МНОГОДЕТНИ МАМИ 41

Аз останах без думи...

И аз го прочетох, още преди да видя линка на Цоци.
Горкото дете и горките му родители... 

Сетих се за един цитат от Стефан Цанев:
"... на земята става нещо неестествено,
щом и птиците започнаха да се самообесват..."

Ще перефразирам: На земята става нещо неестествено, щом и децата започнаха да умират внезапно в училище....

Щях да пиша нещо друго, ама ми излетя от главата...........

Прегърнете силно децата си и ги целунете.

Господ да ни ги пази!   http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=688769&code=3 … 8ba9dcb2d3319faf8

Толкова хубаво ми стана от дългия пост на Цици - и тъкмо се канех и аз да пиша, но това последното....
И аз нямам думи...
Знам само, че в тази работа няма ред.....
Добре дошла на новата мама. 
За сайта - толкова се бях запалила да го направя, но след някои забележки във форума - просто -"прегорях"...
Но смятам, че ми мина вече - да знаете колко идеи имах - как да изглежда и какво да съдържа....
Айде - ако трябва - ше стане! А и Пепи на Тедивас толкова е надобрял  може да го хванем да го спретне той - за да не дразня повече никого - от мен хостинга - ако искате да си имаме име - ще издебнем някоя промоция за 4-5 лева - а без промоция - 14 на година.

Гадна работа !
Дано се вдигне шум и върнат лекарите в училище !Това ,  че няма е престъпление !!!
Нямам комп . и влизам от време на време , ако има промени в деня на срещата моля пуснете смс или информирайте медиите !

Ще цункам децата !

Е, Раде, много ме разсмя. 

   и мен !

Току-що говорих с Цоци, ходили са до Добърско (сигурна съм, че ще ни удостои с прекрасни снимки), но на връщане към Предел ще минат покрай, а не през Разлог, и то по настояване на Лъчо  Да ми го беше дала, с него да приказвам, че пак няма да се видим... Нищо, ще се видим в Благоевград... Да оздравяваш бързо, Цоци!!! 
Аз реших тази сутрин да "поразчистя", та направих едно цялостно есенно почистване, та си сецнах кръста даже  хванала царицата метлата... И докато спят децата (три от три, направо не мога да повярвам) четох какво сте писали тия дни...
Това за момченцето от Добрич ме потресе, наистина  не мога да си представя мъката на родителите. Но аз мисля, че детето си е било болничко и нещо е отприщило с голяма сила болестта, за да се стигне дотам... Жалко... Тия дни не ме свърта и аз съм много тъжна и притеснена, защото една моя съседка е тежко болна. Има вроден порок на сърцето, който беше открит едва преди година. Тя е само на 35, не е омъжена, няма деца, постоянно си мисля, какво е видяла тази жена от живота? В момента е в криза, в София, в повечето болници не я желаят за пациентка, единственият й шанс е трансплантация на сърце, но знаете какви са шансовете за донор и за успешна операция тук... Много ми е тежко. В такива моменти винаги с мъжа ми си казваме: колко е хубаво, че можем да се разходим навън с децата, колко е хубаво, че можем да караме колела, да излизаме в планината, да работим, да имаме деца, да имаме родители и роднини около нас, които ни се радват и ние да им се радваме...
Пиша ви всичко това, не за да ви натъжавам и вас, а за да ви накарам да се усмихнете, да прегърнете децата и съпрузите си, да излезете навън, без да бързате за никъде и да кажете на всички, които обичате: "обичам те!" 

Здравейте 

То е ясно, че вече не ме помните, защото направо си ме няма, но нищо ... - на 8-ми, живот и здраве, пак ще се запознаем Аз си ви помня и отвреме-навреме ви чета ... Мисля, че ще мога да дойда на срещата при НДК - дано е хубаво времето, защото ще съм и с две от трите маймунки (най-голямата само ще липсва - "ще се учи, та да сполучи" по това време ).

neleto, много тъжно...Защо не може да я приемат в болниците в София? Това с трансплантациите е страшна работа... За да се спаси един живот, си е отишъл друг... Дано я приемат и да има шанс...
Наистина, когато човек е сам, не се е женил, няма дечица, животът сякаш не е бил... Децата, съпрузите, Семейството с главо "С", топлината и обичта помужду ни осмислят реално съществуването ни. Нека ценим това, което имаме, и се радваме всяка секунда, че сме имали щастието и шанса да го изживеем.

titico, направо недоумявам как решиха да махнат лекарите от училищата! Но това не е навсякъде така - големият ми син беше първи клас в едно училище, сега е в друго, но и на двете места има лекар. По това колко пъти моят синковец го посещава (разбирай през ден, защото все нещо си е одрал, нарязал и т.н.), си мисля, че докторката си е натоварена постоянно. Откога са махнали в повечето училища лекарите и защо?

 
радеток, "толкова хубаво ми стана от дългия пост на Цици...." - всички ни разсмя! (Мамо Цоцоланке, нали не се сърдиш, че се смейкаме на твой гръб:))
И за какъв сайт става дума, че нещо не съм в час - за кое си прегоряла, защо?

Пролетната Фея, настръхнах и при линка за детето, и при публикувания от теб цитат...
Понякога се плаша страшно много от мислите си накъде отива този свят... Как "красотата ще (трябва да) спаси света" и в какво безумие вдействителност живеем... В свят на насилие, омраза, злоба и високомерие... Как всеки път си пожелаваме да прегърнем още по-силно децата си, как ги обичаме, колко всеотдайно бдим над тях и искаме още, и още, и още обич да дадем, и какъв е в действителност Другият свят, навън от дома... И честно казано, щом мисълта ми забегне в тез дебри, се спирам - не искам да мисля за това, не искам да виждам онзи гаден свят, искам живота ни да е щастлив и спокоен. Всеки ден говоря на децата ми за хубавите неща, които им предстоят, за мнооогото години заедно, които ще имаме занапред, а виж - за това семейство от Добрич, както и за много други, загубили децата си, животът спира и... бавно умира...

Ох извинявам се, че толкова тъжно стана...

Да обичаме още повече и да даваме още повече от себе си - това има смисъл.

betunga, съчувствам ти за трудното бременеене. Аз и трите бременности изкарах на педал и сякаш имах повече сила и енергия от времената на небременеене  Нито ми се е гадело, нито съм повръщала, нито нещо ми е било зле... Докторът ми викаше "Ти си жена за раждане родена" - не само че нямах проблем с бременеенето, пък и до към 7-8 см. разкритие нищо не усещах . Ако щете вярвайте, но на второто и на третото раждане си четях книга в предродилно в първите часове  и само около половин час преди самото раждане "се качвах на черешата" от зор.... (при първото раждане си умрях от скука  хихихи, не знаех, че ще трябва часове наред да лежа и нищо да не мога да правя и не си носех книга)

Мама Цоцоланка, само на това място ли разчитате, нямате ли други опции. Извини ме, ако вече си споделяла това. Доколкото си спомням ставаше въпрос за книжарницата ви - не можжете ли да наемете друго помещение и да не живеете в непрестанен страх?!

Анайс, откакто лятото чух по радието, че на морето отиваш за 20 лева за половин час, все това ми е в главата. А ти - даже за 12 Е още повече и се заби идеята! Това е истинския начин за ходене където  ида било - да ви кажа от таз година установих, че хич не ми се оправят багажи, не ми се пътува, пък там да разтоварвам и после наобратно същото... Иска ми се да си имам камериерки дато да ми приготвят багажите и самолетчета, с които да си Фъркам дъто ми скимне.... Много ли искам, а?!
 

От много писане забравих да ви споделя пък каква идея мен ме тресе от около два месеца - влязла ми е в главата мисълта, че Трябва с главно Т да открия детски клуб.
Ще кажете "Ама защо Трябва, като има в София над 100?! " и ще сте прави, но аз съм толкова въодушевена, че само за това мисля. Децата  ми са пък супер доволни от идеята и много се кефят. А като им кажа, че ще ги назнача за Главни консултанти , са направо на седмото небе.
Още от сега съм решила, че в него ще правим коледните партита на многодетните!, а, какво ще кажете
А на откриването всички ви ще пусна без пари - нали сте ми приятелки и сме от една порода - "многодетна превъзходна"

Хайде цунки и доскоро, че учебниците ме викат - ей ги на - седят отстрани и не вземат сами да се прочетат, а мене чакат... Хаймани с хаймани...

Даскоро 

Не само сме от една порода, ами и други съвпадения има 
А това за детския клуб звучи много добре. Успех. 

Цоци, мила, дано си добре и дано сте изкарали добре екскурзията. 
Раде, 
За съжаление лошите новини ни заливат отвсякъде, ние нямаме телевизор (съвсем нарочно), но интернет е предостатъчен. Когато преди време почина майката на трите момчета, а бащата се оказа с тумор на мозъка, много мислих и реших да променя кардинално времето и начина на общуване с близките си. Не знам до колко успявам, хващам се че отново ежедневието ме завлича, изнервена съм, но наистина трябва въпреки всичко да се радваме един на друг и да си показваме, че се обичаме. Да сме благодарни за времето, което имаме заедно.
Благодаря и на вас, момичета за споделените мисли, разбирането, съпреживяването. 

Искам да ви поздравя с един мой много любим инструментал.
Приятно слушане...

абсолютно... колко малко й трябва на една жена 

Отчет Предела - Добърско:

Определени хора от нашето семейство си изкараха добре, други - зле, а трети - най-зле. Децата се налудуваха, потичаха, нагълтаха се с чист въздух и бяха много щастливи. Аз - почти на легло.....като и двете вечери почти не мигнах.....Като вина за това нямаха купоните на студентите, които продължаваха до 7ч. сутринта, а болните ми уши и гърло. А Лъчо - милия.....той деца ли да гледа, жена ли.... - та той бе най-зле милия.......

Болна, не болна отидохме до Добърско.....Най-ми харесаха полянките около селото.......Намерихме си една зелена, зелена полянка и падна луда игра на Лъчо с децата.....А аз играх главта роля във филма - полегнала е Тудора под дървото! Смятахме да ходим на обяд в заведение, което ни бе доста рекламирано.....но аз не бях въобще за гледане, едва се държах на краката си, подпухнала и ужасна......

Този път снимките ми са безобразно малко, но аз едва и за тези имах сили.......

Видяхме то … 074;а......
....и това....
В атака
Част от дво … 89;ко
Пред входа
А тези дево … 83;но
На центъра … 86;то
Нашата пол … 85;ка

И както обикновено става в планината - едно време те посреща, друго те изпраща........Отидохме и бяхме едва ли не по къс ръкав(е, някой бяха, други - не сваляха дебелото яке!), а се върнахме с мокър сняг......

Неле, да знаеш......Мъж ми не поиска да минем покрай Разлог и аптеките на Разлог, но незнайно и за мен - реши,че ще ходим до Банско и неговите аптеки. Едно,че за пореден път се убедих,че Банско е станало много, много грозно, и другото - там закъсахме с колата. Не поиска да запали. И аз болната да бяхте видяли как бутам колата...Но безуспешно........Мотахме се поне половин час.....И вече Лъчо бе тръгнал за техник, когато реши да опита за последен път и ...взе че запали колата..........И се прибрахме без проблеми.......

Раде, като кръстница поне някакъв подарък да ми бе взела......Стана ми смешно, много, но бих се зарадвала и на подарък - нескромен!

КаНиМа, хайде действай ти в София, после идваш и помагаш и аз в Благоевград да открия нещо подобни - без майтап!

Мисля си за Пиги......много и се насъбра на това момиче на главата........Дали мъжът и вече се повъзстанови, тя самата как ли  е психически........

Мисля си и за отбор юначки, които скоро не са се разписвали и не са ни удостоявали с вниманието си.......

Албенче, в сряда нали ще се видим?

Хубава седмица, девойки!

Ей, мамита, липсвахте ми.
От гръмотевиците явно ми бяха спряли нета. Сега разбрах как съм свикнала да влизам поне 2-3 пъти на ден. Много ми ставаше    като все нямаше връзка.
Ние в събота ходихме при свеки. По заповед на мъжа ми тя заведе децата в Патиланци най-сетне, че им беше обещала от поне 2 години... Поне те поиграха.
Вчера моя съпруг поиска да направя палачинки. Забърках сместа, ама малкия принц се разцърка. И баща му реши, че е по-добре да се научи как да довърши процедурата, вместо да дундурка малчо. И, беше много мило. Таткото се радваше, че още му се вдигат акциите. Беше ни сладко на всички. Накрая и чиниите изми, брей   .
Ох, ще пиша пак после, че малкия се еподмокрил...
  на всички.

Цоци, снимките са страхотни. Особено на центъра на селото позиращите са големи сладури. Ти обаче не си дала никакъв достъп на мъжа ти до снимачното изкуство, зощото теб те няма никъде. С две думи. Липсваш в семейния мемоарен архив. Ама другия път да те има.