Въпросите, които ви вълнуват.

  • 4 695
  • 110
# 15
Вълнува ме, защо основна цел в живота на повечето хора е материалното, което се превръща в състезание. Какъв е смисълът на това?
Вълнува ме защо им е на свръх богатите толкова богатство, като те не могат да го употребят всичкото и за 100 живота, а има гладни деца, на които те подхвърлят само трошици и то с велико снизхождение.
Вълнува ме защо лицемерието в най-висша форма, е нещо обикновено в политиката и всички знаят, че е така, но то е едва ли не необходимо, и го практикуват без грам притеснение.
Вълнува ме защо има хора, които си мислят, че са по-хора от другите и гледат на останалите с пренебрежение, имат нахалството да ги омаловажават, смятайки себе си за велики и недостижими, при положение, че всички се раждаме равни на тази Земя.
И още много въпроси без отговори ме вълнуват!
Малко са ми глобални вълненията, но... няма да се извинявам за това Simple Smile
Виж целия пост
# 16
А това, че един ден докато четях този форум се замислих - "Колко ли е била гурелива Спящата красавица след 100-годишен сън?", прави ли ме вдетинена и инфантилна?
  По-скоро те прави не такава.
Виж целия пост
# 17
Вълнува ме кога най-сетне ще дойде лятото.
Виж целия пост
# 18
  На 22.06.2010г.
Виж целия пост
# 19
А какво ще стане на 22.06.2009 по дяволите  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 20
А какво ще стане на 22.06.2009 по дяволите  Rolling Eyes

2+2+6<2+9 т.е това ще даде пълното право на нумеролозите да обявят, че няма да има лятно слънцестоене тази година. Ще има пролетно и есенно.

Ей, за да обяснявам такива елементарни неща, оспамих собствената си тема.
Виж целия пост
# 21
  Летяща, ще информирам модератор Mr. Green
  Естер, тогава ще настъпи лятото, нали Лиска се чуди...
Виж целия пост
# 22
Има нещо гнило в Дания, този момент дето Летяща обясни нещо съм го пропуснала в часовете по ... хм география... но пък и Хапка съвсем ме обърка...нищо де, ще поживеем, ще видим кога ще е следващото лято, засега простете спама и невежеството ми  Blush
Виж целия пост
# 23
Летяща,  ти все повече ме възхищаваш.
Не искам да звучи като тъп комлимент...
А за гуреливата спяща-това са абстрактни мисли на абстрактно дете...
Хубаво е
Виж целия пост
# 24
Вълнува ме Съдбата, Кармата или както там щете го наречете. Вълнува ме дали наистина The truth is out there ...... и дали смъртта е наистина краят......или ние не можем да докоснем/осъзнаем/достигнем Другото.
I want to believe.....всъщност, I WOULD like to believe.
П.С. Едноименният филм не е за хора с крехки нерви.
Виж целия пост
# 25
Винаги са ме вълнували отношенията между хората. Не само между мен и останалите, а между другите изобщо. Не клюкарската страна на нещата - този и този правят това и това, а защо постъпват по даден начин.
Виж целия пост
# 26
Вълнува ме защо има ужасно много хора живеещи като зрители. Има една мисъл на не си спомням кой която напоследък много ми се върти из главата и казва така:
"Живота е опасно място. Но не заради тези които правят лошо, а заради тези който сядат и гледат отстрани какво ще стане"

Днес ме вълнува защо все изглеждащият ми като вечен във времето съсед с колелото и брадата, изглежда остарял и ходи пеша.
Интересна ми е неизчерпаемата детска енергия и любопитство и тихата апатичност на възрастните. Колко време минава от едното до другото и задължително ли е да минеш оттам.

При децата има емоции. Само емоции, които все още не са каталогизирани като добро, лошо,правилно, неправилно...После растем и биваме възпитавани от родители, общество кое е общоприетото. Понякога общоприетото е в разрез с личноприетото, но кой си ти да се бориш с цялата човешка многолетна история. Така, че влизаме в коловоза, защото е по лесно...вървим по вече утъпкана пътека и няма нужда да се напрягаме. Много малко си задават въпроса: Удобен или пълноценен живот?
Виж целия пост
# 27
Вълнува ме, че не мога да паркирам колата си пред собствения си дом! Вълнувам се от осеяните с дупки улици, които доразбиват колата ми! Вълнува ме нелоялността на хората и тяхното безхаберие, алчност, безотговорност и неграмотност!
Виж целия пост
# 28
Напоследък имам една мечта. Честичко през деня се сещам за нея. Представям си какъв би бил животът ми, ако се изпълни. Отделно от това си създавам и картини от евентуалната ми "зрелост", когато ще съм се оттеглила някъде и ще чопля (в смисъл ровя около нещо) в градината по цял ден.
А другото - изяждам се отвътре, защото има няколко души, на които трябва да се обадя, да им погостувам, а все отлагам. Затворила съм се в щастието си, разсъждавам защо съм такава. Неудобно ми е от тях, те имат проблеми, не искам да ги наранявам. Сънувам ги често и на следващия ден съм още по- изтерзана. Тъжна съм заради тях.
Виж целия пост
# 29
Винаги се боях за Пепеляшка. Че каретата й може по средата на пътя да се пръсне като зряла тиква и да изпоцапа Пепеляшка. А как й истинското име на таз приказна героиня?

Това си го спомням с умиление Simple Smile

А иначе настоящите ми въпросни терзания са: "Защо има зли хора?"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия