"Диагноза: фабрично повреден"

Валенце, аз все още не мога спокойно да мисля по този върос.
Малоумието на този писател смути съдържимото в моята глава, а ми се иска да мога да пиша без цветисти епитети.
Сега ще прочета и другата тема...после пак ще пиша.

ajeliya ,аз също мислех да пиша,но си мисля,че много "единични "писма няма да са с такава сила,както едно добре оформено писмо ,под което да са имената ни.
Реза,както писах и по-горе,най-неприятно ми е,че много хора смятат статията за чудесна,става ми тъжно от този факт.

Че що бе Вале има много ,които не са от нормалните ,те самите дечица са го оценили!

Да, неприятно е.
От друга страна това са написаните мисли на хората, които отвръщат поглед по улиците, на тези които с едната ръка пускат смс за Могилино, а с другата протестират срещу жилище за тези деца в квартала им.

Това е положението с обществото ни.
И на главите си да застанем, няма да ги убедим, че застраховка "Деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници" (цитирам статията) няма за никого.

Единственото за което си струва да се хвърлят усилия е правилното възпитание на днешните деца по този въпрос.

 Ще си позволя да прехвърля цитат на Любознателна, защото го е казала много добре.
Те не виждат това, което ние виждаме, защото хората /голяма част от тях/, си мислят "на мен неможе да се случи".
Колко от харесалите статията щяха да мислят така ако касаеше тяхното дете?

Да,Реза,права си-възпитанието...сега ще обърна малко темата,обаче просто така ми идва.Аз възпитавам моте деца,обяснявам на други родители ако ме попитат,обяснявам и на дечица с прости думи,ако попитат защо Буба не говори.Обаче с хорската простотия не мога се боря.А тя се предава и на децата им.Има едно момченце до нас,което като ме срещне все ме пита какво и е,що не говори,ама глуха ли е...обяснявала съм не по-малко от 20 пъти.и то в присъствието на майката.Обаче взе да ми писва.Тя го оставя да ме разпитва,явно вкъщи нищо не му казваа и не му прави забележка като продължава да пита едно и също,само го дърпа настрани,все едно сме прокажени.И сега като прочетох статията-ми поне по вестниците да не ни изтипосват децата като хуманоиди!

Момичета, Вики и мама пусна линк към друга статия и видеоклипове, но гледам не са заинтригували никого, струва си да прочетете и да гледате.
Красиво е, отделете малко време,  наистина започвам да си мисля, че явно грозните и пошли неща правят впечатление на всички, но красивото...просто не се забелязва.
 http://www.bulforum.com/index.php?showtopic=62238&st=0&g … d=1495111897&
А това е клипчето, аз нямам думи, толкова не съм плакала отдавна:
http://www.youtube.com/watch?v=CNho9hblvAs

Мила,ajeliya ,когато ,четох ,а след това и гледах клипа е малко да го изразя с думи ,какво почувствах!
Ако преди повече от година бях гледала тази история също щеше да ме развълнува ,но нямаше да познавам такива родители тук в БГ!
А сега благодарение на нета зная ,че и тук в БГ има толкова всеодайни родители ,които правят всичко възможно да предизвикат усмивка на лицата на прекрасните си деца!
Аз съм виждала тези усмивки ,мили мои!

Статията засяга моето дете, понеже е със синдром на Даун.

Съжалявам много, но не виждам нещата така, както ги виждате вие. Четох статията и мисля, че усетих емоциите на автора й. Написаното за извънземните и хуманоидите - това е начинът му да се дистанцира от шока, на който е подложен като човек, попадащ за първи път на такова място. Статията звучи малко непоследователно и объркано, на места звучи дълбоко лично, на места цели повече художествено внушение, отколкото нещо друго... Аз лично смятам, че толкова му е акълът и е написал, каквото е могъл, независимо за какво се мисли и какви са му амбициите... В него обаче има жар и затова така е разбудил общественото мнение...

Мен лично друго ме развълнува в тази статия - сравнението на децата с увреждания с цветя. Това ме върна 4 години назад във времето, когато аз съвсем неочаквано за всички около мен, и още повече за самата мен, родих дете със синдром на Даун. Знаех съвсем малко за този синдром и основното, което чух от лекарите в оня момент, е че детето ще има умствено изоставане. Аз си го представях като наивно същество, което няма да разбира нищо... и понеже все пак вече започвах да обичам това малко детенце, което толкова прилича на мен, в съзнанието ми, докато още бях в родилното, се зароди представата за цвете. Представях си живота на детето като живот на едно цвете, за което аз ще се грижа и което ще може да бъде щастливо, както цветето е щастливо под слънчевите лъчи... И ползата от него ще е колкото от едно цвете...

Минаха 4 години и оттогава се разшириха много мои представи - какво е синдром на Даун, какви са децата с този синдром, какви са техните възможности, каква е ползата от такива деца и защо всички деца (и болни, и здрави) са наистина все пак цветя, но и много повече...

Та да се върна към основната тема - аз бях впечатлена от това, че авторът все пак е достигнал до това сравнение и по мое мнение, го използва искрено... Освен това в последното си изречение той е скрил парадокс, който показва насоката на мислите му... Не може да има райска градина без цветя... Цветята са тези, които правят градината градина, и още повече "райска"... В една градина няма ненужни цветя, особено пък в райската, просто трябва да се разбере защо Господ ги е посадил там...

Ние, родителите на деца с увреждания, толкова ратуваме за това, обществото да приеме ласкаво нашите деца, че забравяме че това няма да стане изведнъж и че другите хора, които нямат такива деца и нямат ежедневен контакт с хора с увреждания, не са изминали нашия път и мислят с категории, които като идея уж са същите, но обхващат по-малко неща поради по-ограничения им опит в тази област.

Разкажете на журналистите за емоциите си, разкажете им мислите си, разкажете им как сте стигнали до вашите прозрения и тогава евентуално може и да ви разберат. Ама ще трябва да се постараете повече...

Бунтувате се срещу израза: каква е ползата от деца с увреждания... Това не е просто израз! Това е въпрос. В случая е въпрос към вас, родителите на деца с увреждания. Погледнете в децата си, погледнете в себе си и близките си, огледайте се наоколо около вас и се напънете да дадете отговор, който наистина да звучи убедително и искрено...

Аз се опитвам всеки ден да си отговоря на този въпрос, не защото съм сигурна, че от децата с увреждания няма полза, а точно за да се увеличава броят на възможните ползи...

Вие разбирате нещата по един начин, другите хора ги разбират по друг начин... Единственият начин нещата с интеграцията да станат такива, каквито ги искаме, е да разширим представата на другите за нас и децата ни, да разберат, че наистина не са извънземни, че са сладки и обичливи, че общуването с тях може да носи радост не само на родителите им и че понятието "полза" има много по-широк смисъл...

Съжалявам, че трябва да го кажа, но мисля, че първо някои родители тук трябва да се научат на толерантност към хората, които не са достигнали до тяхното ниво на разбиране... Прочие... обяснявайте, а не се карайте... водете ги по вашите пътеки, а не ги избутвайте от пътя... и особено не търсете под вола теле... Малко му е трябвало на този човек да стане ваш съмишленик...

Утре кой знае как ще ме насметете... 

Мария, не е важно просто да се пише, а посланието да е разбрано от всички. Щом не е, значи писателя не го бива. Забравила съм вече как се прави литературен анализ, думите за мен могат да са само прости и ясни, да ги усетя със сърцето си. Въпросния господин е на 34 , няма да промени стила си. Опитах се и аз да го разбера. Прочетох и прозата му. Насила- защото е наблегнал пак на грозното.
Боже, каква популярност му докарахме, чак ме е яд!

И мен така.
Мария,определено не съм съгласна с теб.Имам се за толерантен човек,дори  прекалено толерантен,ако така може да се каже,обаче тази статия за мен е грозна,обидна и още много подобни епитети мога да измисля.Това,което си написала в поста си,за мен е неразбираемо.

Статията не мога да я отворя. Предполагам какви врели-некипели са списани от полуграмотен "неразличен". Далече съм от мисълта да превъзнасям САЩ, но тука "различните" деца не са различни. И преди съм писала- "различните" деца учат в СЪЩИТЕ училища с "неразличните". Имала съм служители, различни (по българскомУ". Разплака ме (а аз не съм от плачещите) миналата година на Graduation на щерка ми, неин съученик с церебрална пареза и на инвалиден стол и придружител как САМ се опита да направи няколко стъпки и да си вземе дипломата за завършено  Средно образование. Цялата зала се изправи на крака и аплодира. ( за инфо- "малката" гимназия на щерката имаше около 1000 абсолвенти). За кое друго"различно" дете да напиша.... детето със синдром на Даун, което днес се разхождаше с майка си и ме прегърна и взе да ми обяснява за новия си мобилен телефон.... или детето(със синдром на Даун), което мина само тур на Меса Верде който, майка ми отказа поради страх)... или за "специалните" деца в училищата на децата ми (които за тях не са различни)..........има още много да напиша, но ще стане статия за вестник

Ето тук:
http://mogilino.wordpress.com/
има страхотен анализ,мисля че ще ти хареса

Четох, четох
dessivl, тук я има http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=328741.0

Повярвай ми, достатъчно толерантна съм.
Към анализа на Хиър , няма какво да добавя.