Благодаря ти Лилибон, сигурна съм, че вие се сещате и съм благодарна, че ви има, това е голяма подкрепа.
Виж целия пост
Днес ми е мъчно, защото.................7
- Публикувана: 4 септ. 2008, 22:15 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 00:30 ч.
# 346
16 окт. 2008, 21:38 ч.
Прити, Асенце, Темир, Слънчице 
ви мъчно ми е и плача с вас. Всички имаме своите силни и слаби моменти.Тъгата си е наш спътник и не можем от време на време да не и се отдадем.
Виж целия пост
ви мъчно ми е и плача с вас. Всички имаме своите силни и слаби моменти.Тъгата си е наш спътник и не можем от време на време да не и се отдадем. 
# 347
17 окт. 2008, 10:54 ч.
темир, слънчице, момичета...
Не знам дали би помогнал на някого, но гледах наскоро този филм и си поплаках доста... В него има много мъка, много загуба и изпитания за вярата на една жена... На когото му се гледа, ето - http://bg.hallmarkchannel.tv/programme.aspx?From=WhatsOn&ID= … 1&EpisodeID=1
Виж целия пост
Не знам дали би помогнал на някого, но гледах наскоро този филм и си поплаках доста... В него има много мъка, много загуба и изпитания за вярата на една жена... На когото му се гледа, ето - http://bg.hallmarkchannel.tv/programme.aspx?From=WhatsOn&ID= … 1&EpisodeID=1
# 348
18 окт. 2008, 00:41 ч.
Ася, Темир, момичета мъката е голяма,но този живот трябва да се изживее.........
все пак в него се случват и красиви неща........
Ася миличка наслаждавай се на чудото което живее в теб и знай че и ти
ще бъдеш щастлива.........защото така трябва·
Темир, Ася за малките ангелчета
Виж целия пост
все пак в него се случват и красиви неща........
Ася миличка наслаждавай се на чудото което живее в теб и знай че и ти
ще бъдеш щастлива.........защото така трябва·
Темир, Ася за малките ангелчета
# 350
20 окт. 2008, 23:36 ч.
Асенко, Хриска от онзи ден ви мисля.. четох аз, ама не писах, защото ми е така познато това чувство. Знам го. Знам, че каквото и да ви кажат, то някак си се натиска и не иска да изчезне.
Стигнах до по-далеч. Гледах на себе си като на изрод, на нещо дотам уродливо, че да не може живо бебе да роди. Особено след втория път.Писала за това, че съм урод тук. Имаше моменти, в които сама от себе си се отвращавах. Мина време и разбрах, че не аз съм урод, а некадърните лекари. Та виждате, че човек в мъката си може да мисли всичко... Шер е права - това е част от преживяването на загубата. Някак си винаги търсим причина и често погрешно я намираме в себе си, когато не я открием другаде...
Прити,
Виж целия пост
Стигнах до по-далеч. Гледах на себе си като на изрод, на нещо дотам уродливо, че да не може живо бебе да роди. Особено след втория път.Писала за това, че съм урод тук. Имаше моменти, в които сама от себе си се отвращавах. Мина време и разбрах, че не аз съм урод, а некадърните лекари. Та виждате, че човек в мъката си може да мисли всичко... Шер е права - това е част от преживяването на загубата. Някак си винаги търсим причина и често погрешно я намираме в себе си, когато не я открием другаде...
Прити,
Препоръчани теми