Само жестоко същество може да измисли разпъването на кръст,изгарянето на клада,обесването,гилотината.
Виж целия пост
присъща ли ни е жестокостта
- Публикувана: 2 септ. 2008, 14:07 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 22:36 ч.
# 16
2 септ. 2008, 18:11 ч.
Да, присъща ни е. Но се проявява при всеки човек различно.
Това, че мога да се смиля над болно животинче, не означава, че не бих се изкефила над страданието на някой, когото мразя.
Виж целия пост
Това, че мога да се смиля над болно животинче, не означава, че не бих се изкефила над страданието на някой, когото мразя.
не мога да повярвам, че мислим едно и също! 
# 18
2 септ. 2008, 22:11 ч.
И аз не разбрах за сеирджийството или за жестокостта става въпрос.
Виж целия пост
# 19
2 септ. 2008, 22:31 ч.
По-скоро съм склонна да твърдя, че е жестокостта е придобита. Като се почне от ранна детска възраст, където може да се наблюдава жестокост към животните, и после се задълбочи в тинейджърския период и по-нататък.
Сеирджийството е друго нещо, винаги е по-лесно да гледаме отстрани, отколкото да помогнем. Поне такива са моите наблюдения. Въпрос на култура, възпитание. Естествено не слагам всички под общ знаменател. Другото което се сещам като чета тази тема, не знам дали и на вас се е случвало, е, че понякога, когато ми се случи нещо кофти и все се намира някой, който да ми каже: То какви неща стават по света, ти затова се кахъриш.
Как да обясня на този човек, че чуждото нещастие не ме прави по-щастлива и че факта, че проблемът е мой вече го прави достатъчно важен.
И най-накрая в подкрепа на придобитата жестокост - всички знаем, че насилието почти винаги поражда насилие. В голяма част от случаите проблема се корени вкъщи или е плод на случка от ранна детска възраст. Давам брутален пример, но все пак пример - смята се, че Джак Изкормвача е имал майка, която е била проститутка. Биела го е, водила е вкъщи мъже, които са го биели и него. В следствие на което той намразва проституиращите жени и започва да ги избива.
Виж целия пост
Сеирджийството е друго нещо, винаги е по-лесно да гледаме отстрани, отколкото да помогнем. Поне такива са моите наблюдения. Въпрос на култура, възпитание. Естествено не слагам всички под общ знаменател. Другото което се сещам като чета тази тема, не знам дали и на вас се е случвало, е, че понякога, когато ми се случи нещо кофти и все се намира някой, който да ми каже: То какви неща стават по света, ти затова се кахъриш.
Как да обясня на този човек, че чуждото нещастие не ме прави по-щастлива и че факта, че проблемът е мой вече го прави достатъчно важен.
И най-накрая в подкрепа на придобитата жестокост - всички знаем, че насилието почти винаги поражда насилие. В голяма част от случаите проблема се корени вкъщи или е плод на случка от ранна детска възраст. Давам брутален пример, но все пак пример - смята се, че Джак Изкормвача е имал майка, която е била проститутка. Биела го е, водила е вкъщи мъже, които са го биели и него. В следствие на което той намразва проституиращите жени и започва да ги избива.
# 20
2 септ. 2008, 22:34 ч.
Жестокостта под различна форма ни е вродена. С времето повечето се борим успешно с нея. Заради възпитание, заради живот в общност.
Вродено ни е и умилението, и съчувствието, и съпричастността.
Сеирджийството никога не ми е било присъщо. Отминавам без да поглеждам катастрофирали коли и прегазени животни, не слушам семейни скандали, не гледам предавания като Big Brother .
Виж целия пост
Вродено ни е и умилението, и съчувствието, и съпричастността.
Сеирджийството никога не ми е било присъщо. Отминавам без да поглеждам катастрофирали коли и прегазени животни, не слушам семейни скандали, не гледам предавания като Big Brother .
Препоръчани теми