Мъжът ми иска да се върне у дома...

запазена ма®ка  ,аз не знам добре твоята история-не много често чета насам историите(и тайно се надявам да са намалели,но уви...),но от постингите виждам,че се каниш да дадеш втори шанс на съпруга си само в името на детето,да е щастливо то.Все едно ти се принасяш в някаква жертва,без да има какво да се спасява,щото няма нищо останало;без изгледи за общо щастливо бъдеще,защото няма с кого...Много тъжно ми стана,няма да има кой да оцени саможертвата ти,нито огромния компромис.
  Само искам да те питам-наистина ли мислиш,че детето ще е щастливо,когато мама страда?Когато тя не се усмихва и не пее,как то ще се научи само да прави тези неща?Наистина ,трудно е без таткото(нашия ни остави ,когато сина ни беше на 3г.,а пак се извинявам,че не знам колко е голямо твоето момче),но той вече веднъж си е тръгнал,малчо се приспособил,но с такива ярки примери(за неясните желания на конкретния господин)как би му се отразила една повторна история?
  Не съм против втория шанс,но не бързай-помисли дали този човек(не ти,не детето) заслужава това,след като си е тръгнал и е изоставил задълженията си;дали не  е само театър за повдигане на собственото его?Дано не съм права.......

запазена ма®ка, как си, прибра ли се в къщи блудния син?

Не ми трябва да чета останалото... Ако наистина се чувстваш така, не го приемай обратно. Ти не си спокойна от това решение и несигурността ти ще се превърне в разочарование... И пак наново... Нека не съм лош пророк, но аз също давах шансове и после си блъсках главата. Помисли си мнооого хубаво какъв компромис със себе си правиш.
 

Днес беше рождения ден на сина ми. Той разбира се присъства, държа се нормално, все едно нищо не се е случило... Незнам, преиграва малко! Бях поканила братовчедка му със семейството и, майка му, но никой  от тях не дойде! Не че се впечетлих особено от постъпката им, но можеха да уважат сина ми, негов бе празника все пак! Все тая, дори и не съм очаквала повече! Гузен не гонен бяга!
Не сме говорили особено много с него или поне не изяснихме докрай нещата, той винаги бяха от това!От това, което си  казахме си извадих някой изводи, според мен просто предложението му в понеделник е било някакво моментно желание, а не защото наистина го чувства така! Пак се почуствах излъгана, разочаровна, дори и без да очаквам каквото и да е от него! Незнае какво иска, това е истината! Не си е дал сметка за нищо, сам си го каза! Просто няма как да спечели доверието ми отново! Дори след всичко, сега и това, за мен вече изхода е ясен! Дадох шанс, а той го пропиля дори и без да се е възползвал от него! Сам потърси нещо, а после пак подви опашка! Не мога да отрека, че наистина видях, че му е болно от това че детето се разкъсва, когато сме заедно тримата, но той никога не би си дал сметка, защо всъщност е така! Много по-лесно му е да обвини, без да потърси грешките и в себе си. Аз признах грешките си не само пред себе си, а и пред него... Той просто мълча и каза, аз не съм мислил за това! Е, щом не е мислел, значи не е от значение дали ще сме заедно или не! Яд ме е на него, че отново прави нещо без дори и да помисли преди това, какви ще са последтвията! Незнам, за мен мъжката дума, трябва да тежи, а неговата дори не значи нищо!

След това, което разказваш, ти трябва да си му благодарна. Той просто те е улеснил в избора ти. Щом не знае какво иска и те разиграва с "иди ми-дойди ми", да стои далеч от теб и да не ти обърква мислите повече.

ПП Да ти е живо и здраво детенцето! Много да те радва, да расте силно и разумно! Дано оттук нататък само щастие и усмивки да има пред вас!

ППП Моето дете също е везничка и от мен да знаеш - в тях има вродено чувство за справедливост, което си е безценно качество само по себе си

Миличка, виждам че и сама си стигнала до единственото разумно, макар и горчиво решение... И разумността му е заключена дори само в тия две твои изречения, които съм цитирала - очевидно този човек изобщо не е наясно със себе си и постъпките и изявленията относно намеренията му са плод на отделни импулси, а не на размисъл. Щом раздялата ви не е била в състояние да го тласне към наистина сериозна преоценка на отношенията ви и преподреждане на приоритетите в живота му, не виждам какъв друг по-сериозен тласък би могъл да получи...
Така че, режи и хвърляй овреме - иначе по-нататък ще ти става само по-трудно!..
Да ти е жив и здрав малкият рожденник! /на патерица/   Пожелавам ви много радостни мигове двамата заедно.., но за целта първо трябва да възвърнеш равновесието в собствения си живот - тогава и той ще расте спокойно и щастливо дете.

Честит ти рожденик със закъснение!

Относно несигурния настоящо-бивш съпруг- бягай надалеч и се радвай, че си се отървала толкова леко и си спасила детето от разочарованието и болката от поведението на татко му.

хей ак сте
явно нямаш новини щом не пишеш но все пак...дано се справите достойно - независимо какво решите да правите един с друг

Не съм писала, защото няма нищо ново или поне нищо неочаквано!
Пак не се прибра, но този път и никой не го е чакал!
Вуйчо му почина в четвъртък и в събота беше погребението, а след това той замина във Варна командировка и дори и не сме се чували. Всъщност не сме се виждали от рождения ден на детето!
Незнам какво се случва с него! От кога се ходи командировка събота и неделя, а и той работи с банки, коя банка работи през тези дни! Нещо пак ме пързаля, но вече не си го слагам на сърце, защото няма смисъл да се товаря с излишни неща!

Със закъснения, но все пак, никога не е късно, да благодариш на някого! Та момичета: БЛАГОДАРЯ Ви за вниманието и пожеланията към сина ми! Да ви се връщат! 

радва ме всеки твой пост ...издава воля и решеност да сесправиш...вярвам ще се оправиш и ще забравиш...а той...той ще си плаща
докато имаш нужда ще сме тук за теб...за малко потупване по рамото или нещо др ако е нужно
успех

Подкрепям Catnadeen. За това сме се събрали тук - да се утешаваме, да споделяме, да се подкрепяме. Пък защо не и да се радваме заедно на хубавите неща, които ни се случват!

Много благодаря на всички ви, че ви има, защото (без да преувеличавам) вие сте били най близките ми хора в най-тежкия ми момент!!! Благодаря Ви от сърце!!! Дай Боже повече да споделяме и да се радваме на хубавите неща, които ни се случват! Дано да са все повече и повече тези моменти, за всяка една от нас! 

Без да чета темата, директно на въпроса.

И аз искам остров. Ама .... нЕма. 

Все едно чета за себе си, обаче в моя случай аз го изгоних преди година и половина, първите месеци и аз щях да простя, ако видех промяна, но сега вече не. Знам че съм силна и че мога и сама, чувствам се много по-добре без него и се ядосвам всеки път като го видя. Делото ни е насрочено на 30.10, а той нзи ден разбрал (незнам как), че имам връзка с друг мъж, и аз станах лошата, защо...защото се опитвам да намеря щастието другаде, не съм оставила детето ни, а той какво прави за него - почти нищо, че той сам ли си е седял през цялото време, а и преди това като го нямаше по цели нощти системно, да ама много е лесно друг да е виновен, той ме бил чакал да се съберем, а аз съм имала друг, ужас, абе къде ме чакаш, та делото е на 30 и аз никога не съм давала и най-малка надежда да се събираме. Та много добре знам за какво става въпрос, но аз шанс не бих дала, не и само заради детето, защото децата за съжаление са най-неблагодарни, защото родителите всичко прощават. Млади сме и имаме право на наше щастие, децата ни, да са живи и здрави, ще пораснат, а ние какво, ще си пропилеем живота, а не.  от мен, бъди силна и не се предавай, пък каквото сабя покаже.
Лека вечер

Ей, Силве, ако можех да те прегърна за думите ти, щях да го направя ! Толкова много пъти съм спорила с разни хора, че не трябва да се погребваме живи заради децата си! Че имаме и ние право на живот и щастие, че нашият свят не се изчерпва само с грижата към тях! И че тези ми разсъждения въобще не ме правят лош родител, а тъкмо напротив - показвам на детето си, че трябва да е силно и да има право да отстоява своето, независимо от трудностите!