
Позагубих се от хоризонта, но напоследък ми се струпа толкова работа, че не съм помирисвала комп. Е, нагледах ви един- два пъти
, но не ми остана време да включа. Сега като на стари приятелки ще ви се пооплача па дано ми олекне.
Преди няколко месеца се нанесохме в ново жилище, а сега пак се върнахме в предишното
Оказа се, че има много неща за доремонтиране- покрив, дограма и тн, а инвеститорски интерес - тц. Та сега пак сме в ергенската квартира и можем гордо да се наречем Турбо номади. Отскочихме и до морето за две седмици, че бяхме поканили гости и катуна ни е постоянно в движение.В събота се върнахме и вчера пуснах 10 перални
Хубавото е, че Константинчо е пораснал и може да докарва децибелите на Лучано Павароти, лека му пръст. Така отпадна нуждата да се обаждаме на старите съседи, че пак сме тук и спестихме малко сили за следващото пренасяне/ шегувам се или поне се надявам да е така/.
Бе, въобще, не е за разправяне, но важното е да сме живи и здрави. Стискам палци на бат Боян да се оправи бързо, а и в провинцията има много добри лекари и вярвам, че ще се справят с проблема.
Ако се опитам да отразя всички поста ми ще стане километричен, но ще се включа хаотично по един- два въпроса.
Съгласна съм Цецето- рано му е и на моето чедо за ясли, а и педи каза, че преди втората година ще е самозаблуда, защото пак ще съм си вкъщи с него, но ще го гледам болен. Но търся детегледачка поне за няколко пъти седмично по два- три часа, че не съм ходила на кино от .../срам ме е да кажа откога/. Помня ,че милата ми майчица изпадна в умопомрачение през пролетта и една вечер ни пусна да отидем на театър, а аз толкова се развълнувах от преживяването, че не можах да заспя до 4 часа сутринта
Ето това би бил едничкият ми мотив за емиграция- да живея в страна, в която "детегледачка" е не дума, а професия от поне 200 години.
Станах малко негативна, но то в 00.00 часа и каляската ми сигурно е станала на тиква.
Лека нощ ви пожелавам и дано през утрешният ден всички дечица да са ни здрави и засмени.
Познайте кой повече се вълнува за първият ден в ДГ? 

Ако не едното, то другото. В събота, обаче, извикахме свеки у нас, приспахме децата и забегнахме на танци-манци до сутринта. То не издържа човек. Дано успееш да намериш начин да се освободиш поне за няколко часа и да може да направиш нещо, което ще те разведри и зареди с нови сили 
На мен в Ст.З ми искат 15 малки бурканчета и 5 от 400мл (т.нар -лютенични) с нови капачки.


Чудя се дали пак Сумтролим ще и изпише
та не успях да се разпиша. Днес е по-добре - май от зъбите я вдигна - и на обед ще ходя до детската кухня да видя дали ще успея да го запиша, че нашта от вчера почна да работи след лятната отпуска.
)
Какво да я правя, не знам...
Такива неща обикалят из болницата по обяд и сервират и отсервират храната. Сигурно струват колкото годишните заплати на няколко санитарки, ама нали е Военна болница, трябва да се представят подобава. 

Майка ми си е още на село и някъде октомври ще се прибира. Очаквам я с нетърпение, че изпуших тука без помощ. Само да си дойде и ще приуча Моника да спи при нея, та поне петък и събота да маам крачоли без дете и да се нарадвам на мъжа си както трябва 
Оххххххххх