Здравейте,току що гледах филма,,Непроследим"http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=135483и се замислих.Присъщо ли ни е воайорството,изпитваме ли удоволствие от болката на другите и нормално ли е това.Около нас е пълно спримери за това,колкото по-скандално е едно предаване толкова по-гледано е,манията по филми на ужасите,екшъни,кримита и т.н.Не познавам човек който да не си пада поне по един от тези жанрове(включително и аз).Спомних си преди време записът с обезглавения войник ,ако не се лъжа ,въпреки шума който се вдигна все пак беше излъчен,тъй като повишава рейтинга.Също бях потресена наскоро от излъчения клип сниман с телефон,когато се беше запалил един влак.Бях учудена че в такъв момент някой е способен да стои и просто да снима случващото се,без значение че там може би в момента умират хора.Всеки път когато се случи произшествие наоколо се събира цяла тълпа сеирджии,не с намерение да помогнат а точно с идея да видят какво точно става.Ще ми бъде интересно да чуя и вашето мнение по този въпрос.
Виж целия пост
присъща ли ни е жестокостта
- Публикувана: 2 септ. 2008, 14:07 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 22:36 ч.
# 4
2 септ. 2008, 15:42 ч.
И аз мисля, че си е до човек. И до ситуация. Не бих могла да седя и да снимам при инцидент, обаче мога да бъда съвсем индеферентна към страдания на близки, особено ако ги подозирам в преиграване 
.
Виж целия пост
.
# 5
2 септ. 2008, 15:49 ч.
Разбира се,че е до човек,не визирах никого конкретно,но е типично за хората като цяло може би.Винаги се събира огромна тълпа хора на местопроизшествия,колкото по шокиращи са кадрите от някакво събитие толкова по гледани са,всички тези реалити продукции не се ли осланят точно на това-склонността на хората към воайорство.Аз лично също избягвам сеирите най-малко ,защото се разстройвам при вида на пострадали хора,но същевременно гледам филми на ужаси.
Виж целия пост
# 6
2 септ. 2008, 16:02 ч.
любопитството и жестокостта са вродени, те са необходими за оцеляването ни ....
Виж целия пост
# 7
2 септ. 2008, 16:04 ч.
За любопитството съм съгласна,но с какво жестокостта спомага за оцеляването ни?Да не живеем в първобитнообщинния строй.
Виж целия пост
любопитството и жестокостта са вродени, те са необходими за оцеляването ни ....
# 8
2 септ. 2008, 16:09 ч.
Имам ясни спомени като дете как хапя, блъскам, бия деца, къде от любов, къде от чиста жестокост. След време тази жестокост явно е била приспана у мен, но я усещам на моменти как дреме в шубрака. 
Виж целия пост
# 9
2 септ. 2008, 16:12 ч.
Значи си скрита лимонка,с теб трябва да се внимава 
Ето аз например никога не съм блъскала и хапала и плачех,когато намерех умряло птиче на двора.И сега съм си такава една милозлива,чак ме хваща срам по някога.
Виж целия пост
Ето аз например никога не съм блъскала и хапала и плачех,когато намерех умряло птиче на двора.И сега съм си такава една милозлива,чак ме хваща срам по някога.
# 10
2 септ. 2008, 16:23 ч.
Звярът мен не ми пречи все пак да рева на филми за Белия Зъб, Белият Бим-черното ухо или гледайки как хлапета пребиват коте с камъни да ходя да го спасявам. Супер плашлива съм аз, от един гълъб ме е страх, но някъде вътре в себе си знам,че съм жестока- дано не ми се налага да влагам в употреба тази жестокост, но мисля че в екстремни ситуации човек разкрива и това си лице.
Виж целия пост
Значи си скрита лимонка,с теб трябва да се внимава Ето аз например никога не съм блъскала и хапала и плачех,когато намерех умряло птиче на двора.И сега съм си такава една милозлива,чак ме хваща срам по някога.
Ето аз например никога не съм блъскала и хапала и плачех,когато намерех умряло птиче на двора.И сега съм си такава една милозлива,чак ме хваща срам по някога.
# 11
2 септ. 2008, 16:42 ч.
За любопитството съм съгласна,но с какво жестокостта спомага за оцеляването ни?Да не живеем в първобитнообщинния строй.
Естествено че не живеем във първобитния строй, но заложеното в гените не можеш да го изтриеш, то се проявява по различни начини.
Да не коментираме че когато се води война жестокоста е плюс.
Виж целия пост
любопитството и жестокостта са вродени, те са необходими за оцеляването ни ....
Естествено че не живеем във първобитния строй, но заложеното в гените не можеш да го изтриеш, то се проявява по различни начини.
Да не коментираме че когато се води война жестокоста е плюс.
# 12
2 септ. 2008, 16:44 ч.
Ох,само война да не става,това е най-страшното нещо!Хората наистина се променят тагава.
Виж целия пост
# 13
2 септ. 2008, 17:59 ч.
Не става ясно за сеирджиите ли ти е питането или за жестокостта? А всяко едно качество е заложено в човек - и жестокостта, и хуманността, и обратната резба, и любовта. Важно е генното наследство, възпитанието, социалната среда в основни линии - от тях зависи кое ще развиеш! Факт е че ставаме по-жестоки и това говори за посоката на развитие на държавата ни и обществото!
Който каже, че няма заложена жестокост - трябва по-подробно да се запознае с науките!
Виж целия пост
Който каже, че няма заложена жестокост - трябва по-подробно да се запознае с науките!
# 14
2 септ. 2008, 18:03 ч.
По този въпрос може доста да се спори.
Виж целия пост
...Факт е че ставаме по-жестоки и това говори за посоката на развитие на държавата ни и обществото!...
# 15
2 септ. 2008, 18:07 ч.
Само жестоко същество може да измисли разпъването на кръст,изгарянето на клада,обесването,гилотината.
Виж целия пост
# 16
2 септ. 2008, 18:11 ч.
Да, присъща ни е. Но се проявява при всеки човек различно.
Това, че мога да се смиля над болно животинче, не означава, че не бих се изкефила над страданието на някой, когото мразя.
Виж целия пост
Това, че мога да се смиля над болно животинче, не означава, че не бих се изкефила над страданието на някой, когото мразя.
не мога да повярвам, че мислим едно и също! 
# 18
2 септ. 2008, 22:11 ч.
И аз не разбрах за сеирджийството или за жестокостта става въпрос.
Виж целия пост
# 19
2 септ. 2008, 22:31 ч.
По-скоро съм склонна да твърдя, че е жестокостта е придобита. Като се почне от ранна детска възраст, където може да се наблюдава жестокост към животните, и после се задълбочи в тинейджърския период и по-нататък.
Сеирджийството е друго нещо, винаги е по-лесно да гледаме отстрани, отколкото да помогнем. Поне такива са моите наблюдения. Въпрос на култура, възпитание. Естествено не слагам всички под общ знаменател. Другото което се сещам като чета тази тема, не знам дали и на вас се е случвало, е, че понякога, когато ми се случи нещо кофти и все се намира някой, който да ми каже: То какви неща стават по света, ти затова се кахъриш.
Как да обясня на този човек, че чуждото нещастие не ме прави по-щастлива и че факта, че проблемът е мой вече го прави достатъчно важен.
И най-накрая в подкрепа на придобитата жестокост - всички знаем, че насилието почти винаги поражда насилие. В голяма част от случаите проблема се корени вкъщи или е плод на случка от ранна детска възраст. Давам брутален пример, но все пак пример - смята се, че Джак Изкормвача е имал майка, която е била проститутка. Биела го е, водила е вкъщи мъже, които са го биели и него. В следствие на което той намразва проституиращите жени и започва да ги избива.
Виж целия пост
Сеирджийството е друго нещо, винаги е по-лесно да гледаме отстрани, отколкото да помогнем. Поне такива са моите наблюдения. Въпрос на култура, възпитание. Естествено не слагам всички под общ знаменател. Другото което се сещам като чета тази тема, не знам дали и на вас се е случвало, е, че понякога, когато ми се случи нещо кофти и все се намира някой, който да ми каже: То какви неща стават по света, ти затова се кахъриш.
Как да обясня на този човек, че чуждото нещастие не ме прави по-щастлива и че факта, че проблемът е мой вече го прави достатъчно важен.
И най-накрая в подкрепа на придобитата жестокост - всички знаем, че насилието почти винаги поражда насилие. В голяма част от случаите проблема се корени вкъщи или е плод на случка от ранна детска възраст. Давам брутален пример, но все пак пример - смята се, че Джак Изкормвача е имал майка, която е била проститутка. Биела го е, водила е вкъщи мъже, които са го биели и него. В следствие на което той намразва проституиращите жени и започва да ги избива.
# 20
2 септ. 2008, 22:34 ч.
Жестокостта под различна форма ни е вродена. С времето повечето се борим успешно с нея. Заради възпитание, заради живот в общност.
Вродено ни е и умилението, и съчувствието, и съпричастността.
Сеирджийството никога не ми е било присъщо. Отминавам без да поглеждам катастрофирали коли и прегазени животни, не слушам семейни скандали, не гледам предавания като Big Brother .
Виж целия пост
Вродено ни е и умилението, и съчувствието, и съпричастността.
Сеирджийството никога не ми е било присъщо. Отминавам без да поглеждам катастрофирали коли и прегазени животни, не слушам семейни скандали, не гледам предавания като Big Brother .
Препоръчани теми