Със сигурност когато сме си сами в къщи изобщо не са кротки, още повече полудяват. Сега на хижа в планината не съм ги водила. В гората да, ама там си тичат и им е интересно. Но в никакъв случай не са кротки. При никакви положения. Според мен наистина им е слаба нервната система. Дожи нощем не спят като хората. То е очевидно по държанието им, от нищо се палят и изпадат буквално в истерия. Но специално случая с ресторанта - наистина имаше много хора, но остановката беше много спокойна и приятна, беше тихичко и нищо изнервящо нямаше, по скоро беше уютно и действаше успокояващо. Замисляла съм се за много неща, но продължавам да не намирам логично обяснение защо все моите деца се отличават от околните и винаги успяват да станат център на внимание с магариите си. И защо поне едно като тях не срещна ей така, да не се чувствам като извънземно само аз.