Как лекувате раните си?

  • 3 594
  • 47
За душевните такива става дума. Не искам да визирам конкретна ситуация , защото всеки може да почувства душата си ранена по много различни причини. Осъзнавам, че темата може да ви се стори малко тягостна, но и мен понякога ме напуща откровения цинизъм, който напоследък изпълва постовете ми.

Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
Виж целия пост
# 1
Душевните рани могат да са различни. Някои ти ги нанасят, други са съдба, карма или както там искаш го наречи.
Аз рева. Ето, вчера плаках, и то много. Пречистващ душата плач. Изгубих човек и приятелка, когото ценях много. Говорих по телефона с дъщеря и ......странното беше, че изгубилата майка си дъщеря успокояваше мен. След време ще остане чувството на липса.

Да ранявам други хора ? Хм. Заради мои, собствени рани май не съм го правила
Виж целия пост
# 2
На всичките ти въпроси мога да отговоря с да и не и пак да не съм те излъгала.

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?

Благодаря ти за този въпрос.  Grinning
Не бях си го задавала директно до сега.
Приключенска душа съм. Ще си тегля последствията.
Виж целия пост
# 3
Обикновено сама се "лекувам", има неща, които дори и на най-близък приятел не мога да кажа и обясня.
Не знам дали имам незараснали рани, не се е случвало да "ровичкам" из тях, заравям ги надълбоко...
Определено загрубявам след нанасянето им, не съм това, което бях, но не непременно тази промяна е за лошо.
Вина винаги търся в себе си, а уж не съм егоцентрик.
Неволно може и да съм наранявала някого.
А на последния въпрос - преди бих, сега вече не. 
Виж целия пост
# 4


Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?-Да.Хубавото е ,че дори не се налага да ги търся


Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?-Не .

Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?-Мисля ,че стара зарастнала рана не може да притъпи нова такава.

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?-Да почти винаги и донякъде там ми е грешката.

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
-Не .
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?-И да и не.

Виж целия пост
# 5
Приятелите ми са за това, за да ми помагат и разбират, винаги са при мене когато ми трябват и застават зад мене.
Незараснали рани нямам, гледам да лекувам всичко на време.
При мене загрубява мястото, от един и същи вид рани не получавам два пъти, колкото повече съм била наранявана, толкова по-силна съм станала.
Вина- търся както в себе си, така и в другия човек.
Наранявам хората без да искам, не го правя нарочно, после знам , че ги боли, но такава съм.
Доброволно не бих си нанесла рана.
Виж целия пост
# 6
Обикновено говоря с приятели, но не очаквам някой да ме "лекува". По-скоро начинът, по който ще изговоря проблема, ми дава представа за неговата значимост за мен самата, а и за другите. Най-често ми става смешно, дори и след плач. Справям се сама и доста бързо.
Май, че нямам незараснали рани.
На едни душите им загрубяват, на други не. Не знам от коя категория съм, но съм доста наивна, явно още ми трябва, за да придобия грубост.
Търся вина в себе си, но общо взето се понасям, така, че рядко оставам в нея.
Случвало ми се е да наранявам други, за да си го изкарам на някога. Доста често. Особено в пубертета.
Според мен преживяването на нещо хубаво никога не е свързано с душевна рана.
Виж целия пост
# 7
Намерила съм може би разковничето за себе си...
Живея с мисълта, че никой с нищо не ми е длъжен.
Винаги се мъча да разбера другия, защо постъпва по определен начин.
Когато ми е зле не търся приятели, но съпруга ми слуша дълги монолози  Laughing
И най-вече прощавам, ако ми искат ризата, давам им връхната си дреха и пак прощавам.
Но смятам, че дълбоките рани, човек не може да се справи с тях и има нужда от свръхестествена намеса и сила.
Единствената причина поради която бих се оставила да бъда наранена е след това да видя нечий живот променен из основи. Нищо друго не си заслужава.
Виж целия пост
# 8
Темата е страхотна. Само на последния въпрос има готов отговор - бих изживяла нещо хубаво, па макар и след това да ближа рани  Heart Eyes Praynig
Виж целия пост
# 9
За нещо хубаво което ще изживея ще понеса една душевна рана.Раните са за това да се лекуват,макар и някога по-трудно.
Виж целия пост
# 10
Започвам с последния въпрос, защото там мислих най малко. Да, бих се сдобила с душевна рана за да преживея нещо хубаво. Дори ми се случи съвсем скоро и съвсем осъзнато. Смесицата от тези чувства пронизва толкова дълбоко, че се получава някакъв душевен оргазъм.
Винаги търся вината в себе си, чак прекалено както казва мъжлето.
И да, търся близките си хора, за да се оттърся от раните. Понякога само за слушатели, понякога за съвет....
Несъзнателно съм наранявала друг за съжаление.

 
Виж целия пост
# 11
С йод.
Виж целия пост
# 12

Ако кажеш къде продават такъв за душевни рани, ще ти бъда много благодарна.  bowuu
Виж целия пост
# 13

Ако кажеш къде продават такъв за душевни рани, ще ти бъда много благодарна.  bowuu
Метафорично, разбира се. Горя ги. Колкото повече болят, толкова по-бързо минават.
Виж целия пост
# 14
                     Не ми е в стила да преживявам личните си драми сама, и се чудя на другите, които успяват... Понякога им се възхищавам, друг път ги съжалявам... За какво иначе са приятелите, ако не за да ти помогнат в труден момент?
Виж целия пост
# 15
Нямаше ли един доктор дето предписваше за всяка болка... аспирин...  Whistling
Виж целия пост
# 16
       Пасинет,ти знаеш отговора на ренените си въпроси. Най-добрият лек за душевни рани е доза любов. Разбира се,лекарството може да се взима профилактично постоянно,без лекарско предписание.
Виж целия пост
# 17
Оставям на времето да ги излекува.
Виж целия пост
# 18
С други рани.
Виж целия пост
# 19
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
Даже и да споделя, съм сигурна, че това няма да ми помогне много, знам че сама трябва да се справя!

За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Някои са зараснали, но имам и незараснали!

Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Не, не се свиква с болката, тя си е там и напомня за себе си!

Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
Определено загрубява, понякога повече отколкото ми се иска!

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
Научих се , макар и трудно да виждам и собствената си вина, което прави раната още по болезнена!

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
Да, и сега виждам, колко е глупаво това!

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
Да, понякога си мисля, че за тези моменти живея!

Виж целия пост
# 20
Времето на лечение зависи от дълбочината на раната. Някои не се излекуват никога напълно, но това, което остава от тях не е болка, а огорчение. Не мога да понеса сама болките си, не искам. Искам да имам до себе си скъп човек, на когото да разкажа и той да не ме съди, а просто да ме слуша. Не ми е чак толкова трудно, когато се налага и сама да преживявам рани, но това се случва рядко.
Не мисля, че се свиква с болката от една рана. Просто тя заздравява и с времето само белегът от нея напомня.
О, да! Загрубява душата. Поне моята.
За душевните рани са виновни двама.
Не ми се е случвало да наранявам някого, за да не боли само мен.
Винаги има риск да се сдобиеш с нова рана при всяко едно преживяване, но когато душата загрубее от предишни рани, следващите са все по поносими. Лошото е, че ако допуснем твърде много рани, накрая човек се превръща в същество без душа.

Пас,   bouquet
Виж целия пост
# 21
пасито кви си ги забъркала бе душо.... Времето лекува всичко, човешкият мозък има една много полезна функция да забравя, лошото е, че сърцето през това време боли!
Виж целия пост
# 22
"Раните" са като гнойни пъпки. Изстискваш ги до край - до кръв. Звучи зловещо, но е само метафорично. Наистина.

Нищо не преглъщаш, а се нареваваш едно хубаво, споделяш с любимия човек, който ти казва отстрани кой прав и кой крив, успокоява те и ти дава съвет.

Може също и да "изближеш" цялата къща, тоест да изразходиш малко енергия. Да засадиш цветя в съседските празни съндъчета, в моя случай на една малка галерия Simple Smile

Както също и абсолютно игнорираш стресорите за "раните". В момента съм на един сериал Criminal minds и съм станала четвърт профайлър  Mr. Green

Ако ти се налага все пак да бъдеш в тази среда, бъди най-усмихнатият човек на деня Simple Smile

Леле, колко съм метафорична  Mr. Green Цвък  Laughing
Виж целия пост
# 23
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - Рядко(да не кажа почти никога) не търся помощ от приятели и обикновено изживявам всичко сама.По трудно и по бавно е,но при мен е така.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?-Свиква се,да.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?- Определено остава белег.Аз съм човек,който вниква дълбоко в нещата и трудно забравя.

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
- Винаги обвинявам единствено и само себе си,въпреки,че знам,че не е правилно.

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?- Да,но несъзнателно(което всъщност не е управдание)

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?-Бих на 100%
Виж целия пост
# 24
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? - Хубаво е, че не се налага да търся приятелите, за да ги превържат, защото са до мен. Обаче има рани и рани ....
 За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - Има рани, които не зарастват цял живот
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката? - Да имам
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново? - Моята все още не е загрубяла
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - ..........
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого? - Не не ми се е случвало, надявам се и да не ми се случи
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?- Не намирам отговора на този въпрос...

.... Времето лекува всичко, човешкият мозък има една много полезна функция да забравя, лошото е, че сърцето през това време боли!
Има рани, които дори и времето не може да излекува и няма как да бъдат забравени
Виж целия пост
# 25
Благодаря на всички, които пишете в темата. Помагате ми да видя различни гледни точки и да преценя по добре къде съм аз.   bouquet
Виж целия пост
# 26

Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
Имаше период в който търсех. От доста време насам, обаче, сама се лекувам.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Имам белези, хич да не е. По лошото е, че имам рани, които не се затварят. Само си въобразявам, че са зарастнали. Болката показва друго.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Не се свиква, поне аз не мога.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
Все ще капне , пък макар и капчица при мене.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
Винаги я търся. Сякаш това, че съм ранена не ми стига..
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
Случвало ми се е, и не се гордея с това.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
 Да.


П.П  Поради каквато и причина да са продиктувани, всички тези въпроси, ти желая успех.  bouquet
Виж целия пост
# 27
Много хубава тема...
Някои рани ме болят повече от други. Едните зарастват леко, други - бавно и болезнено. За някои търся помощ, за други - не. И както е тръгнало, май на нито един от въпросите не мога да дам еднозначен отговор. Душата загрубява, но понякога става и по-нежна. Заради собствените ми рани съм нанасяла такива и на хората, които най-много обичам. Понякога без дори да го съзнавам. Но... обичам си раните... Без тях нямаше да съм аз...
Виж целия пост
# 28
Не четох нарочно отговорите.
Не лекувам! Правя си ги понякога умишлено.
Когато ме боли съм аз, значи съществувам. Значи комуникирам, обичам, живея...
Не всичко боли слава Богу, но когато боли е барометър болката- нещо се мени извън мен и светоусещането ми.
И пак- не лекувам- изживявам. До дъно.
Виж целия пост
# 29
Скоро прочетох една мисъл на Монтен, която много ми хареса.

Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.

Може би в промяната на отношението си към това, което ни е наранило е ключът за излекуването на раните.
Катюша, така е, понякога болката ни напомня за това, че сме живи. Това е донякъде причината да пусна темата. Една рана, която все още не искам да започна да лекувам, защото се страхувам, че с излекуването на раната ще умре част от мен.
Виж целия пост
# 30
pasinet, изживявай! Не я забравяй ако ти е уравновесяваща болката Peace!
Виж целия пост
# 31

С узряла пърхутка си пухам раните. Минава.
Виж целия пост
# 32
Времето на лечение зависи от дълбочината на раната. Някои не се излекуват никога напълно, но това, което остава от тях не е болка, а огорчение. Не мога да понеса сама болките си, не искам. Искам да имам до себе си скъп човек, на когото да разкажа и той да не ме съди, а просто да ме слуша. Не ми е чак толкова трудно, когато се налага и сама да преживявам рани, но това се случва рядко.
Не мисля, че се свиква с болката от една рана. Просто тя заздравява и с времето само белегът от нея напомня.
О, да! Загрубява душата. Поне моята.
За душевните рани са виновни двама.
Не ми се е случвало да наранявам някого, за да не боли само мен.
Винаги има риск да се сдобиеш с нова рана при всяко едно преживяване, но когато душата загрубее от предишни рани, следващите са все по поносими. Лошото е, че ако допуснем твърде много рани, накрая човек се превръща в същество без душа.


  bouquet  bouquetБалу абсолютно съм съгласна с теб и аз мисля така  bouquet
Виж целия пост
# 33
Не ги лекувам, усещам си ги и съм привързана към тях. Те са ми нишана, че съм се изкачила нагоре по стълбата. Понякога  търся вината в себе си. Наранявала съм хора заради болката, която изпитвам в момента, а те са имали малшанса да ме срещнат в този момент. Не обещавам, че няма да го направя пак. Права си, всичко е в главата.

С узряла пърхутка си пухам раните. Минава.
Жестоко Grinning
Виж целия пост
# 34
 Казвам си, че всичко е временно и от това не се умира и така. Занимавам се с други неща и други хора, за да не го мисля. Досега не съм изпадала в сериозни депресии, самосъжаления и терзания, въпреки, че не ми е било всичко "по вода". Peace
Виж целия пост
# 35
 Като не им обръщам внимание, все още се опитвам да се науча, че и моето може да е драма, не ми се получава особено (не си харесвам тази черта)
Виж целия пост
# 36
.... Времето лекува всичко, човешкият мозък има една много полезна функция да забравя, лошото е, че сърцето през това време боли!
Има рани, които дори и времето не може да излекува и няма как да бъдат забравени

Така е.
Сигурно е така.
Но се примиряваме, трябва да сме смирени, защото иначе болката е толкова голяма, че не се издържа.
Нефертити, никой който не е преживял такава трагедия, не може да го разбере.
Няма по-голяма болка от това майката да загуби детето си.
И тази рана, не вярвам, че някой може да излекува.
Виж целия пост
# 37
Не лекувам рани- оставям се да умра ...после се раждам
Виж целия пост
# 38


Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?-Обикновено винаги е по-добре да има кой да те превърже, не че иначе не става, ама с другарче е някак си по-лесно.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?- Когато спра да мисля за тях. Имам белези, без тях нямаше да съм същата, обичам си ги.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?- Нямам, винаги успяват да зарастнат.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?-Загрубява,но не окончателно, все остава някоя част, непокрита с мъртва кожа.

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?- Да, търся я. Не мисля,че това, че някой друг е изцяло виновен за мъката ми, ще успее да ми подейства като упойка.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?- Случвало се е, но не е било съзнателно и преднамерено.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?- Юнак без рана няма. Винаги допускам, че може да си падна на задника от някоя ситуация, но не допускам това да ми пречи да изживея нещо, което поне смятам, че ще бъде красиво.
Виж целия пост
# 39
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? - не , ближа си ги сам
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - белези винаги остават
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката? - не и за двете
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново? - не загрубява.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - да 
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг? - да,
, само за да си го изкарате на някого?  не
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво? - да
Виж целия пост
# 40
Някой рани с времето при мен бавно се заличават,отмиват се ,зарастват и белезите с апочти невидими...Има някои обаче,които съм затворила навътре в сърцето си и понякога се срещам с тях за да мисля по реално на нещата....С приятели да понякога споделям,но някак си всякаш предпочитам да съм сама с мъката си и болката,по лесно ми е да я прежаля,осмисля и  намаля...
Рискувам,понякога печеля,понякога получавм нова рана,но пък живота  низ от различни състояния...
Виж целия пост
# 41
...С приятели да понякога споделям,но някак си всякаш предпочитам да съм сама с мъката си и болката,по лесно ми е да я прежаля,осмисля и  намаля..
А аз гледам в мъката си да не съм сама предпочитам да съм в такива моменти с приятели и близки за мен хора.Така някак си ми е малко по-леко.
Виж целия пост
# 42
Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами?
- Понякога просто потъвам и нямам нужда от придружител за това. Когато реша да изплувам, се обръщам към много близък човек - за положителна енергия /като старт/, за съпричастност и споделяне /като изложение/ и за да ми припомни моя реален поглед върху подобна ситуация, който е твърде замъглен, чужд и недостижим за мен в такъв момент /като решение/.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
- Не е въпрос на време. Остават и за съжаление тези белези ги гледат други, а не онези, които са причинили раните.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
- Не се свиква, просто спира да боли. Имам закърнели рани, което май е по-важното.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?
- Душата някак свързвам със сърцето. Идея си нямам как загрубява сърце.
Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?
- Не търся вина. Принципно търся оправдание. Вината и в двете посоки тежи.
Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
- Случвало ми се е да си го изкарам на някого, но не и да му причиня сходна рана заради моята.
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?
- И какъв кеф ще ми е ако предварително знам, че ще имам рани после... Не.
Виж целия пост
# 43
Ами как, стандартно.
Рев, рев, рев.
Разговори с приятелка и пак рев.
Така много време.
И после остават белези. Confused
Виж целия пост
# 44
Темата е страхотна! Да ви призная честно имам една дълбока и кървяща  рана от 5 години. Единственият начин да продължа да живея "нормално", без да изнемогвам от рев, беше да сложа една "преграда"! Наложих си да не се сещам за това и се чувствам отлично. Все едно забравяш какво си преживял. Естествено, имам моменти, в които колкото и силна да се мъча да съм не става. Просто момент, когато съм по-лабилна. Тогава се наревавам като за последно и лягам да спя.
С другите рани обаче не се справям толкова добре. Говоря за "любовни" травми. Имам страхотни приятелки и горе-долу сме като "сексът и града". Винаги сме една до друга. Помощта на приятел не може да бъде заместена от нищо. Дали ще му плачеш на рамото, ще се напиете като "кучета", ще си по псувате заедно или просто ще гледате някой филм!
Важното е, че никога не трябва да забравяме поуката от тези рани. Даже от време на време е добре да ги почоплиш малко, за да си запазиш "едното наум". Определено след всяка следваща рана ставам все по-силна, все по-потготвена за следващата и все по-мнителна.
По някой път е по-добре да подтиснеш емоциите си, друг пък да им дадеш зелена светлина!Но това строго индивидуални душевни състояния!
Виж целия пост
# 45
Ближа ги сама /музика, книги и филми/. Боли, много боли... Обаче, аз съм по-силна. Когато започват да заздравяват се доверявам на майка ми, но вече съм си стъпила на краката и мога да говоря с нея за това. Старите рани никога не ме спират, хвърлям се през глава за нови. Има една стара максима "Целта оправдава средствата, но не винаги ги заслужава" - опитвам се да преценявам добре, но понякога емоциите са по-силни от всичко.  Flutter
Виж целия пост
# 46
По стара руска рецепта.
Водка  с приятели.
Виж целия пост
# 47

Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? - Никога не съм търсила, според мен точно болката,която изпитваме понякога ни дава възможност да пораснем. Да бъдем себе си.
За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези? - Имам рани,които все още са в мен. А не съм злопаметна. Но те са там в сърцето ми. Подсказват понякога за себе си.
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?- Свиква се да, аз явно съм мазохист,но никога не мога да изживея пълно щастие.
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?- Бих казала,че се калява.

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните? - Винаги я търся първо в себе си.

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого? - Да най-близките.

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво? - Може би, приключенската натура не ми е чужда. Mr. Green
Пасинет, не ги крий раните, дай им това от което имат нужда и те ще заздравеят, с времето обаче. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия