3 деца и повече

Да, наистина е голямо улеснение, когато другите две деца са по-големички. 

Мда. Вероятно е така. Аз обаче не смятам да поправям отрицателния прираст за сметка на щастието, здравето, образованието, възпитанието и комфорта на децата СИ. Така че моля без генерални заключения.  

С риск да го приема съвсем генерално, нали това не е някакъв намек, че децата НИ, които живеят в по - малки жилища са нещастни, болни, необразовани и се чувстват некомфортно ? 

Разбирам nana77. В душата си бих искала да имам много деца, но в реалността преценявам реално. Не е въпрос само на стаи, на пари. Времето си също разпределяме между тях. На мен не ми стига времето за две деца, все ми се струва ,че не им давам достатъчно, при положение, че главно аз си ги гледам, не работя. Все ми се иска още и още да им дам. Възхищавам се на всички майки с две и повече деца. Дори на тези с едно се възхищавам.

Или може би, че по презумпция - много деца означават непременно лишения, необразованост или дискомфорт...
Важното е всеки трезвомислещ човек да преценява до каква степен му стигат силите /физически, финансови, психически и т.н./.

Azaf-че, аз съм напълно съгласна с теб, но това :
ми звучи като :"ако живееш в двустаен с родителите си, в никакъв случай не можеш да имаш повече от едно дете  . Че и то ти е много, 'щото не можеш да му осигуриш.... бла, бла, бла..."

Вижте какво всеки си има мнение по въпроса. И всеки си ражда децата. Ако за вас е нормално четирима души да живеят в гарсониера, за мен това е ненормално. И не бих си го причинила на децата. Ако за вас е нормално четирима възрастни и две деца да живеят в двустаен - ок. Аз смятам, че детето трябва да има свое жизнено пространство. 42-квадратовата ми гарсониера не позволява лукса да имам две деца.

И да - многото деца, родени без правилна преценка на финансовото състояние на родителите живеят в лишения и дискомфорт. Доброто образование струва пари.

Джуличка не познавам нито една от вас, нито знам в какво жилище и с какви пари живее семейството. След като сте ги родили тези деца би трябвало да сте си направили сметката. И още нещо - аз намеци не правя. Когато искам да кажа нещо го казвам. Моята сметка е направена.

Не одобрявам раждането на 9 броя деца, както например го е направила Димитрина Хамзе, които спят по дюшеци на земята и най-големите гледат малките. Ето ти нагледен пример какво съм искала да кажа.
Едно дете трябва да има детство, а не да чува - мама не може да ти купи еди какво си, защото няма парички. Под еди какво си разбирам шоколад например, а не Ферари 
Затова не се чувствайте обидени или засегнати. Просто моята теория е, че деца се раждат, след като човек е преценил рационално, а не емоционално дали може да им осигури това, което е необходимо.

azaf ти сама си го написала. Чела съм твои постове относно жилищното и финансовото състояние на семейството ти и да в твоя случай ако искаш можеш да си родиш още 2 деца, не едно. Това обаче не важи за всички.

И аз искам да имам 3 деца.
Но чакам подходящото време и обстоятелства.
nana77 е напълно права за това

Аз съм от хората, които доскоро казваха: " Много искаме да имаме три деца, обаче нямаме достатъчно голям апартамент и нужните финанси". Случи се обаче така, че третото бебе дойде, без да ни пита.    В началото бяхме много уплашени и притеснени, чувствахме се напълно неподготвени- материално и психически. Не сме имали колебание как да постъпим, защото в края на краищата, това беше мечтата ни, само дето моментът никога не ни се е струвал подходящ. Постепенно започнахме да свикваме с мисълта, че ще ставаме многодетно семейство и обсъдихме битовите промени, които бяхме в състояние да направим. Имаме тристаен апартамент, за който допреди време бях категорична, че в него няма място за още едно дете. Оказа се, обаче, че има .  Направихме малко преустройство- ние със съпруга ми си купихме нов разтегателен диван и преместихме спалнята ни в хола, отстъпихме нашата спалня на големите деца, а тяхната стая остана за бебето. Новото разпределение се оказа много удобно за всички. Мъжът ми се амбицира страхотно от факта, че е вече баща на три деца. Получи няколко много добри (професионално и финансово) ангажимента, прави планове за бъдещото си професионално израстване, включително с цел по-високи доходи. Смятам, че с разумно разпределени разходи и много работа ще се справим, дай боже. 

Понякога човек не подозира с колко повече сили и вяра разполага. Преживях страха от промяната, а се оказа, че след промяната нещата в семейството ни станаха още по-хубави. Всеки решава за себе си. Важното е децата да идват желани, обичани, да бъдат отглеждани от разумни, интелигентни любещи родители.....а дали парите са много или малко, дали площта на жилището стига или не- това всеки го разглежда и преценява индивидуално за себе си и своето семейство.

Това трябва ли да означава, че ако живея в гарсониера при родителите ми не трябва да имам деца ?! 


Точно защото съм си направила сметката, ми е чудно колко стайно жилище трябва да имаме с тези три деца ?!    


 
Към днешна дата не се е случвало да кажа на децата си :"Мама няма парички за..." Да не дава Господ да дойде такъв момент, но нима има някой застрахован ?!
А моята теория е, че ако всички са си правили чак такава сметка и нас не е трябвало да ни има !

Според мен с появата на децата човек се амбицира и както е писала Суидкис мама намира решение на много досега стрували му се невъзможни неща. По добра работа, реминт и жилището вече е по голямо. Доброто образование струва пари - да, но на колко години детето тръгва на училище? А дотогава може доходите да са ви в пъти повече, но пък ако чакате да ви е вече късно за бебе. Когато човек има желание има начини да издържа по голямо семейство. Това разбира се е моята гледна точка.
Бях чела някъде, че ако една жена чака подходящият момент да има дете, той може никога да не дойде. Винаги ще искаме повече от това, което имаме и ще е недостатъчно.

 
Ето това е истината.
Защото, когато забременях с близнаци, нямахме и 1/10 от това, което имаме сега - бях се шашнала и ме беше страх дали ще се справим. Но в името на децата и на семейството ни се амбицирахме и двамата с половинката ми, за да можем да дадем най-доброто на децата ни, а и сега продължаваме ежедневно да се борим. Желанието за още 1 дете е точно това, което още повече ни дава стимул. Ако преди 5 г. някой ми беше казал, че ще постигна толкова бързо това, което имам сега, щях да му се изсмея, а и надали щях да го постигна, ако ги нямаше децата ми (просто щях да си живуркам спокойно "ден за ден").
Т.е. не е добре човек да се примирява с моментното състояние, а да се старае да го промени към по-добро, защото шансът няма да дойде при човек, ако той сам не го търси. А децата са най-голямото щастие!

cvetimira, azaf, много хубаво изразихте същността на това, което исках да кажа! 

azaf хората са различни, съдбите им също. Аз определено не живуркам, мъжът ми също. Давам си реално сметка обаче какво ми предстои в битов план, разходите, за да го осъществя също.

Пак казвам. Всеки сам за себе си си преценява има ли сили, нерви, пари, жилище и всичко останало, за да отгледа толкова деца, колкото иска. Общовалидни правила няма. Вероятно е много неразбираемо за някои нежеланието за второ, трето и т.н дете. Обаче го има. По-различни причини и те трябва да се уважават.

Имам син на 8г и дъщеричка на 2,5г много ме радват  и си мисля че ако имам финансова възможност за още едно детенце бих си родила .Но времената са такива че е много трудно .