Ревете ли на "Птиците умират сами"?

  • 11 405
  • 82
# 75
не съм я чела, но се просълзявам на книги, на филми само като съм сама
на Море от любов даже съм циврила, мани

помня като малка, майка ми си скъса да реве като умря онзи главния герой в Октопод
Виж целия пост
# 76
помня като малка, майка ми си скъса да реве като умря онзи главния герой в Октопод

О, да, и аз плаках тогава.
Виж целия пост
# 77
Не си спомням да съм плакала за книги или по-точно, помня, че съм плакала, но не помня на какво, тъй че, все тая.
На филми сълза пускам още по-рядко.
По отношение на четенето съм всеядна, важното е да има, никога не съм имала мазохистични/садистчни наклонности.



ПП. Не, на Вино от глухарчета съм плакала, но това е книга-библия за мен. И на Островите Галапагос като описваха семейната двойка от самолета, но то беше от самосъжаление, а не от съпричастност (друга култова книга).
Виж целия пост
# 78
Нямам конкретен спомен за "Птиците умират сами", но сигурно съм търкулнала по някоя сълзичка. Много съм ревлива, признавам си.
Виж целия пост
# 79
Тази книга я четох като тийнеиджърка и много ревах направи ми огромно впечатление и от тогава признавам си престанах да чета такъв тип литература за любов и романтика това беше последната такава книга - така че може да се каже че тя промени литературните ми предпочитания.
Виж целия пост
# 80
Не съм от плачещите. За първи път, "Птиците умират сами" я прочетох на немски... Познат от забранения по това време запад ми я донесе.
Години след това гледах филма. Книгата ме завладя, но не ме просълзи. Филмът ми "предизвика няколко сълзи"
Има няколко книги (някои цитирани), които винаги размразяват леденото ми сърце и даже при препрочитане понякога докарват сълза:
"Без дом"
"Стас и Нели"
"Малкият лорд Фаунтлерой"
"Сребърни кънки"
"Чичо Томовата колиба"
"Капитан Хатерас"
...... детска класика.....
Книгата, която наистина ми докара повече от няколко сълзи е:
КЛЕТКА (Стивън Кинг"
Виж целия пост
# 81
Сетих се, че като бременна рИвах и на Титаник.
Виж целия пост
# 82
Четох я, като бях в 7 клас и учех за
приемните изпити. Все изневерявах
с тая книга.


Аз я четох по изпитите за университета. Имаше тогава политически изпит, помня. Мама надниква в стаята, аз чета ли, чета, от една голяма тетрадка, а вътре пъхнати "Птиците...". Мама си вика "Тихо, детето учи, ще сполучи". Не помня дали съм ревала, обаче.

За Корадо Катани ревах, и за Ник Нолти от Богат Беден горко плаках под юргана.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия