най-малкия ми казаха, че ще отшуми, че е подражание на малкия батко...ама ето на - повече от половин година чакаме, и става по-зле.
Аз се плаша, защото най-малкото ми дете все го гледаха под лупа, да не се развие това което ссе разви при малкия батко. /което ме кара да се замисля, че теорията за генетични произход може и да е вярна, защото "подозират" поява на проблема и при по-малките братя и сестри/. Но после изключиха проблема - въпреки забавеното говорно развитие при него нямаше забавяне в пасивния речник, с малко работа с логопед проговори и речта се разви, нямаше забавяне във моторното развитие и т.н. Обаче едно голямо НО. На тая възраст (2.9) малкия батко никой не го мислеше че има проблем... което ме кара да се замисля, дали пък проблема не се появи "явно" след 3тата година  . Иска ми се да вярвам, че щом терапевтите отхвърлиха СИД при малкото и не откриха маркери за проблеми, това няма да се случи, обаче как да си обесня параноята им от дрехи и копчета  
Единственото което е много странно за мен при най-малкия е постоянното му нараняване - изгаряния, счупвания, шевове са ни направо ежедневие....  няма 5 кв.см кожа без ожулвания и синини. Което колкото и да не искам да вярвам може и да е заради проблем със вестибуларния апарат. Обаче не ми стиска да го заведа пак при терапевтите. Защото ме е страх "да не видят" нещо. Затова ви рева тука.... някак си ми олеква, и като го напиша си го признавам и пред себе си   После си викам - "Я се стегни! Параноясваш! заприлича на ....... която все си търсеше с какво детето и е ненормално!"тея дето пушат тук отдавна си спомнят за нея
............. родители с увреждания, мдам....

О,Деси,как добре те разбирам ако знаеш.аз и до днес понякога се хващам,че мисля глупости за Мими.От бебе все ми се струва,че главата и е голяма/тайно си мислех,че и тя е с хидроцефалия/.И сега понякога и я меря със сантиметър. Определено е по-главеста от кака си,която е с хидроцефалия.
За копчетата-имам приятелка,чието здраво,нормално момиченце не може да облича дрехи с копчета.Таткото има същата...странност.и интересното е,че детето още от бебе го проявява това-като и обличали дрехи с копчета нервничала,дърпала ги.Сега е на 5г и продължава да има тази мания.

Moмичета, моята Мими пък изпитваше ужас от етикетчетата, които са пришити от вътрешната страна на блузите, около врата. Винаги ги режехме, сега като че ли това отшумя или поне спря да забелязва има или няма етикети там. Но се появи друго - види ли дрешка с лъскави нишки или плетиво, не я иска. Твърди, че ще и боцка и по никакъв начин не мога да и я облека.

Етикетите и ние не ги понасяме, особено на летните блузи. Боцкащите също. Голямия и той също.

Деси, аз бих завела малкия пак при терапевтите.Не за друго, а за да спре тази неизвестност, която те побърква в момента.Изпитваш угризения, че не си обърнала внимание на Арти навреме.Ако малчо се окаже, че има проблем ще имаш двойни угризения, че и него си пропуснала.А, ако се окаже, че няма проблем ще ти олекне.Имам лично мнение за проблема на малкия, ама няма да ти го пльсна тук детайлно  .Но в общи линий смятам, че няма същия проблем като големия батко, а нещо съвсем друго и поправимо, което ще се реши, само след като терапевтите ти дадат два - три съвета.
И аз те разбирам естествено.Разбирам и децата ти за дрехи с копчета.Ами гадни са, по трудно се закопчават - особено, ако си под 3 год. и трудно си кълчиш пръстите да го закопчаеш, та се налага някаква лелка да ти помага да си вдигнеш гащите в тоалетната, и то пред другите деца в детската  .Дългия ръкав хич не е удобен за носене.Трябва да се пазиш да не топнеш ръкава в супата  , а и на батко му правиш компромиси с удобни дрехи, а него го кълчиш с трудните.Хич не е честно, ама хич 

Мари_Анка- сладуранка Ужаса от етикетчета при нас включва изрязването на етикетите от играчките дори (на тея плюшените нали има пришит етикет как да се перат и т.н.) А за дрехи с "плетки" и "лъскавини" аз и до ден днешен не нося  Явно има много хора със сензорни проблеми - ама докато не им пречи да водят нормален живот това може би не е "проблем" 
Катина, смях се с тебе Я ми обесни тогава защо на моите дрехи с копчета се противят - сигурна съм, че ще измислиш теория която ще ми хареса 
За гащите в градината - моя малък маймун хич и не вдява да пикае и сере    на друго място освен памперса    В това да похваля малкия батко беше се осъвършенсвал и денем и нощем на неговата възраст    и не сме имали дори инциденти! Той ми е гордост - единственото ми дете което не се напикава нощем! /пу-пу най-големия откакто взе да влиза в пуберитета май спря  /

Веселчето, Деси благодаря ви за съветите Определено има нужда да си стимулира слуха, защото вечер спим всички на радио, Марти си го пуска, и ако случайно е настроено да се изключи през нощта, става и си го включва на определената станция и заспива на секундата.  Ценител е на хубавата музика, и отскоро си свири на един детски синтезатор, и се получава доста мелодично, правих опити дори да го записвам. Обича да има шумове като фон - например от телевизор или музика. 
Деси, за копчетата аз си мисля, че наистина му е трудно да ги закопчава, и затова да ги избягва. На нас ни бяха казали да си направим нещо като макет с няколко големи копчета, за да се учи. Не съм забелязвала при моето дете да има непоносимост към етикети, копчета, но все още няма и мнение по въпроса за дрехите. Имат си децата сензорни проблеми а и те са в толкова широк диапазон, и в различна степен

Като го описа така ми изглежда, че всичко, което стърчи ги дразни.И етикетите и копчетата са нещо извън обикновения пижаменодетайлен вид.Децата ти са естети просто  .Ами не ги кефят бе  .Както казваш и ламенца, и щампи - всичко това има вероятност да е по твърдо и по дразнещо кожата, пък и разваля фасона на дрехата  .А и явно ти се моткаш три часа да се окопчаваш и губиш ценно време 

Аз да се оплача - Мишо все още има тиковете.Вчера го взех от детската обаче и ми го похвалиха - взимал участие в час  .Тоест вдигал ръка /като жабата видяла, че подковават коня и тя вдигнала крак/.За госпожата най важното нещо е детето да вдига ръка.Хич си няма понятие, че като я питам как е, имам предвид дали общува с децата 

ААА, то вашето на нищо не прилича!
Сега да ви кажа, че някои странности не са съвсем странности. Моят син прави същите глупости като кака си. Тя се качва на масата - качва се и той, тя лапа салфетки, лапа и той, тя яде с ръце, яде и той - така правела Наталка, така и той (смята го за правилно )Много ме беше страх, че заради нея не мога да го отуча от памперса, но на година и половина го свалих и за щастие нямам проблеми.
Етикетите на гърба и той не ги понася, бучкали му. Според мен просто не ги иска там. Не иска и етикети на играчките, всичко се реже и се скатава в някакви кутийки, джобчета, прибрани! А за дрехите има претенции - не искам тази блуза, този панталон, има си любими и непоносими, не знам по какъв критерий. Така че тези мании не са само на специалните деца

Деси знаеш ли какво се сетих.Това, че малчо вади все дрехи от коша за пране, и не дава нови и чисти дрехи, дали не е свързано със миризмата.Нали и обонянието е сетиво.Защото мърлявите дрехи имат позната миризма  .Питай ги там спецовете.