Е ли бракът занимание самотно ...

  • 3 619
  • 39
# 30
   Често съм се питала, коя е по- щастлива ....

Обичаната и оценената.

Няма пълно щастие като трайно състояние. Когато сме сами търсим него, копнеем за деца, после започва малко по малко да ни липсва свободата... Но няма как останем в този момент, когато смятаме, че сме тотално щастливи. Не можем да спрем времето. Да се научим да събираме малките зрънца щастие, които за всяка от нас са различни и да ги запазим в душата си.
Виж целия пост
# 31
   Често съм се питала, коя е по- щастлива - семейната жена с деца, или свободната, без всякакви ангажименти.Нямам отговор, но завиждам на свободните жени. Embarassed
Зависи от жената и семейството. Няма  човек без ангажименти. Ако не са деца, ще е гадже, ако не е гадже, ще е работа и т.н. И понеже в моята ценностна система семейството е на първо място, ангажиментът към него не ми тежи, а ме прави щастлива. Харесва ми да съм обвързана. Когато почувствам нужда да съм сама - писах вече какво правя. Баланс му е майката в тоя живот. Ако не се бъхтиш, и почивката не ти е сладка. Ако бъхтиш твърде много, и почивката ти не е почивка Peace
Виж целия пост
# 32
Аз пък когато бях сама исках неистово да съм обвързана.....сега,когато съм обвързана...искам да съм сама Rolling Eyes
Виж целия пост
# 33
Аз пък когато бях сама исках неистово да съм обвързана.....сега,когато съм обвързана...искам да съм сама Rolling Eyes
А предпочиташ ли да нямаш най-сериозния си ангажимент - Габриела? Сериозно?
Виж целия пост
# 34
След 4г. брак не мога да кажа че се чувствам самотна. По скоро на моменти ме обземат носталгични настроения по времето, когато разполагах с времето си. А това беш преди да се роди нашето съкровище Елена. Това, което най-много ми липсва е възможността да почета хубава книга, да се поизлежавам сутрин до 9 или просто да не мисля сега къде трябва да се ходи, какво трябва да се върши. Тези тегоби идват от факта, че откакто се е родила Елена я гледам основно аз-съпруга ми е на работа, помага човека, но не е същото като да си 24ч. с детето. Тя доста ангажира-като всяко дете, и факта че дори и за 10мин. не съм сама понякога ме угнетява....Вероятно като тръгна на работа след половин година нещата ще се променят, тъй като ще имам време поне да помисля на спокойствие в интервала между 10 и 17, а после да се нарадвам с цялото си сърце на любимите си хора.
Виж целия пост
# 35
Аз пък....никога не съм била толкова щастлива,колкото съм сега,когато съм омъжена.Преди имах много време,много пари,непрекъснато обикалях магазини,ресторанти,срещах се с приятели....но нещо все ми липсваше.Липсваха ми домашно приготвените манджи ( тогава изобщо не готвех и се хранех само по ресторанти),липсваше ми усещането за дом,липсваше ми спокойствието ( непрекъснато ми звънеше телефона).Явно съм домошар.
Детето ми е прекрасно,много го исках,много му се радвам и понякога дори ми липсват безсънните нощи,когато го разнасях на ръце и му пеех.Не ходя всяка седмица на фризъор,както преди,не си купувам нови обувки за всеки тоалет,не се прибирам посред нощ и не ходя на сауна така редовно.Но може би защото знам,че ако наистина искам нещо да направя сама, мъжа ми винаги ще си вземе един ден отпуск и аз мога да правя каквото искам.Вчера една приятелка ми се обади да се видим в друг град-не отидох,имах нужда да прекарам деня с мъжа ми детето.Разхождахме се тримата,пазарувахме,ходихме на пързалката,гледахме филмчета.Синът ми може и сам да си играе,не ни ангажира непрекъснато,но всеки ден му отделяме поне един час само за него.Според мен самотата  зависи от това колко силна е връзката с партнъора,дали имате общи интереси и дали позволявате други хора да се намесват в отношенията ви.
Виж целия пост
# 36
Да съгласна съм, че баланса е най-важното, но лошото е, че когато настъпят "сините" настроения имам нужда от внимание, някой да ме "види" отблизо. Не винаги искам да отида на фризьор (не че е лошо) или на масаж. Проблема е, че понякога не съм сигурна къде съм - като че ли съм невидима. И нямам сила да направя каквото и да е. А когато искам истински нещо и съм в кондиция съм много амбициозна и активна. Мисля, че факта , че се стремя да дам най-доброто от себе си в семейството е причината от време на време да блокирам и да ми се иска да съм на някой остров и да няма никой наоколо. В същия момент съм пълна със самосъжаление и не мога да се понасям.
Виж целия пост
# 37
имам нужда ... някой да ме "види" отблизо.
Да, когато ме гледа, да вижда мен, да се замисли за мен, за секунди само - хей, как си, какво мислиш ...
Виж целия пост
# 38
понякога да
Виж целия пост
# 39
значи,да въпреки добрия си,дългогодишен брак,въпреки това,че обичам съпруга си,и то наистина обичам след 10год брак/преди това нялма да броя/,въпреки добрия ми животрпдкрепен финансово и здраво и хубяво дете и добрия секс ,който имам с половинката ,имам доста моменти,в които се чуствам самотна.не,неизпитвам носталгия към предишния си живот,защото небих могла да живея сама и без любов.без да обечам някой.да,имам дъщеря си,но това е друг вид любов.но с признавам ,че се чуствам самотна понякога,и то е несамо заради малкото свободно време,многото ангажименти,а и заради това,че аз съм човек,който малко говори за себе си ,но умеме да слуша другите.такаче ,аз слушам половинката,а обратното е по-рядко.и поради това немога да изкажа какво ми е в главата и това води до моята самота.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия