Влезе ли ми някой под кожата е за цял живот, не е нужно да е ежедневно, не е нужно да си го повтаряме, може и с десетилетия да не се сетим един за друг, но ми е под кожата и съм насреща. Вероятно това е химията, която я има.
Виж целия пост
Химията- има ли я...
- Публикувана: 26 септ. 2008, 23:45 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2008, 17:48 ч.
# 16
27 септ. 2008, 00:36 ч.
Eee, хайде сега! Не винаги биват грешки. Имам такова чувство в живота си. Пътува от четири години, а сме заедно от осем преди това. Химията си е била на лице.
Не питам за нови любови, а точно за стари. И съвсем не за всички такива. А за тези, които и сега спират дъха и се чудиш... Какво подхранва химията?
В края на краищата ти не мечтаеш всеки ден да видиш Х, който не си виждала пет години, ама това не пречи да има химия между вас след пет години като се видите...
Кифлата
!
Виж целия пост
Не питам за нови любови, а точно за стари. И съвсем не за всички такива. А за тези, които и сега спират дъха и се чудиш... Какво подхранва химията?
В края на краищата ти не мечтаеш всеки ден да видиш Х, който не си виждала пет години, ама това не пречи да има химия между вас след пет години като се видите...
Кифлата
!
# 17
27 септ. 2008, 00:40 ч.
Ставаше дума за това, че ако стар огън се разгори, би се получила грешка...
Виж целия пост
# 18
27 септ. 2008, 00:44 ч.
О, не! Става дума за това дали химията е вечна или не е. Дали винаги те жегва или не с определени хора. И защо се случва...
Виж целия пост
# 19
27 септ. 2008, 00:46 ч.
Защото ти е било хубаво! Ако не е било, едва ли ще пламват такива искрици при случайна среща. 
Виж целия пост
И защо се случва...
# 20
27 септ. 2008, 00:50 ч.
Или защото си искала да ти е хубаво.Но не си го изживяла.
Виж целия пост
Или защото си искала да ти е хубаво.Но не си го изживяла.
# 21
27 септ. 2008, 01:04 ч.
О, не е до изживяването...писах вече че е може и да е изживяно, дори може и да е разочароващо изживяването, но има химия все така с тези хора. Ако не беше странно, щеше да е смешно и забавно...Хубаво, само аз изживявам контакта с някои бивши гаджета/а някои дори не са били такива/ като токов удар 
.
Виж целия пост
.
# 22
27 септ. 2008, 01:06 ч.
В крайна сметка всички химични елементи имат различни реакции, така е и с хората. Не си странна. 
Виж целия пост
# 23
27 септ. 2008, 01:16 ч.
Не съм странна съвсем, почти съм в норма Exit 
!
Интересуваше ме при другите жени как стоят нещата с химията...
Любопитство просто.
Виж целия пост
!Интересуваше ме при другите жени как стоят нещата с химията...
Любопитство просто.
# 24
27 септ. 2008, 01:29 ч.
Ами не мога да кажа за себе си, всъщност мързи ме..
А за теб - няма какво да седи и да се чудиш. Радвай си се, че в теб има страст - сътветно живот... Наслаждавай се на спохождащите те тръпки.
Виж целия пост
А за теб - няма какво да седи и да се чудиш. Радвай си се, че в теб има страст - сътветно живот... Наслаждавай се на спохождащите те тръпки.
# 25
27 септ. 2008, 08:45 ч.
Не си бяла гарга, Кате... при мен се случи точно това, за което говориш, за старите връзки.
Срещнах го, този по който бях изревала река сълзи - първата голяма любов. Взаимна при това и неконсумирана.
Искри ли? Ток високо напрежение протече (усети се дори от всички присъстващи). Но... минали са N на брой години, вече и двамата семейни, т.е. всичко трябваше да бъде потушено.
Но съм сигурна, че при следващата среща, когато и да е тя, пак ще има пламъци, то е просто неибежно.
И ако това не е химия - да ни държи от 15-годишни та до сега?... Аз не знам как иначе да го нарека!
Виж целия пост
Срещнах го, този по който бях изревала река сълзи - първата голяма любов. Взаимна при това и неконсумирана.
Искри ли? Ток високо напрежение протече (усети се дори от всички присъстващи). Но... минали са N на брой години, вече и двамата семейни, т.е. всичко трябваше да бъде потушено.
Но съм сигурна, че при следващата среща, когато и да е тя, пак ще има пламъци, то е просто неибежно.
И ако това не е химия - да ни държи от 15-годишни та до сега?... Аз не знам как иначе да го нарека!
# 26
27 септ. 2008, 09:06 ч.
Нищо не е вечно... Това, че някой, с когото сте били на една вълна и сте имали своите хубави моменти, че ще се видите отново, не значи, че ще пламне пожар. Всеки има своите хубави спомени, това е нормално.
Не знам как е при вас, но за мен, вечно е, ако си дал на някой душата си, цялата. А това не може да стане два пъти...
Виж целия пост
Не знам как е при вас, но за мен, вечно е, ако си дал на някой душата си, цялата. А това не може да стане два пъти...
# 27
27 септ. 2008, 09:32 ч.
Защото всички сме от благороден метал. Най-много да ни покрие патината на времето и ставаме още по-ценни.
Не знам дали е химия или физика, но всичките ми връзки са започвали с реакция на мига.
Виж целия пост
Не знам дали е химия или физика, но всичките ми връзки са започвали с реакция на мига.
# 28
27 септ. 2008, 10:42 ч.
Няма нищо вечно. Това се е направо закон. Продължителността е определяща. В сегашната ми връзка поне се чувствам така (12 год). Не просто химия, а експлозия - това явно ми е задължително за началото на връзка. С времето нещата се успокояват. С мъжа ми обаче винаги, когато реша, че вече не е както преди и изведнъж почва отново. Вечно или не, важното е, че може да се подновява. 
Виж целия пост
# 29
27 септ. 2008, 10:50 ч.
и аз имам един такъв.....видяхме се направо беше ...как да кажа щяхме да се изядем направо,ама пуста съвест още си се искаме,и да неконсумирана любов си беше и ще си остане може би и затова има такава химия(според мен си е чисто физическо това превличане) 
Виж целия пост
Не си бяла гарга, Кате... при мен се случи точно това, за което говориш, за старите връзки.
Срещнах го, този по който бях изревала река сълзи - първата голяма любов. Взаимна при това и неконсумирана.
Искри ли? Ток високо напрежение се усети (дори от всички присъстващи). Но... минали са N на брой години, вече и двамата семейни, т.е. всичко трябваше да бъде потушено.
Но съм сигурна, че при следващата среща, когато и да е тя, пак ще има пламъци, то е просто неибежно.
И ако това не е химия - да ни държи от 15-годишни та до сега?... Аз не знам как иначе да го нарека!
Срещнах го, този по който бях изревала река сълзи - първата голяма любов. Взаимна при това и неконсумирана.
Искри ли? Ток високо напрежение се усети (дори от всички присъстващи). Но... минали са N на брой години, вече и двамата семейни, т.е. всичко трябваше да бъде потушено.
Но съм сигурна, че при следващата среща, когато и да е тя, пак ще има пламъци, то е просто неибежно.
И ако това не е химия - да ни държи от 15-годишни та до сега?... Аз не знам как иначе да го нарека!
още си се искаме,и да неконсумирана любов си беше и ще си остане може би и затова има такава химия(според мен си е чисто физическо това превличане) Препоръчани теми