Кюретаж и забременяване след това

Това не ни е първия такъв разговор,водя го за 10-и път от както ни казаха,че съм здрава и да подновим опитите.Ето на,нали ми закъснява 4-5 ден,само пита какво стана,защо не ти идва..Нямам желание за секс вече,като знам,че ще ме пази,а пък аз не искам.Не ми се вижда нормално.Женени сме от няколко месеца,имаме си собствено жилище на което сега правим ремонт.Имаме на кой да разчитаме за помощ.Само дето аз не работя,но това не е толкова трагично,ако реша винаги мога да почна я продавачка,я нещо друго.В тази криза не подбирам много.Не съм безотговорна,но ако чакаме нещата да се оправят..немисля,че някога ще сме богати или без проблеми.За мен да имаме дете е най-важно,ако нямаме защо са ни тези жилища и т.н.Тъпо ми е разбирате ли,да му се моля да ми направи дете,мислех че ще се радва да почнем отначало но уви

Според мен мъжът ти не е превъзмогнал още стреса,така да го нарека,не се отчайвай,бъди такава каквато си ,не говорете конкретно,подхвърляй му колко добре се чустваш как се надяваш да забременееш скоро,бъди щастлива,мисля че като те вижда жива и пълна с енергия ще го "заразиш" и желанието за бебче ще му се върне отново.Вие сте младо семейство,така че освен причината да е страх или стрес не виждам каква друга може да бъде,затова не се предавай,но не го и "притискай" и мисля че от само себе си ще станат нещата. Успех!

Какво става тук ,какви са тези депресий, и мислите ли, че така си помагате.Стегнете се момичета, нали знаете защо дават лекарите, година или шест месеца след аборт.Заради психическото здраве на жената, тя трябва да е готова за нова бременност, колкото и да е болезнено не може да си позволим да мислим негативно.Нали трябва да сме готови за нов живот.
Така, а аз ще ходя на преглед в събота, като се замисля от ноември не съм спирала да ходя но няма начин, трябва да изчезне тази раничка.
За мъжете, ами според мен те се страхуват за нас, страх ги е да не се случи отново, боли ги за нас.Дайте им време, и всичко ще се нареди.Не ги притискайте, и ги обичайте.
И умната

d̶̶e̶̶s̶̶p̶̶e̶̶r̶̶a̶̶t̶̶i̶̶o̶̶n̶̶ ,не се отчайвай,ще видиш че всичко ще се нареди.
Колкото и да се правят на силни мъжете ги е страх повече от нас.
Когато през декември и ние загубихме
бебето при нас беше същото,но с времето всичко си идва на мястото.
Просто се подкрепяйте и ще видиш че наистина времето лекува.
Пожелавам ти успех и все пак скоро да се похвалим с нещо хубаво.

Айдеее, влезе Baby Love® и раздаде шамарите!  Страхотна си, благодаря ти от името на всички повече или по-малко депресирани!

Милички, надявам се не се сърдите, че така се "карам", ама няма начин, така се налага.Не трябва да се отчайваме, просто поддадем ли се на мъката с нас е свършено.Няма да се даваме, ще се борим заедно за мечтата-Бебе.И заедно, подкрепяйки се ще успеем
caritas  "шамари" ще раздвам, докато не се стегнете

Само така, Baby Love®. Крайно време беше някой да се намеси с по-твърда ръка! Какво е това хленчене- я вижте времето навън- разкош...  само за разходки- грабвайте половинките, слагайте слънчевите очила и марж на въздух 
Ние пък бебеправихме тия дни и много се надявам да се е получило за да си повлека краката, ама как ще ги влачаааа...малеееее..... всичките след мен ще с наредите.... А що се отнася до мъжа ми- той иска повече от всички това бебе, та поне затова нямам грижи- само да кажа хайде и е готов на всякакви жертви  Сега, като минаха дните на ову, и след като три поредни дни работихме му викам--повече никакъв секс, докато не разбрера резултата- седим и чакаме, щото е опасно, а той миличкия - съгласен-  само и само да имаме бебе

Иха уха супер изказвания. И ние загубихме нашето м.февруари тази година, но сме се окопитили яко, никакви депресии, дори когато ми е тъжно се стремя да мисля задруго и една нова бременност евентуална ми повдига духа. Страх ме е разбира се, но вярвам че този път всичко ще бъде наред и няма да допусна да мисля друго! И на него не му е лесно, но му правя евала-не ми даде да падна духом, не говориме за лошото а сме щастливи когато мислиме за бъдещето и това ни мотивира и дава сили да продължим. Горе главата всички. Живота е пред нас! а той е прекрасен

Да се включа и аз, че отдавна не съм писала, бях малко отпуска и отидохме на Доспат.
Bebka, и аз понякога стоя и гледам в една точка, понякога съм добре, може би напълно ще се оправя чак когато забременея отново и минат първите три месеца и всичко е наред. Нормално е да се чувстваш зле, все пак си загубила нещо толкова скъпо и желано.
Marpen, Martina 75 повече кураж момичета и бързо възстановяване ви желая
Baby Love® добре , че си ти да влееш положително ностроение
ninkata80 , на мен поне ми казаха, че около 10 дни след процедурата е нормално да тече, да спира, да се променя силата на течението... Ще се оправиш, не се товари излишно.
Аз за съжаление отпадам за този месец от бебеправенето. Нали смятахме да се въздържаме няколко дни преди овулацията и като стане да действаме. Да ама не - като дойде въпросния ден на моя приятел му се случи неприятност - катастрофира - и само до секс му беше.  Та пропуснахме възможността. Аз егоистично се питах дали не го използва като извинение, но сигурно прекалявам. Толкова го искам вече това бебе, че всичко друго ми е без значение, ужас...
Добре, че ви има вас, да споделя с някой, без да ме помисли за луда.

  Ама че съм и аз, сега се сетих- ей Даниелкееееееееее ????? Къде си бе злато? Хайде, чакаме те първа ти да ни зарадваш?

Точно така, мила, наистина имаме нужда от твърда ръка понякога...а напоследък май по-често   

Добро утро
rumix, стискаме палци за две чертчички
А на всички пожелавам,  страхоте ден и много усмивки.

КАк сте,момичета в това задушно време? 
Аз днес ходих при проф. Богдан Налбански в МД на преглед. Общо взето доволна съм,каза ми да изчакам още 2 менструации и да започваме ,а през това време ми предписа някаква терапия,която подготвя лигавицата за предстощата бременност ,защото видя че в епикризата ми пише,че причината за миседа е недостатъчно дебела лигавица, което значи ,че не съм произвеждала достатъчно прогестерон. КАза ми също ,че с конските дози утрогестан по-скоро се е получил обратен ефект,а не ми е помогнал и той като цяло го отрича,както и да е. В петък съм на ехография ,за да видят дали имам спукан фоликул и нормална овулация  .
Обаче нещо,за което се сетих по-късно е,че не ми пусна нито микробиология,нито нищо.Но ще питам пак в петъка.
ООООХХХХ, да ви кажа откакто се случи лошото нещо, имам чувството ,че бременните жени ме преследват (което си  е хубаво де) ,но направо са навсякъде и ме карат да мисля за това.
я,кажете при вас има ли промяна към по-добро относно настроението 
  .  Днес не сте много активни в нашата темичка,явно сте на работа и нямате време...........

Здравейте, момичета!
Разбирам ви напълно, защото имах два спонтанни аборта преди да се сдобием с втората си рожба. Първият път бях в 20 седмица когато се случи, изчахме 6 месеца, да се стабилизирам психически, след още 2 забременях. Нямах физичеки проблем, не съм правила някакви изследвания, докторите казваха, че е божа работа. Така се бяхме вкопчили в опитите да имаме второ дете, че сякаш забравихме за всичко друго. Последва още една неуспешна бременност, мисед в 12 седмица. Мъжът ми сякаш бе по-нестабилен психически от мен, аз се държах пред всички и пред него, но аз съм си такава. Успокоихме се в един момент, наложих си, защото иначе не знам как щях да оцелея. Изчетох всичко за изследванията, които трябва да се направят, почти бях уговорила да отидем в София при проф. Кременски и в Плевен при доц. Конова. Казвам почти, защото идваше Великден и изчаквахме да минат празниците. Така и не отидохме, защото всъщност вече бях бременна. Забременях след няма и 2 месеца след втория аборт, беше ми дошло само веднъж. Истината е, обаче, че бяхме се успокоили, казахме си, че животът продължава и се радвахме пълноценно на семейството ни. Голямата ни дъщеря никога не сме лишавали от обич и не сме искали да чувста някаква липса. Тя, за съжаление, първият път разбра, защото беше в стаята, когато прокъврих и след като се върнах от болницата, страдаше, че няма вече бебе. Вторият път нищо не разбра, но и тогава бях в болница, когато стана. Когато бях бременна с малката, нищо не казвах на никой, само на най-близките. Повечето ни приятели и познати мислеха, че просто дебелея, и без това бях качила доста килограми. От началото на бременността, вярвах, че този път ще е успешна. Просто не говорех, само се усмихвах, когато станеше въпрос за бебе. Никой и не ме е питал, съобразяваха се всички. Но аз вярвах и дори и да ми минеха черни мисли, ги пропъждах. Бях вече по средата на бремеността. Не бяхме казали на голямата, че чакаме бебе. А, тя душицата е разбрала. Един ден се обърна към мен ми каза: "Мамо, аз няма да те удрям по коремчето, за да не умре бебето." С първата ми неуспешна бременност живяхме временно при моите родители и майка ми постоянно й казваше да не ме удря по корема, за да не стане нещо с бебето. Тя тогава беше на 3 годинки и 3 месеца. Не знам как го е запомнила и е направила връзка със злополучното събитие, но тези нейни думи никога няма да забравя. От този момент, в средата на бременността ми, бях напълно убедена, че всичко ще бъде ОК. Не си позволих да мисля за лошото. Гледах само напред. Форумът също много ми помогна.

Пожелавам ви да намерите сили в себе си, да гледате напред и да не се отчайвате. Вярвайте, че чудото на живота ще се случи и на вас и се усмихвайте по-често. От все сърце ви пожелавам  да гушкате скоро най-страхотните бебчета - вашите.  

bissera Благодарим Ти за споделеното с нас и за куража който Ни даваш,пожелавам Ти да си горда МАМА и да си винаги толкова позитивно настроена