Какво е новото при мен, тема 11

И ние сме болни, късно снощи шефчето се събуди със запушен нос и сополи и не спах цяла нощ, а днес цял ден мрънка и се тръшка. Вече нямам даже спомен как ми е минал денят, честно да си призная. Ходихме на лекар тази вечер, щото това дребното се съдра от рев цял следобяд, обаче като се качи в колата и всичко му мина. Започва лека кашлица, сега ще пием сироп, капки в ушите, че май и там ни боли малко, сополите от жълти сутринта вече са прозрачни. Малко се ошашавих в кабинета, че ме питаха да предишни болести и алергии и трябваше да импровизирам, но мисля, че се справих добре и не се разбра колко съм незапозната. Тоест запозната съм, ама на хартия.
Отмъстих си за целия ден мрънкане като му сложих капките в носа и в ушите, а той пищеше, все едно го коля. Хич не се и трогнах, даже ми беше кеф.
Гале, няма да ни писне детската градина. Мисля скоро да пусна и тема, защото моето дете е типичен пример за институционализирано дете, поне от това, което прочетох в нета и в нас не му харесва. В детската градина е на шестото небе. Виждам колко е щастлив просто. Вече пет месеца го гледам колко е нещастен в семейна среда, обаче никой не ми вярваше, най-вече мъжа ми, обвиняваше ме, че си въобразявам, но през последните три дни съвсем ясно видя и той, че не е така. Детето просто цъфти откакто ходи на градина. Даже всички го изловиха, че преди е посещавал градина, явно много му личи. Там е на мястото си, вижда се, плував свои води и се чувства сигурен. Щастлив е. На мен ествествено ми е отвратително, но щом той е доволен, ще преглътна колко ми е зле. Определено скоро няма да свикне със семейната среда.

Кудку, колко дни изкарахте здрави на градина?Аз да попитам. Моите изкарваха седмица най -много.
Уф и той май е  роден лидер като мойта, не е до институционализирането.

Ми, не ща да те отчайвам, ама и Исак беше така първите месеци. Сега хич не ще на детска - с адаптацията към семейната среда, ще става все по-трудно и по-трудно да го водите. Ама то си има предимствата де. А иначе дано се оправи скоро малкия.

Два дни изкарахме, но е болен по моя вина, не прецених добре и го пуснах с по-тънки дрехи. Като го прибирахме в петък му бяха оставили горнището на пижамата под блузата, явно е било хладно. Обаче и там вече май се очертава да е любимец.

Абе, Фокси, нека става по-зле, нямам нищо против. Че така се чувствам много виновна заради това, че свиква трудно. Очертавам се като доста строга майка, карам му се, даже го и шамаросвам като почне да прекалява, май повечко държа на дисциплината, на него малко му трябва да го отпуснеш и става буквално неуправляем. Иначе имаме някаква много силна връзка, разбираме се без думи, той е болезнено привързан към мен, но се чувства по-добре сред много хора.

Ние днес сме по-добре, сополите си стоят бистри, кашлицата не се развива, утре мисля да го пратя при баба му и дядо му на гости с капките и сиропа, няма само ние с баща му да го плашим, нека да види, че и те го тероризират с гадости.

Няма твоя-моя вина. Ние все ще се обвиняваме...Да, не може в градината да го обличаш- събличаш както му е добре, защото не си до него. И целият гардероб там на склад да оставиш- няма гаранция.Това - едно и другото е средата на стрептококи, стафилококи и други гадости дето си лепят. Аз съм за детските градини, в никакъв случай не съм за стерилна среда и е чудесно, че общуват с деца , че научават много неща, включително и малко на дициплина...Но хронично влачените болести и ежемесечния антибиотик са ме докарвали до отчаяние понякога.

  За семейната среда- имам чувството, че за тях е необходимост някаква,но в пълния си вихър са сред деца. И ще свикваме още дълго- май докато си кажем -ми пълнолетен човек е...да прави каквото иска.

Та по темата- новото е  добре забравеното старо. В къщи е , с нас живее , но по цял ден не се прибира. Уж и аз бях свикнала на това...
Понякога водя  истински дипломатически преговори  за да  я накарам да отиде на училище. Добре, че поне за сега си казва , че има намерение да не ходи...
Трудно начало на учебната година. А трърна с хъс...

Куку, не че строгостта е универсално лекарство за да станат хора, но много помага.
Строга, но справедлива - това е истината. На 2 годишна възраст се изграждат много трайни навици, свързани с правилното поведение /да ме прощават привържениците на тезата, че до 7 всичко е корегируемо/, така че не се притеснявай със строгостта. Щом получава и любов покрай строгостта - всичко би трябвало да е ок.
А Бобчо е контактен, така че е нормално да му харесва да е в масовката, а не само с вас двамата. Приеми го. За мен това е по-добрия вариант, а не дете-темерутче.

Днес ще се занимавате май само с моята особа, обаче вече и аз се тръшнах болна. Цял следобяд седя затворена в спалнята, а Бобко се съдира от рев: "Мама, мама", направо ми се къса сърцето, обаче тъкмо започна да се оправя и не е добре да обменяме бацили. Цяла сутрин идва да се гушкаме и да се целуваме и е в сериозна опасност. Утре със сигурност ще е на бабин дом, поне да не плаче за мен като е у дома, че е много драматично.

Аист, да няма там в училище някой дразнител, че така категорично. Пък в крайна сметка като й дойде акъла в главата, има и вечерни училища и винаги може да навакса загубеното. Ай дано. Де да знам, толкова сложна е ситуацията, че май най-добре да е жива и здрава, пък другото все ще се нареди някога.

Дразнители там- бол, но в случая са парите, как така ще й давам само за път и за училище...
Тя разходи повече от моите има- цигари, кафета, огромни сметки за мобилен, щото не ме е питала, когато е ставала абонат и как ще ги плаща и т. н.Та-заплахата е , няма да ходя на училище, ще ходя на работа .
Последната е- ако не ме пуснеш на едно парти извън града, ще избягам.Правя доста повече "пускания" от преди, свикнах и да не ми пука от заплахи, ама понякога като кажа "не" ми се иска да няма ултиматуми.Мечти...

Нека мамите , които имат опит в тази област, да споделят.

ПП Иначе се опитваме за всичко  да даваме разумни ,в повечето случаи, за бюджета суми. Ама разправяй на един тийн за бюджет!

Новото при мен е, че позагърбвам осиновителската тематика (факт е, че сме осиновители дорде сме в процедура. От там насетне е родителствуване). Затресе ме строително-новодомска тема с въпроси как да разширим откъм функционални пространства маломерно жилище!?  В предстоящите 2-3 год доминантно ще съм в тая тема с уклон към края на периода към темата обзавеждане... Та когато понякога имам време за форум гледам да чета в "наш дом"...
ИНАЧЕ ПАК СЪМ СИ С ПО НЯКОЛКО ДИНИ ПОД МИШКА...

А!  Най-после кръстих детето! И излезе една спецификаза осиновени деца, та трябва да я напиша за онези, на които предстои това свето тайнство!...

Venecias, много ще съм ти благодарна да споделиш относно кръщенето. Кое е специфичното?На нас ни предстои, още не съм избрала през кой месец да стане, но се подготвяме.

И мен ме заинтригува спецификата, че три осиновени кръщаваме, нищо по-различно нямаше.
Венециас, успех с новодомстването.

 За новодомстването! Още отсега! Вече ми е пламнала главата :
А какво ли предстои!?

За з-те кръщенета не е имало различно, защото вероятно не е станало дума, че децата са осиновени! При мен информацията изкочи спонтанно покрай специфичното име на Дъщеря- Моя... Ще го опиша. Без да съм силно вярваща и религиозна смятам, че е важно духовния служител, кръщаващ детето да знае, че е осиновено (най-вече за онези деца, които сме поели в "по-късна" възраст и за които нямаме информация какво се е случило като духовни събития  в живота им преди нашата поява)!

Поне за моите деца със сигурност попа знаеше, че са осиновени, дори в единя случай имах чуденки относно вероятността да направя беля с похристиянчването, разговаряла съм и с Дидка и с отец Петър по въпроса, но никъде не е ставало дума за нещо по-различно.
За това ми стана интересно какво се е получило при вас.
И нали говорим за източноправославна църква 

А за новодомстването - сигурно си чувала за най-лютата клетва - "да ти влезе майстор у дома" 

Ауууу, майстори? Моите съболезнования. Това упражнение го правим вече трета година или повече... Днес Вики пита баща си има ли дюбели, които не му трябват, че да шпаклова. Децата си играеха с пирони и ги сортираха по големина преди да могат да вървят. Та далаверата е, че ще станат големи майстори. И инструментите познават и доста добре се заиграват.
Нашето ново е, че миналата седмица им беше първото ходене до магазина съвсем сами. А днес третото. И не се страхувах илкова много. Аз едни торби съм им ушила и с парички в торбичка отиват да си купят каквото искат. Репетирахме една седмица - играхме на магазин. Може да купуват и кучешка храна/солети, чипс, гризки/, ако им стигат парите. който се върне с ресто следващия път ще получи повече пари. Изобщо големи мъже. Седя на единия завой и те през две крачки се обръщат и се провикват да не идвам след тях. Овикахме махалата. "Огледахте ли се, има ли коли?" Само една улица пресичат и при нас няма много коли. Гледам ги такива пораснали и не вярвам, че толкова бързо мина времето. Бяха толкова малки. И толкова горди с новата си свобода. И се учим сами да си бършем дупета, че които не може сам да си обърше дупето няма да ходи до магазина сам.

kalina@ браво на вас!Стана ми едно такова мило като си ви представих.

Venecias съчувствам ти за майсторите и аз скоро бях в техен плен...