.... Моля ви, кажете ми кога ще се зарадвам, че отново съм бременна?
.... Кога ще мога пак да имам планове за бъдещето и мечти?
.....Кога ще си позволя да вляза в детски магазин без да имам чувството че се задушавам?
Спомням си миналата година по това време ... колко по-различни бяха нещата... тогава бях щастлива бременна, тогава всичко изглеждаше толкова лесно и хубаво. Точно в края на септември започнахме да обзавеждаме новия апартамент, колкото пъти бяхме на разходка, толкова пъти влизахме поне в един детски магазин, правехме си планове какво ще купим, как ще го подредим, липсва ми всичко това .... Сега и двамата ни е страх... от всичко
Знам че детето което изгубих никога няма да се върне, но знам че то ме чака някъде там на едно по-хубаво място и знам че някога ще бъдем заедно във вечноста... Искам да дам на другото си дете всичко, като започна още от сега ...
В мартенската отчетна където пиша сега се завихрят едни спорове, за килограми, за диалекти ... толкава безсмислени и излишни... иска ми се да накарам всички да дойдат тук в нашия подфорум и да прочетат за цялата тази болка и безпомощност... и да разберат колко са смешни
.... Замислих се, защо тук в нито една от темите няма безсмислени спорове .....
Понякога чета в Родители отглеждащи сами децата си....там също има много болка и горчилка и самота, обаче в моите очи всички там са късметлийки.... Толкова много обичам моя Митко, обаче ако имах някакъв избор бих се отказала от него , но да е живо и здраво детето ми ... А това прави ли ме лош човек?....
Когато почина баща ми се чувствах толкова безпомощна и безсилна, тогава си казах, че няма по-голяма болка от тази да изгубиш родител.... живота реши да ми причини и другата още по-голяма и по-задушаваща болка....
Иска ми се пак да мога да кажа че не съжалявам за нищо....обаче не мога
Вече почти седем месеца търся отговор на въпроса Защо аз изтеглих късата клечка? ..... обаче отговор няма ....