Синът ми има алергични присъпи на кашлица- когато въздуха е мн влажен, преди буря... пие сиропче /Аериус, не съм сигурна така ли се пише/? Та отива вчера мъжа ми да го вземе от градина- той от няколко дни отново прави такива пристъпи /не са мн тежки, просто започва да кашля и не може да се изкашля за няколко секунди до половин минута, не се задушава, случва от 2 до 4-5 пъти на денонощие/ и учителката му се нахвърля: Вие сте безотговорни, това дете е мн зле, ще го уморите, взимайте си го вкъщи, карайте го на лекар, горкото дете какви безотговорни родители има, какви са тези бележки, които ми давате, какъв е този доктор вашия, аз само с деца работя и знам мн добре, ще се превърне в астма тази кашлица..." Мъжът ми се сещате как е реагирал- казал й е в началото спокойно, че детето предния ден е водено на лекар, че бележката която той ни даде удостоверява че тази кашлица е спастична, че не е причина детето да не посещава детско заведение, че вечер му давам лекарство... тя продължила да крещи, викал й и той...
Още когато записахме детето на ясла тя започна да ми обяснява как не я слуша, как е ужасно палав и бърз, как подвежда и другите деца да се катерят и бягат из яслата. Не можела да се оправи с него. Първо се опита да го върне като ми каза, че не можел да пие от чаша и докато не го науча да не го връщам- е научи се, после каза да идваме по-рано да го взимаме, защото не може да се оправи с него,после ми каза, че му било мн тежко защото бил най-малкия /влиза и излиза винаги усмихнат в яслата, плачеше само първите дни/ сега и това- имам чувството, че просто си търси причина да го върне защото децата са много в групата-20-25 и тя не се справя. Имала е подобни скандали и с други майки, дори една от тях й казала, че щом не й харесва да се занимава с деца и я дразнят да си смени работата- ефект нулев.
Като ми каза аз се ядосах, поревах, чувствам се виновна, болно ми е, няма как детето да не ходи на ясла, няма как да спра работа в момента, като ми мина яда и огорчението реших да говоря с директорката или с учителката, но се притеснявам как това ще рефлектира върху детето. Няма как да го преместя в друга ясла и без това в тази едва се уредихме.
Има ли някой, който е имал подобни проблеми и как ги е решил?
ПС: забравих да спомена, че на 15ти им направихме подаръци на всички жени в групата му и тя стана мн мила, но само за седмица. Другата сестра се разбира мн с Монката, нарича го "бебо", никога не се е оплаквала от него, никога не ми е правила забележка за състоянието му, а по принцип е сестрата с по-голям стаж, по-строгата, тази от която другите се страхуват.
Съжалявам ако звуча объркано, но съм на работа и използвам момента докато съм свободна да пиша