Мъжа ми не разбира отпадналото ми състояние!!!

Като те види с големия корем,мърдащ и ритащ сам ще се сети Някои тогава осъзнават ,че вътре има малка душичка.Леко бременеене

Миличка спокойно си лежи и почиваи като имаш нужда,при мен беше по-посъщия начин чувстваx се много зле първите 4 месеца до 7 и после тежи не можеш да спиш много неразположения .Но това е нещо нормално ще видиш че накрая си е заслужавало.Повечето като моя и твоя мъж докато не го видят и почувстват грижата за това малко същества не могат да разберат ,а що се отнася до неразположенията няма как да ни разберат така че спокойна и лека бременност ти желая не се каxари и роди красиво и здраво бебче

И ние бяхме така - моя постоянно искашеюе да излиза, а на мен ми се спеше по 20 часа на денонощие.
Лежи си и си почивай и не се притеснявай - свиквай - така е - един мъж, колкото и да е разбран - никога не може да влезе в положението на една жена в подобно състояние!!!
Не си го слагай!!!

Браво бе, по-груби изказвания не бях чувала, добре че нямам такива приятелки като вас, че да съм ги издухала отдавна 
Да, за мъжете е много трудно да ни влязат в положението и да ни разберат... И аз като теб в началото се чувствах изключително зле! Понеже си познавам много добре мъжлето, взех че "избягах" в провинцията при нашите да си ме глезят през първите 3 месеца! В 10 г.с като по чудо изведнъж всичко си дойде на мястото и си ходих на работа до последно. Спокойно, всичко ще се оправи, стискай зъби още малко и не обръщай внимание на грубостта на някои хора, които такива като нас ги имат за мрънкащи лигли 
П.П. И да - бременната жена е центъра на вселената, аз със сигурност се чувствах така и така ме и третираха 

Не му се връзвай и си почивай без да се тормозиш. Моят беше същият - будеше ме даже в събота и неделя като стане, защото му било скучно и не разбираше потребността ми от повече сън.
Един съвет - пести си нервите!

Абе хора,не нападайте девойката с приказки от рода "ами като не си искала да ти е зле да не си забременявала".На мен до средата на петия ми беше адски зле,като казвам адски,това значи че бях на легло.Едва сега повръщането се разреди,а гаденето-благодаря на този който е измислил ДЕГАНА.Без него съм за никъде.И аз не съм искала да ми е зле,но забременях.Откъде да знам,че ще ми е чак толкова зле.Но и да знаех пак щях да забременея.
Ха кажете ми сега:
Откъде да знам,че от 7 г.с до 22 г.с ще повръщам като идиот и ще бъда като парцал?
Откъде да знам,че това време ще го изкарам ту в къщи на леглото,ту в болницата на системи?
От къде да знам,че БХС ще даде висок риск на Даун?
От къде можех да знам,че ще се наложи амниоцентеза в 18 г.с (отвратителна манипулация,само аз си знам какво преживях с нея)?
От къде да знам,че Дегана трябва да го пия и сега,заради проклетото гадене,което ще си отнеса с раждането?
От къде да знам,че високия пролактин от бременността ще е фактор за тумор на хипофизата?
От къде да знам,че и при най-малкото усилие да свърша контракциите ме пронизват(не са от подготвителните,а са си болезнени)
Засега това са ми болежките,мисля че изобщо не са малко.Това ми е втора бременност.Имам син на 10 години,който явно повече би разбрал авторката на темата как се чувства,защото ако не беше детето да ми препича филийки като повръщах,ако не беше мъжа ми,който като види че ми е зле,да се опитва да направи живота ми по-лесен,незнам как щях да оцелея с тази бременност.Чудя се как наистина някои от вас могат да мислят по този начин.И как наистина протича тяхната бременност?
Никой не знае дали ще може забременее.Никой незнае дали ще износи.А най малко пък никой незнае как ще протече дадена бременност,така,че моля ви спестете си коментари от сорта:


 

 
проблема е в хормоните които в момента бошуват в теб  според мен мъжа ти реагира правилно 

Нищо не е това твоето!На мен по цяла нощ, като ми беше зле и пъшках, мъж ми викаше:"Жена, цяла нощ сънува, че си с някъв и голямо пъшкане пъшка" .Човека си мисли, че на мен ми е добре и сънувам еротични сънища, но за жалост работата не беше такава .Няма как да те разберат мъжете как точно се чувстваш.

Това е истината за съжаление! А той идвал ли е с теб на преглед , на видеозон? Пожелавам ти в следващите седмици да се чувстваш все по- добре, а мъжът ти да осъзнае малко по малко промяната в живота, която тепърва предстои!

Според мен трябва открито да поговориш с мъжа си и да му кажеш какво очакваш от него.Той не може да гадае какво би те зарадвало, успокоило и т.н. Твоята чувствителност е изострена и затова се чувстваш  така.

Леле какви крайни изказвания има тук! Вие жени ли сте или какво! Момичето търси помощ, съвет, щом някои не могат да го дадат да си мълчат и да си изливат негативните настроения на друго място!
А сега и аз искам да кажа, че мъжът ми се държи по подобен начин. Втора бременност ми е! Първата беше безпроблемна. Сега съм в 7 г.с. и ми става все лошо, много ми се спи, дори прекалено много и като се прибера вечер не мога да обърна внимание ни на детето, ни на мъжа си. Кофти им е, че лежа постоянно, но само като полежа се чувствам що годе нормално. Само като видя храна и ми струва, че ще повърна, не ми се готви, ужасно е! А и по цял ден съм на работа. А мъжът ми приема с мълчание всичко, и аз се чувствам като виновна, че се чувствам по този начин и трябва да обяснявам. Вчера например се разхождахме доста, търсехме подарък за една сватба, и като ми прималя изведнъж, като ми се разхлопа сърцето, едва се съвзех. А той ме пита сега защо ми станало така. Еми така става с бременните понякога. Забравя ли, че съм бременна не знам. И като млъкна та до вечерта нито дума. Еми съжалявам, че му се развали настроението и деня, ама като иска да е пак татко и той ще трябва да се почувства зле от време на време. Аз по принцип си имам здравословни проблеми, по точно от две години пия минимална доза бета блокер за една аритмия, която имам, уж не опасна... Така,че трудно ми е ! Мила дано те успокоява мисълта, че не си сама, че всичко ще отмине, защото децата са тези, заради които си струва всичко!

Мъже, какво разбират те. Ако не им говорите и обяснявате за бременността и съпътстващите я промени и неразположения, не очаквайте изведнъж да им дойде просветлението и да се променят от само себе си.
Лека и безпроблемна!

Всъщност даваме съвети, мисля най-добрите. Да не се вторачва в поведението на мъжа си, да си седне на дупето, да почива и да се пази и да си насочи мислите в посоката на важните неща, не да брои колко пъти я е гушнал. Ами тези жени, които по стечение на обстоятелствата са сами, те да се гръмнат ли?

Не е до проблемна бременност - има жени и жени, едните вечно мрънкат, като са бременни най-много, другите просто се справят и разбират, че от мрънкане полза няма.


И какво сега...отивам да се срамувам в ъгъла......едва ли щеше да ти се налага да ме духаш, аз, като чуя мрънкането, сама си бягам.


Айде стига толкова, че да не създавам работа на колежките, каквото имах да кажа - казах.

Почивай си и не се тормози...ще минат първите 3 месеца и ще живнеш. той наистина няма защо да е като ваденка залепен за теб, нека и той си почива и да се разхожда да вижда хора и каквото му е кеф, ясно е че здрав човек в тонус не може 2 дни да легне до теб да те гушка...няма и защо....а най-добре излизай с него поне за малко....надали нон стоп  в денонощието само ти е лошо...а и така да е на чист въздух ще ти е по-приятно.