що ли пък очакваш някой да си зареже работата и да ти помага, има си служби за това, тел 112, 166, и безброй на пътна помощ ....
Виж целия пост
Това може да се случи само в нашето голямо село наречено България!
- Публикувана: 9 септ. 2008, 22:30 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2008, 14:40 ч.
# 15
10 септ. 2008, 07:30 ч.
# 16
10 септ. 2008, 08:01 ч.
От човешка гледна точка очаква някой да помогне. Ти не би ли помогнал в такъв случай?
Виж целия пост
# 17
10 септ. 2008, 08:10 ч.
Eдва ли. Ми той има...работа. 
Не съм шофьор, но с количката много често са ми помагали.Включая са ми я изнасяли на ръце от входа, че 2-ма идиоти бяха спрели на "рибя кост".
Виж целия пост
От човешка гледна точка очаква някой да помогне. Ти не би ли помогнал в такъв случай?
Не съм шофьор, но с количката много често са ми помагали.Включая са ми я изнасяли на ръце от входа, че 2-ма идиоти бяха спрели на "рибя кост".
# 18
10 септ. 2008, 08:30 ч.
ако съм по работа естествено че не, ако съм хайляк наблизо може и да и помогна, ако тя пожелае ... както вече писах има си хора на които това им е работата.
Виж целия пост
От човешка гледна точка очаква някой да помогне. Ти не би ли помогнал в такъв случай?
ако съм по работа естествено че не, ако съм хайляк наблизо може и да и помогна, ако тя пожелае ... както вече писах има си хора на които това им е работата.
# 19
10 септ. 2008, 08:50 ч.
Ако се беше случило извън населено място съм сигурна,че щяха да се отзоват много хора.
Виж целия пост
# 20
10 септ. 2008, 09:19 ч.
Абсолютно същото нещо ми се случи преди около година на голям булевард в София (точно на рождения ми ден 
). Колата изгасна на едно кръстовище и повече не пожела да запали. Една позната беше с мен, та момичето помогна да я избутаме настрани, че иначе всичкото мъжко население в колите щеше да ни изяде, че колата ми е решила точно там да откаже. Попитах един младеж в колата до мен дали може да даде малко ток на акумулатора (имах кабели за ток в багажника), а той се опули и каза - ами аз не знам, не мога, при все, че до него имаше един по-възрастен господин. И така! Него ден ми беше тъжно, не вярвам другаде да има такива непукисти.
Виж целия пост
). Колата изгасна на едно кръстовище и повече не пожела да запали. Една позната беше с мен, та момичето помогна да я избутаме настрани, че иначе всичкото мъжко население в колите щеше да ни изяде, че колата ми е решила точно там да откаже. Попитах един младеж в колата до мен дали може да даде малко ток на акумулатора (имах кабели за ток в багажника), а той се опули и каза - ами аз не знам, не мога, при все, че до него имаше един по-възрастен господин. И така! Него ден ми беше тъжно, не вярвам другаде да има такива непукисти. 
# 21
10 септ. 2008, 09:23 ч.
Колата ми изпуши преди два дена в квартала.Излизаше пара изпод капака .
Изскочих навън и в същия момент двама мъже дойдоха да видят какво става.
Вдигнаха капака и видяха скъсан маркуч м/у двигателя и радиатора.
Избутаха колата за да не пречи на движението.
Явно не всички са кретени.Всичко опира до обща култура.
Виж целия пост
Изскочих навън и в същия момент двама мъже дойдоха да видят какво става.
Вдигнаха капака и видяха скъсан маркуч м/у двигателя и радиатора.
Избутаха колата за да не пречи на движението.
Явно не всички са кретени.Всичко опира до обща култура.
# 22
10 септ. 2008, 09:27 ч.
A добър ден!Зима,стъмнява се.Аз бременна,отзад пътува каката.Много лошо време.Засядаме с мъжа ми в една преспа.Къде ти братче някой да помогне,току виж настинал!
Рихме като прасета сняг,студ на поразия.Накрая си бях лапнала пръстите така ми бяха премръзнали.От тогава зимата на път само рано сутрин!
Как не стана някоя беля тогава с моя корем!Божа работа.
Виж целия пост
Рихме като прасета сняг,студ на поразия.Накрая си бях лапнала пръстите така ми бяха премръзнали.От тогава зимата на път само рано сутрин!
Как не стана някоя беля тогава с моя корем!Божа работа.
# 23
10 септ. 2008, 09:28 ч.
Пък аз в такива случаи съм доволна, ако просто ме подминават, без да ме псуват... 
Разбирам, че си се притеснила и изнервила, но недей така да обобщаваш, ето, споменаха се други случаи, когато са помагали хората...
Виж целия пост
Разбирам, че си се притеснила и изнервила, но недей така да обобщаваш, ето, споменаха се други случаи, когато са помагали хората...
# 24
10 септ. 2008, 09:30 ч.
преди време с щерката до магазина, на излизане в едната ръка е детето което надува гайдата, че тати не му е купил еди какво си, а в другата торбата. Торбата се къса и продуктите се пръсват. ни една мама които стояха на пейките и кафето не се сети да ми помогне ... та те тъпи кретеноидни патки ли са били? или просто жени с ниска обща култура? или непукистки?
Виж целия пост
# 25
10 септ. 2008, 09:49 ч.
И аз съм на мнение че кавалерството и даже обикновеното съчувствие и човещина са на изчезване в БГ. Пресни случки от това лято:
Случка 1 - пред кабинета на ортопеда - аз с корема , малкия на ръце, големия в полите ми, права, чакам си реда. На трите стола пред кабинета трима мъже около 30 годишни, видимо в отлично здраве. Оглеждат ме нахално. След малко единия отстъпва мястото на младо момиче, което им носи кафета. Не издържах, направих забележка. Държаха се нагло и толкова шумно, че лекаря излезе от кабинета, прецени положението и ме вкара в кабинета преди всички.
Случка 2 - сама с корема, количка с малкия и големия до мен. Налага се да мина 10 стъпала и няма рампа. До стълбите - офис на банка и няколко млади момчета пушат и зяпат. Поколебавам се, вдигам количката и тругвам по стълбите. Чувам репликата - жените като родят им се налага да направят мускули.
Виж целия пост
Случка 1 - пред кабинета на ортопеда - аз с корема , малкия на ръце, големия в полите ми, права, чакам си реда. На трите стола пред кабинета трима мъже около 30 годишни, видимо в отлично здраве. Оглеждат ме нахално. След малко единия отстъпва мястото на младо момиче, което им носи кафета. Не издържах, направих забележка. Държаха се нагло и толкова шумно, че лекаря излезе от кабинета, прецени положението и ме вкара в кабинета преди всички.
Случка 2 - сама с корема, количка с малкия и големия до мен. Налага се да мина 10 стъпала и няма рампа. До стълбите - офис на банка и няколко млади момчета пушат и зяпат. Поколебавам се, вдигам количката и тругвам по стълбите. Чувам репликата - жените като родят им се налага да направят мускули.
# 27
10 септ. 2008, 10:45 ч.
Ако не очакваш помощ от никого е много по-лесно. Дори очарователно, ако някой вземе да ти предложи, по случайност. Въобще не се впечатлявам от непукисти. А и тези, които плюВАТ надали са спирали да помагат на куцо и сакато.
Виж целия пост
# 28
10 септ. 2008, 10:51 ч.
Случки много - пълен Абсурдистан - на село хората биха ти помогнали със сигурност, докато в града НЕ! Категорично! Малката беше на около година, когато ме обраха пред пощата в Стара Загора, точно насреща ми един полицай - нищо, ама ви казвам седи тъпо и ме гледа нищо не направи, помолих го да гледа малката и аз хукнах след циганите да си търся чантата - представяте ли си?
Преди много години когато бях тинейджерка, няма да забравя на пъпа на Шумен, щяха да ни изнасилят двама смотаняци, които ни задърпаха с приятелката ми докато си вървим, това става лятото в 20,00часа, посветло още, ние пищим, а хората минават и заминават и никой нищо не направи.
Това се сещатам на пръв поглед, за какво да говорим, .....................АБСУРДИСТАН!!!
Че като се сещам пак започвам да се ядосвам!
Виж целия пост
Преди много години когато бях тинейджерка, няма да забравя на пъпа на Шумен, щяха да ни изнасилят двама смотаняци, които ни задърпаха с приятелката ми докато си вървим, това става лятото в 20,00часа, посветло още, ние пищим, а хората минават и заминават и никой нищо не направи.
Това се сещатам на пръв поглед, за какво да говорим, .....................АБСУРДИСТАН!!!
Че като се сещам пак започвам да се ядосвам!
# 29
10 септ. 2008, 11:48 ч.
Много съжалявам да чуя че такива неща продължават да се случват. Аз съм виждала как полицейски коли подминават спрели на средата на пътя коли с вдигнат капак. И как отзад всички свирят, все едно за малоумни или слепи (по-скоро първото).
На нас от Април месец до сега толкова абсурди ни се случиха, че се чудя какво правя още в България, и защо реших да остана макар многото отворени пред мен врати.
Сега се сещам за последната случка--всичките ни съседи познават човека, който може да помогне да решим битовия си проблем. И никой не ни каза. Шест месеца... За какво да си говорим. За нормални хора ли?
Виж целия пост
На нас от Април месец до сега толкова абсурди ни се случиха, че се чудя какво правя още в България, и защо реших да остана макар многото отворени пред мен врати.
Сега се сещам за последната случка--всичките ни съседи познават човека, който може да помогне да решим битовия си проблем. И никой не ни каза. Шест месеца... За какво да си говорим. За нормални хора ли?
Препоръчани теми